Решение № 70 от 16.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20245000500109 по описа за 2024 година намери следното:

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по постъпила въззивна жалба от З. Д. П., чрез процесуалния му представител адвокат Г. К., срещу постановеното решение №1508 от 01.12.2023 г. по търг.дело №1008/2022 на Окръжен съд Пловдив.

С посоченото решение окръжният съд е осъдил З. Д. П. да заплати на Г. ф. сумата от 36 186,91 лв., представляваща платеното от Г. ф. в полза на пострадало лице – Т. Д. Б., обезщетение по щета №******/******** г. за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие, станало на ******** г., причинено от виновния водач - З. Д. П., при управление на МПС – лек автомобил П. *** с ДКН ** **** **, като водачът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата на произшествието, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2022 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до 1 окончателното и изплащане, както и сумата 1 872,48 лв. направени разноски за производството.

Жалбоподателят е останал недоволен от постановеното решение и го обжалва с молба да бъде отменено частично за сумите, както следва :

– за разликата над 11 000 лв. до 35 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2022 г. до окончателното и изплащане, представляваща регресна претенция за заплатено от Г. ф. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на ******** г.

- за разликата над 146,91 лв. до 1186,96 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2022 г. до окончателното и изплащане, представляваща регресна претенция за заплатено от Г. ф. обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на ******** г., както и в частта му за разноските, като се отхвърлят претенциите в обжалваните части.

Претендира и присъждане на направените разноски.

Оплакванията му са свързани с неправилна преценка на събраните доказателства по делото от страна на първоинстанциониня съд, а оттук и до неправилни изводи относно наведените възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради непоставен предпазен колан или неправилно ползване и функциониране на обезопасителните средства в автомобила, в който се е возила пострадалата, както и със завишен размер на присъдените обезщетения и присъждането им за вреди, които не са в причинна връзка с процесното ПТП.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от ответника Г. ф., чрез адвокат Г. П., с който се счита същата за неоснователна и се моли да се потвърди решението. Ответникът е изложил аргументите си срещу наведените оплаквания в жалбата. Претендира разноските за въззивното производство.

Срещу въззивната жалба е постъпил отговор и от третото лице помагач Т.

К. Д., чрез адвокат Д. Б., с който също се счита въззивната жалба за неоснователна и се моли да се потвърди обжаалваното решение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

2

Въззивн а т а жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Ищецът – Г. ф., твърди, че е изплатил обезщетение за неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 36 186,91 лв. на Т. Д. Б. по щета №******/******** г., в качеството и на пострадало лице, като пътник в лек автомобил О. В. с ДНК ** **** ** при ПТП, настъпило на ******** г., причинено от виновния водач - З. Д. П., при управление на МПС – лек автомобил П. *** с ДКН ** **** **, като водачът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата на произшествието. Описва механизма на произшествието.

Посочва, че водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен с влязло в сила решение на 16.11.2018 г. по ахнд №6322/2018 г. на Районен съд Пловдив, поради нарушение на правилата от ЗДвП – чл.20,ал.2 и чл.23,ал.1.

Посочва, че е определил и изплатил обезщетение на пострадалото лице за нанесените и травматични увреждания, както и имуществени вреди, а именно:

- сумата от 5 000 лв. за контузия на главата и мозъчно сътресение с очаквано възстановяване в едномесечен период,

- сумата от 25 000 лв. за съчетано счупване на двете кости на дясната предмишница, лекувано оперативно с очаквана консолидация около 4-5 месеца,

- сумата от 4 000 лв. за постконтузионен дискоординационен синдром, с персистиращо вестибуларно нарушение няколко месеца след злополуката, наложил продължителен прием на медикаменти,

- сумата от 1 000 лв. за ВЛК на главата, повърхностно увреждане с очаквана крайна консолидация, както и

- сумата от 1 186,91 лв., обезщетение за имуществени вреди за стационарен престой, комплект плака, прегледи и лекарства, като общият размер на заплатеното от ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди на пострадалата, която е предявила претенция пред ГФ, възлиза на 36 186,91 лв., което е заплатено с три преводни нареждания, както следва: на 13.12.2018 г. - 24 500 лв., на 19.12.2018 г. - 830,84 лв. и на 15.01.2019 г. - 10 856,07 лв. Конкретизира, че 3 първоначално бил отчел 30 % съпричиняване от страна на пострадалата, но тя подала молба за преразглеждане на този въпрос, ведно с протоколи от разпит на свидетели, която била уважена.

Твърди, че поканил ответника да му възстанови изплатените суми, но той не е изпълнил това си задължение.

Представил е писмени доказателства към исковата молба, а именно: констативен протокол за ПТП с пострадали лица, справка за застраховка Гражданска отговорност, решение по ахнд №6322/2018 г. на Районен съд Пловдив, епикриза - КОТ, амбулаторен лист, фискални бонове, фактури, медицинско заключение по образуваната щета, протокол № ** от ******** г. от заседание на ЗМК при ГФ, протоколи № **/******** г., №**/******** г. и №**/******** г. на Управителния съвет на ГФ, кореспонденция с пострадалата, преводни нареждания за плащане по щетата, регресна покана до ответника.

Ответникът З. Д. П. е представил отговор, с който заявява възражение за частична неоснователност на предявения регресен иск досежно размера на определеното и претендирано от ищеца обезщетение.

