Определение № 2335 от 12.12.2022, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2335 12.12.2022 година гр.Бургас

Административен съд - гр.Бургас първи състав, на дванадесети декември две хиляди двадесет и втора година

В закрито заседание, в следния състав:

Съдия: Димитър Гальов като разгледа докладваното от съдията частно адм. дело № 1928 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е образувано по искане, с вх.№

10185 от 08.11.2022г., подадено от на М.С.Д., с настоящ адрес: *** и с постоянен адрес:***, общежитие „Парк 1“, ап.442, озаглавено „установителен иск“.

Подадено е до Административен съд- гр.Бургас, като в уводната част се сочи, че е „във връзка с искане –вх.№ 9230 от 10.10.2022г. от 11.49 часа, което е по глава петнадесета- защита срещу неоснователни бездействия на администрацията по чл.250-253, във връзка с производства по обезщетения по чл.203 от АПК.“Заявено е, че се подава срещу: длъжностни лица д-р Христо Славков и д-р Петко Богомилов Илиев в Медицински център „Д-р Димитър Пеев“ЕООД- КК „Слънчев бряг“, административно подчинени на Морски санаториум „Свети Влас“, с правоприемник Община Несебър.

Видно от обстоятелствената част на искането, озаглавено „устано-вителен иск“, предмет на настоящото производство, ищецът прави следното искане:

„Моля, да се установят неоснователни бездействия във връзка с изпълнение на Решение на Здравна комисия, което е без срок, получено в Медицински център на 01.10.1990г. и бездействието на Районен съд- Несебър да изиска изпълнението на задължителни за работодателя документи с обикновен официален документ на основание чл.186 от ГПК, изразяващи се в умишлено удължаване на срока, незаконно недопускане до работното място „Регистратура“. Описва се, че на основание чл.317 от Кодекса на труда работодателят община Несебър дължи обезщетение заплати на лаборант и трудов стаж до действителното изпълнение Решението на лекарска комисия /ТЕЛК/, за което съдът да определи срок с актуално възнаграждение на лаборант, което се определя от МЗ и да установи, че Районен съд-Несебър повтаря фактическа грешка от 01.10.1990г. като разглежда разпоредби от глава Пета от КТ с практическо приложение, като трудов спор вместо да приложи административна принуда на длъжностното лице Петко Илиев от по-горестоящ административен орган- община Несебър. Сочи се, че само отговорният административен орган е в правото си за административни нарушения от длъжностни лица да предяви регресен иск за възстановяване заплатите на лаборант от 01.10.1990г. на д-р Славков и назначеният след него управител- д-р Петко Илиев, като приложи административна принуда за действителното изпълнение на решението на лекарска комисия.

С Разпореждане № 4374 от 08.11.2022г. искането е оставено без движение, като са дадени следните указания:

1.Сочи се, че е подадено искане от 10.10.2022г. до настоящия административен съд, което е по реда на Глава 15-та от АПК, а именно защита срещу неоснователни бездействия на администрацията, а е подадено срещу д-р Христо Славков и д-р Петко Илиев, без да е посочено какво е качеството им, каква длъжност заемат, в кой държавен или общински орган, за да се твърди, че са част от „администрацията“.

2.Изтъква се, че действията са във връзка с производства за обезщетение по чл.203 от АПК, които се разглеждат по съвсем различен ред и не става ясно в кой съд са висящи тези производства /в Административен съд-Бургас или друг административен съд, който разглежда дела с подобен предмет/.

3.Не става ясно защо искането се предявява пред Административен съд-Бургас, ако е налице друго висящо съдебно производство по иск за обезщетение.

4.Не става ясно защо се предявява искане за установяване на неоснователно бездействие срещу двете посочени медицински лица, а се иска да бъде установено бездействие на съдебен орган- Районен съд-Несебър.

5.Не става ясно дали има висящо дело пред Районен съд-Несебър по повод на което се описват действията на съда или приключило вече производство с краен съдебен акт.

