Решение № 13 от 07.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Варна, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова в присъствието на прокурора Ц. В. С. като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Частно наказателно дело № 20253110204720 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 155 и сл. Закона за здравето (ЗЗ).

Образувано е по внесено по реда на чл. 157 ЗЗ искане от прокурор при ВРП за назначаване на съдебно-психиатрична експертиза за установяване на обстоятелството дали лицето Д. Х. М. страда от някое от заболяванията, изброени в разпоредбата на чл. 146 ЗЗ, както и с оглед евентуалното му настаняване на лечение по принудителен ред.

В открито съдебно заседание представителят на ВРП изразява становище, че с оглед данните от заключението на вещото лице не са налице предпоставките за настаняване на освидетелстваната на принудително лечение в специализирано здравно заведение.

Защитникът на освидетелствано лице адв. К. се солидаризира със становището на прокурора, че не са налице предпоставки за принудително настаняване на лечение доколкото се касае за лице, което не страда от психично заболяване, което да налага такова.

Лицето, чието настаняване за лечение се иска, в хода на съдебното следствие е контактна, спокойна и отговаря адекватно на поставените й въпроси. Съобщава доброволно, че употребява големи количества алкохол-концентрат (около 700 мл.), но понастоящем е взела решение да спре употребата, тъй като нормалната функция на черния й дроб е нарушена, а освен това употребата на алкохол предизвиква епилептични припадъци. Счита, че може и желае да се лекува доброволно, като има записани часове при психотерапевт и организация на анонимните алкохолици.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното:

Лицето, чието настаняване се иска Д. Х. М. е на 40 години, лекувана е еднократно в психиатрично отделение и неколкократно в неврологично във връзка с епилептични 1 припадъци. Родена е в гр. Варна в хармонично семейство, като за много кратко е работила.

От 2010г. живее на семейни начала с мъж, от който има две деца (на 14 и на 8 години), който пътува и с когото понастоящем са във фактическа раздяла от около 4 години. От месец септември 2025г. грижата за децата е поета изцяло от баща им, а когато той е на път от нейната майка в жилището на бащата.

Понастоящем М. има нов партньор, който е международен шофьор и не работи.

Проблемите й с алкохола датират от няколко години назад, като е стигала до употребата на концентрат (уиски) в порядъка на 1 литър. В момента се напива от една чаша и когато пие не може да се храни, защото повръща. От началото на 2025г. не може да се грижи адекватно за децата си, тъй като е получавала епилептични припадъци и е имала чести периоди на объркване, като по данни на семейството и и в частност баща й водела разгулен начин на живот и често получавала травми на главата след падане поради епилептичните припадъци, поради което родителите й се притесняват, че с поведението си би могла да бъде опасна за себе си и за децата си.

До първото по делото заседание същата е некритична към зависимостта си, но след принудителният й болничен престой по повод изготвяне на експертизата и стабилизиране на здравословния й статус същата вече категорично заявява готовност да се лекува доброволно и проявява критичност към зависимостта си, като счита, че ще положи опит да се излекува в общност от лица, които няма да я съдят, а ще споделят с нея своя позитивен опит в насока преодоляване на алкохолната зависимост и последиците от нея.

От проведеното в стационарни условия психиатрично освидетелстване на Д. М. се установи, че се касае за лице с установена алкохолна зависимост – не усложнена абстиненция, с придружаващо заболяване епилепсия с големи епилептични припадъци.

В съдебно заседание бяха разпитани бащата и сестрата на лицето, които поясниха, че се страхуват за живота и здравето на Д., тъй като тя не взема мерки да преустанови приема на алкохол, което обстоятелство обаче се опроверга от последното по делото заседание в което лицето се яви в адекватно състояние и с ясно изразени желание и готовност за провеждане на доброволно лечение.

С оглед изложеното, в заключението на назначената психиатрична експертиза е отразено, че при Д. М. е налице поведенческо разстройсто, дължащо се на вредна употреба на алкохол

Разстройствата на личността и поведението са състояния, които имат тенденция да бъдат трайни и са израз на характерни за даден индивид стил на живот и отношение към собственото си поведение, себе си и другите/ семейство, общество/.

Това са тежки нарушения в структурата на характера и поведението на индивида, които обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив на личностовото и социалното функциониране, като от поведението на индивидите с личностова абнормност, страдат или самите те или обществото.

Данните от подробното психиатрично изследване към момента на изготвяне на 2 заключението, както и отчитането на характера и актуалното поведение и състояние на лицето към настоящия момент обаче дават основания да се приеме, че понастоящем не е налице медицинския критерии за приложение на медицински мерки по отношение на Д. М.задължително лечение в психиатричен стационар.

Посоченият извод се кредитира от настоящия състав на съда като обективно, компетентно и безпристрастно даден, като наред с това кореспондира напълно с непосредствените впечатления на съдебния състав от поведението на лицето, чието настаняване за лечение се иска.

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от заключението на назначената по делото и приета от съда съдебно – психиатрична експертиза, от показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от останалите, приложени по делото книжа в това число епикризи.

При достигане на своите фактически изводи, съдът си послужи с показанията на всички разпитани по делото свидетели, които намери за обективни, логични, последователни и взаимно допълващи се.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав на ВРС прие следното:

Чл. 155 ЗЗ предвижда настаняване на лечение на лица с психични разстройства по смисъла на чл. 146, ал.1, т.1 и 2 ЗЗ, които поради заболяването си биха могли да извършат действие, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото като цяло или биха могли да застрашат сериозно здравето си.

От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че освидетелстваната М. страда от алкохолна зависимост – не усложнена абстиненция, с придружаващо заболяване епилепсия с големи епилептични припадъци.

Посоченото води на извод, че към настоящия момент Д. М. не страда от заболяване, предвидено в разпоредбите на чл. 146. ал. 1, т.1 и т.2 от Закона за здравето, т.е. не е налице медицинският критерий за настаняване на лицето за лечение,още повече че същата заявява доброволно желание да се лекува.

С оглед изложеното съдът не намира за нужно да обсъжда наличието или липсата на социален такъв, като с оглед заявената готовност за лечение и при правилното му и постоянно провеждане съдът намира, че такъв не би бил налице.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТКАЗВА ДА НАСТАНИ лицето, чието освидетелстване се иска Д. Х. М., с ЕГН:

**********, в специализирано психиатрично лечебно заведение за лечение по принудителен ред.

3

Решението подлежи на обжалване или протест пред Варненски окръжен съд в 7дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4