Посочва, че данни за претърпяно от пострадалата физическо увреждане от ПТП се съдържат единствено досежно установеното съчетано счупване на двете кости на дясната предмишница, като определеното и заплатено обезщетение за това увреждане е необосновано високо /двукратно завишен размер/, несъобразено с претърпените болки, страдания и неудобства, които са обичайни по интензитет, както и с протеклия оздравителен процес без усложнения, и ограниченията в битов план не са особено тежки.

По отношение на останалите травматични увреждания счита, че съществува неяснота по отношение на контузията на главата, обезщетена в рамките на 5000 лв., дали е различна от повърхностното увреждане на главата, обезщетена с 1000 лв., или се касае за дублиране на едно и също нараняване. Липсват доказателства тези увреждания да са претърпени реално.

По отношение на увреждането постконтузионен дискоординационен синдром ответникът счита, че липсва пряка причинно следствена връзка между процесното ПТП и описаното увреждане, тъй като оплаквания в тази насока за пръв път Т. Б. е отправила три месеца след ПТП, при което не е отговорен за това състояние на пострадалата.

4

Оспорва и дължимостта на обезщетените от ищеца имуществени вреди направени разходи от пострадалата в размер на 120 лв. по фактура от 05.12.2017 г. с основание - подобрени битови условия, както и за сумата от 1020 лв., платена за медицинско имплантируемо изделие, което не фигурира в списъка на медицинските изделия, които НЗ** заплаща в условията на болничната медицинска помощ.

На практика счита, че тези увреждания не са в причинна връзка с ПТП.

Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, като твърди, че тя е била без поставен предпазен колан или го е ползвала по неправилен начин – например, премятайки горната част на колана под мишницата си, при принос над 50 %. Посочва и още една мисловна възможност – при правилно поставен предпазен колан, неговите присъщи функции да не са се проявили, поради повреда, в който случай в ролята на съпричинител би се явил водачът Т. К. Д., като в тази връзка е поискал конституирането му като трето лице помагач.

Приложил е медицински документи, свързани със състоянието на пострадалата: клинико-рентгенологичен минимум от 05.12.2017 г., декларация от ******** г. от пострадалата, допълнителен лист към преглед на пациент.

Конституираното трето лице помагач Т. К. Д. е изразил становище, че няма доказателства предпазният колан да е дефектен, а се съдържат данни в наказателното производство за това, че пострадалата е била с поставен предпазен колан, като прави искане за допукане на доказателства в тази връзка – свидетели и прилагане на наказателното производство.

По искане на ищеца е изслушана, като свидетел, пострадалата Т. Д. Б., с оглед изясняване на механизма на ПТП и претърпените от нея болки и страдания. Разпитан по реда на чл.176 от ГПК е и виновният водач Т. Д..

Приложено е и ахнд №6322/2018 г. на Районен съд Пловдив.

Приета е комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж.Д .С. и д-р Б. П., а поради оспорването и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. В. С. и д-р М. Б.

Окръжният съд е уважил предявения иск, като е обсъдил настъпилото 5 процесно ПТП и неговия механизъм, причинените вреди на пострадалата Б., връзката им с ПТП, вината, заплащането на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, като е определил размер на обезщетение за неимуществени вреди по правилата на чл.52 от ЗЗД, както и размер на имуществени вреди, разгледал е въведеното възражение на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като е приел, че е недоказано.

При преценяване на направените оплаквания във въззивната жалба на основание чл.269 от ГПК се установява следното:

Касае се за иск с правно основание по чл.558,ал.7 от КЗ, съгласно който Г. ф. встъпва в правата на увреденото лице, след като му е заплатил надлежно обезщетение, до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.

Спорът между страните е частичен – за размера на дължимото обезщетение, за нанесените увреждания в пълен обем, за които е заплатено обезщетение, дали са реални и в причинна връзка с ПТП, за имуществените разходи за медицински престой и заплатена сума за плака, която е по желание на пострадалата, дали са дължими, за възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.

В тази връзка процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на ******** г. около 16,20 часа в землището на с.Т., на път ***-** км **+***, виновният водач - З. Д. П., при управление на МПС – лек автомобил П. *** с ДКН ** **** **, като водачът е управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност към датата на произшествието, предприема спиране и навлизане в лентата на насрещното движение, при което е последвал удар в предната част на лек автомобил . В.

След удара двата автомобила се завъртат и се установяват успоредно един до друг с посока гр.П. С действията си при управление на МПС П. е нарушил правилата от ЗДвП – чл.20,ал.2 и чл.23,ал.1, поради което е признат за виновен с влязло в сила съдебно решение за възникването на ПТП.

Разпитана, като свидетел, е пострадалата Т. Д. Б.. От показанията и се установява, че на ********г. е пътувала с Т. Д. в управлявания от него автомобил, че при влизането в колата си е поставила колан, че скоростта, с която се е движил автомобилът, била около 65 км/ч. Посочва, че няма спомен 6 за самото произшествие, тъй като при удара е изгубила съзнание, че болницата и направили операция на ръката, поставили имплант, който предстои да бъде изваден, че при ПТП получила и травма на главата. Повече от три месеца след инцидента била в невъзможност да борави с ръката си, а в продължителен период от време имала силни световъртежи и нестабилност.