6.Какво се оспорва- извършени съдопроизводствени действия от РС-Несебър, по кое дело, защо се приема, че това е „административна дейност“, за която е допустима защитата по реда на Глава Петнадесета от АПК.

7.Описва се кой може да предяви регресен иск за административни нарушения, но не е ясно защо се сочат такива обстоятелства в искането с посочено от ищеца правно основание – Глава Петнадесета от АПК.

8.Липсва яснота какво искане се отправя до Административен съд-Бургас след установяване на евентуално неоснователно бездействие, какво се иска, кого да задължи настоящият съд /административен или друг съдебен орган/, какво да бъде извършено конкретно и защо.

Указано е на ищеца, в 3-дневен срок от съобщението, с допълнителна молба да направи необходимите уточнения по конкретно дадените му указания в настоящото определение, както и че при неизпълнение на дадените указания-делото ще бъде прекратено.

Съобщението е редовно връчено на ищеца едва на 06.12.2022г. в деловодството на съда, тъй като на посочения „съдебен адрес“*** връчване не е осъществено поради причини посочени от съдебния служител, описани във върнатото в цялост съобщение.

В указаният 3-дневен срок е постъпило писмено уточнение, в което ищецът М.Д. заявява, че искането не е насочено към цитираните в първото искане двама ответници -лекари, а към Община Несебър, която според ищеца представлява административен орган. Поради това счита, че основанието на установителния иск е по чл.144 от АПК, вр. с чл.128а от Кодекса на труда. Във поясненията на точка 2 се заявява, че по две граждански дела с № 294 от 1990г. и с № 302 от 1991г., не е била снабдена с Удостоверение или съда да изиска изпълнението на двата задължителни документа с отделен документ, а поради това искането за установяване на административни нарушения е насочено към по-горестоящия орган- Община Несебър, отговарящ за бездействието на посочените лица. Общината е правоприемник на „друг административен орган“, какъвто според ищеца е закритият през 1992г. „Морски санаториум- Свети Влас“.

По т.3 от уточнението се сочи, че Районен съд-Несебър по посочените дела и Административен съд-Бургас по настоящото ч.а.д. № 1928 от 2022г. са задължени от закона да изискват съставянето на обикновен официален документ от правоприемника на „Морски санаториум“, във връзка с изпълнението на задължителни документи и е описано обезщетение, платено от общинската администрация на ищеца, на основание чл.213, ал.1 от КТ. Изтъква се, че при водените от ищеца Д. съдебни дела за обезщетение е налице пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на това задължение и удължаване неограничено във времето на срока за незаконното й допускане до тази длъжност, което продължава. Сочи се, че от това произтича задължението на община Несебър да заплаща обезщетения- заплати на клиничен лаборант, тъй като не е определен срока за действителното изпълнение на Решението на ТЕЛК във връзка с чл.317, ал.4 от КТ, както и чл.217 от КТ.

В т.4 от уточнението се заявява, че искането на ищеца ена основание чл.144 от АПК, във връзка с чл.186 от ГПК да бъде задължена община Несебър, като правоприемник на „Курортна поликлиника Слънчев бряг“ да предприеме действия по издаване на необходимия документ в изпълнение Разпореждането на Бюрото по труда и на Решението на ТЕЛК, което е следвало да й бъде издаден още на 01.10.1990г. в 7-дневен срок, тъй като съдебният състав по гражданско дело № 294 от 1990г. на Районен съд-гр.Несебър е пропуснал да изиска този документ или да задължи ответниците в диспозитива на решението си да изпълняват задължителните документи.

Според заявеното в т.5 на уточнителната молба, налице е неоснователно бездействие от страна на длъжностни лица от община Несебър, като правоприемник на Морски санаториум Свети Влас, които съответно административно не са си изпълнили задължението и са отговорни за Курортната поликлиника, осъдена за обезщетение по посочените дела.

