Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 09.09.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 345/2024
Вид
Решение № 277
Подписан
09.09.2024
В сила
09.09.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Перник, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500345 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предмет на настоящето производство са подадени „Профи Кредит“ България ЕООД, чрез юрисконсулт Е.К. :

Въззивна жалба срещу Решение № 251/21. 03. 2024г., постановено по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е отхвърлена претенцията на дружеството за неизплатени парични задължения по ДПК № ***, представляваща главница за сумата от 285лв.

Моли решението в тази му част да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено срещу ответницата, че тя дължи на дружеството тази сума ведно със законните лихви за забава.

Частна жалба срещу Решение /имащо характер на определение/ № 347/2023г., постановено по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с което в тежест на дружеството се възлагат 480лв. разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд и 480лв. за заповедното производство.

1

Моли решението /имащо характер на определение/ да бъде отменено като неправилно и да бъде намален размера на разноските до минимално предвидения в чл. 7, ал.2, т.3 от НМРАВ.

Поддържа въззивната жалба и частната жалба, чрез молба депозирана от юрисконсулт Е.К., за съдебно заседание, като моли да бъдат присъдени направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

Насрещната страна А. Е. Д., чрез адвокат М. М., е депозирала :

Отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, както и да й бъдат присъдени направените в това производство разноски.

Отговор на частната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.

Поддържа становищата си и с молба, депозирана за съдебното заседание.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба и частната се явяват редовни и процесуално допустими – подадени са от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение допустимостта на решението в обжалваната му част, съдът намира, че същото в тази му част не е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Пернишкият окръжен съд преценявайки доводите във въззивната жалба, тези в писмения отговор на насрещната страна и събраните 2 по делото доказателства, намира следното :

По делото не се спори, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от ***, по силата на който “Профи кредит България“ ЕООД е предоставило кредит в размер на 1000; със срок на изплащане 24 месеца, които впоследствие са били променени на 27месеца; размер на вноската 61,52лв.; ГПР 48,83; лихвен процент 41,00%; лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение по кредита 1476,67лв.

С договора са уговорени : възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 300лв. и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ – 900лв. Тези възнаграждения са разсрочени към вноските по кредита.

Тези клаузи са нищожни. Ответницата се явява потребител по договора за потребителски кредит. В противоречие с разпоредбите не чл.10а, ал.2 ЗПК клаузите „Фаст“ и „Флекси“ предвиждат заплащане на такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а не за същински допълнителни услуги. Тези клаузи са недействителни на основание чл. 21 ЗПК, съгласно която правна норма всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. От една страна в чл.4.4 от ОУ цените на услугите „Фаст“ и „Флекси“ е посочена като вид възнаграждение, каквото и тази цена представлява вот правна страна предвид вече изложеното. От друга страна обаче,в основната част на договора цената е посочена по начин, от който недвусмислено е ясно, че същите не са взети предвид и включени при изчислението на размерите на годишен лихвен процент и то годишен процент на разходите. По – конкретно обособен е в раздел VI със наименование „Параметри“, който се състои от две основни точки. В първата, наименувана „По кредита“ е посочен годишен лихвен процент - 40,70%, и годишният процент на разходите 45,88%. Във втората, наименувана“по поискана и закупена допълнителна услуга“ са посочени техните цени отделно – за услугата Фаст“ 300лв. и за услугата „Флекси 900лв.

Видно от заключението на вещото лице В.Ж.П., по съдебно – счетоводната експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, кредитополучателката е заплатила на дружеството общо 1337,65лв. Именно това е уговорена с договора за потребителски кредит сума, 3 дължима като главница.

Следователно въззивната жалба се явява неоснователна.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По частната жалба срещу Решение /имащо характер на определение/ № 347/2023г., постановено по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с което е оставена без уважение молбата по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на Решението в частта му, с която в тежест на дружеството се възлагат 480лв. разноски за адвокатско възнаграждение по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд и 480лв. за заповедното производство.

Пернишкият окръжен съд изхождайки от разпоредбата на чл. 7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че в заповедното производство се присъждат половината от сумите по чл. 7, ал.2 от същата наредба, намира, че на адвокат М. М. се е дължало адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 240лв. с ДДС /200лв. възнаграждение и 40лв. ДДС. Следователно обжалваното решение /имащо характер на определение / следва да бъде отменено в тази му част и решението да Пернишкия районен съд, в частта, с която е присъдил разноски за заповедното производство в размер на 480лв. да бъде изменено, като на адвокат М. М. се присъди адвокатско възнаграждение за заповедното производство в размер на 250лв.

С оглед изхода по делото /по въззивната жалба/ дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на адвокат М. В. М. от АК *** сумата 480лв., представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 251/21. 03. 2024г., постановено по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд.

Отменя Решение /имащо характер на определение/ № 347/2023г., постановено по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд, с 4 което е оставена без уважение молбата по реда на чл.248 от ГПК, за изменение на Решението в частта му, с която в тежест на дружеството се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство за горницата над 240лв. до 480лв.

Изменява Решение № 251/21. 03. 2024г., постановено по гр. д. № 2654/2023г. по описа на Пернишкия районен съд, в частта му за разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адвокат М. В. М. от АК – ***, горницата над 240лв. до 480лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Осъжда „Профи Кредит“ България ЕООД, с ЕИК175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49Б, бл.53Е, вх. „В“да заплати на адвокат М. В. М. от АК - ***, сумата 480лв., представляваща направените от него разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5