Решение № 1441 от 27.11.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20255220100457 по описа за 2025 година

Първоначално производството е образувано по повод искова молба от Й. С. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. М., ул. „Т.“ № 4, със съдебен адресат: гр. П., ул. „П. О. и К.“ № 3Б, ет.2 ап.5, чрез адвокат Д. В. М. от АК П., против „М. К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. С.“ № 55, ет. 3. По искане на ищеца с определение № 2391/31.07.2025 г., съдът е прекратил производството по отношение на „М.

К.“ ЕООД и на основание чл.228 ГПК, в качеството на ответник е конституиран „К. Т.“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. С., ул. „А. А.“ № 9.

С исковата молба се иска от съда да обяви за нищожен Договор за кредит № 111737/13.02.2024 г. сключен между страните, а в условията на евентуалност да обяви за нищожна клаузата за неустойка по Договор за кредит № 111737/13.02.2024 г.. Иска от съда и да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 91,71 лева, недължимо платена по недействителен Договор за кредит № 111737/13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност сумата от 70 лева, недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по Договор за кредит № 111737/13.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 13.02.2024 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за кредит № 111737. Посочва, че съгласно договора за потребителски кредит ищецът получил кредит в размер на 600 лева, по който следвало да върне сумата в размер на 1188 лева, при дължима лихва от 69,90 лева и неустойка в размер на 518,10 лева, при срок на кредита от шест вноски при ГПР в размер на 46,41 %.

Твърди, че заплатил сумата от 600 лева главница, 20,71 лева лихва и 70 лева неустойка.

На първо място смята, че процесният договор не отговарял на изискваният на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Не ставало ясно, изобщо какво все включва в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала.

Смята, че процесният договор за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 ЗПК, тъй като сумата която се претендира като неустойка не била включена в 1

ГПР и ГЛП.

Било налице и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП, тъй като посочения ГПР не бил реалния.

В условията на евентуалност счита, че неустойката по Договор за кредит № 111737/13.02.2024 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, вр.с чл.21 ал.1 ЗПК, като съображенията му за това са следните:

Твърди, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Счита, че клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 ЗЗП, тъй като сумата която се претендира чрез нея е в размер на почти равен на получената сума на отпуснатия кредит.

Смята, че с начислената неустойка по процесния договор в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение.

На следващо място смята, че с предвиждането на такива разходи за неустойка по Договор за паричен заем се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба от адвокат М. от АК П., пълномощник на ищеца, с която моли съда да уважи исковите претенции.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковата претенция.

Счита, че неустойката не се включва в ГПР, защото това са разходите, свързани с неизпълнение на договорно задължение. Сочи, че видно от самия договор, преди неговото сключване заемателят е получил Стандартен Европейски Формуляр-СЕФ, в който ясно и точно било описано, че за определени кредитни продукти може да бъде изискано обезпечение, под формата на лична солидарна отговорност-поръчител. Преддоговорната информация, предоставена под формата на СЕФ нямала абсолютно никакъв обвързващ характер и потребителят я получавал безплатно, съгласно направени от него предпочитания като размер на главница, срок на погасяване, размер на погасителни вноски. Следователно той е бил изначално наясно, че може да бъде поискано лично обезпечение, и това обезпечение да отговаря на определени условия.

Сочи, че неустойката не водила до скрито оскъпяване, както се твърди в исковата молба. Затова същата не следвало да бъде включена в ГПР.

Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че неустойката представлява възнаградителна лихва.

Твърди, че ищецът пропуснал да изложи твърдения за предоставената от закона абсолютна материално правна възможност да направи отказ от кредита по см. на чл.29, ал.1 ЗПК.

На следващо място твърди, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена.

Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от представения и приет по делото погасителен план към договор за заем 111737/13.02.2024 г. и приходни касови ордери от 19.03.2024 г., 13.02.2024 г. и 19.04.2024 г. се установява, че между страните е сключен договор за заем 111737 от 13.02.2024 г., по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави на ищеца кредит в размер на сумата от 600 лева, които да бъде върнат на 6 месечни вноски, при 2 годишен лихвен процент по кредита от 38,90 %, годишен процент на разходите от 46,41 % при общо дължима сума по договора – 1044 лева. Не е спорно и че е уговорена неустойка в размер на 518,10 лева. Установява се и че ищецът е заплатил по процесния кредит сумата в размер на 691,71 лева.

За пълнота следва да се посочи, че с определение № 2825/26.09.2025 г. съдът е задължил ответника да предостави договор за кредит № 111737/13.02.2024 г. и справка за извършени плащания по договора. Указал му е неблагоприятните последици по чл.161 ГПК.

От страна на ответника не бяха представени горепосочените договор и справка, поради което съдът приеме за доказано, изложеното в исковата молба, досежно процесния договор и извършените плащания.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителен иск с правно основание чл.26 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. В условията на евентуалност са предявени установителен иск с правно основание чл.26, ал. 1 и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

Безспорно е между страните, а и от писмените доказателства по делото се установява, че са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на договор за заем 111737/13.02.2024 г. за сумата от 600 лева, която сума е била усвоена от ищеца срещу задължението на ищеца да ги върне при уговорените в договора условия. Тези обстоятелства не се оспорват по делото.

Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната разпоредба, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК във вр. чл.143 - 148 ЗЗП. За нищожността на договора съдът следи служебно, ако същата произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства - ТР № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и т.20, чл.12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците п о чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита – арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите 3 разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящият случай.

При формиране на годишния процент на разходите се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.