В т.6 от уточнението се заявява, че искането не е само да се изиска този документ от община Несебър, но и на основание чл.43, ал.3 от КТ да се приложи административна принуда на д-р Петко Илиев, който да изпълни разпореждането на Бюрото по труда и Решението на ТЕЛК да допусне ищеца Д. на работа на длъжност медицински регистратор, изпълнявана от клиничен лаборант без промяна на заплата с актуален размер на възнаграждението над 850 лева.

Приложени са Разпореждане на

Бюрото по труда от 01.10.1990г., на основание чл.98, ал.1, т.3, вр. с ал.2 и чл.99 от Кодекса на труда, с което въз основа на молба на М.Д. от м.09 1990г. същата е настанена в предприятие „Курортна поликлиника Сл.бряг“ на длъжност медицински администратор. Сочи се, че на основание чл.102 от КТ в 7-дневен срок от получаване на разпореждането предприятието може да го обжалва пред Районен съд-Несебър.

Представено е и копие на

Експертно решение на ТЕЛК от 22.01.1988г., с което е оправдан отпуск по болест до 25.12.1987г. вкл. ,след извършен преглед и е дадена оценка за работоспособност, в която са обсъдени здравословните проблеми на лицето и е направен извод, че към посочената дата е възстановена трудоспособността. Приложени са жалба до друг орган и разписки за връчване, както и копие на страници от трудова книжка.

По делото е изискано и приложено копие на първоначално подаденото до Административен съд – гр.Бургас искане, с вх.№ 9230 от 10.10.2022г., в което се настоява да се прекратят действията на докладчик по гр.дело № 150 от 2020г. на РС-Несебър. В обстоятелствената част се сочи, че докладчикът по делото отказал на посочения процесуален представител- адвокат Галина Павлова от БАК да изиска със съставянето на документ, който удостоверява факти, нанесени само в трудовата книжка на служител Д. против трудови правила от 01.10.1990г. и доказва умишлено незаконно недопускане от служители на община Несебър, отговорни за бившата курортна поликлиника.

Иска се и освобождаване на държавна такса за настоящото дело.

При преценка на описаните от ищеца факти и обстоятелства, както и приложените към искането материали, за да се произнесе по допустимостта на искането, съдът съобрази следното:

От анализа на описаните от ищеца факти и обстоятелства, става ясно, че М.Д. е страна по съдебен спор пред РС-Несебър, а именно посоченото гражданско дело № 150 от 2020г., в което производство е представлявана от назначен от съда процесуален представител-адвокат. В подаденото на 10.10.2022г. искане до Административен съд-Бургас са коментирани действия на разглеждания делото съдебен състав относно изискване на документи, както и становище на ищеца в настоящото производство относно правилността на тези действия. В предявеният на 08.11.2022г. „установителен иск“, който препраща към искането от 10.10.2022г. се сочи, че се търси защита от неоснователни бездействия на органи, във връзка с производства по обезщетения.

Съдът констатира, че всички направени искания в първоначалното искане, в т.нар „установителен иск“, както и в неговото писмено уточнение по указание на съда описани по-горе са процесуално НЕДОПУСТИМИ, поради следното:

Административните съдилища, в това число и

Административен съд-гр.Бургас имат изрично предвидени в закона правомощия, определящи т.нар. родова компетентност на тези съдилища да се произнасят по оспорване на административни актове и искови производства, изрично регламентирани от АПК. Трудовоправните спорове и всички искания на лицата, които са били в трудовоправни отношения с определени работодатели, независимо дали се касае за дължимо трудово възнаграждение, условия на работата, допускане до работа, обезщетения, зачитане на трудов стаж и неговото отразяване /вписване/ в трудовата книжка, респективно издаване на документи в тази връзка се разглеждат по реда на Кодекса на труда и Гражданския процесуален кодекс от общите съдилища. По тези спорове административния съд няма компетентност, видно и от нормите на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Съгласно чл.357 от Кодекса на труда КТ/ „Трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж“.