Определение № 37633 от 13.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49718/2025
- Вид
- Определение № 37633
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193, ал. 3, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37633 гр. София, 13.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20251110149718 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 94, ал. 1 ЗАПСП, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Бизнес клуб 21“ ЕООД да заплати на Сдружение „Дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи и на артистите- изпълнители- „Профон“ сумата от 1648.50 евро, представляваща неизплатени възнаграждения по сключен между страните договор за публично изпълнение № 41100/2020 от 06.07.2020г. за календарната 2022г., както и за периода от 01.01.2023г. до 16.12.2023г., сумата от 1566.56 евро, представляваща неустойка за забава върху сумата от 836.86 евро- възнаграждение за календарната 2022г., начислена за периода от 07.12.2022г. до 16.12.2023г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.10.2025г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 407.73 евро, представляваща обезщетение за забава върху неизплатените възнаграждения за периода от 17.12.2023г. до 21.10.2025г.
Ищецът твърди, че качеството си на организация за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи и музикални видеозаписи сключил с ответника в качеството му на ползвател договор за публично изпълнение № 41100/2020 от 06.07.2020г., по силата на който му предоставил неизключителното право да осъществява публично изпълнение на звукозаписи в негов обект- ресторант „Родопска къща“. Срещу това ответникът се задължил да заплаща годишно възнаграждение в размерите, посочени в приложение № 1 към договора, както следва: 867.50 лева за 2020г. и 1636.76 лева за 2021г., като последното било приложимо и за следващите календарни години, през които договорът между страните действал с оглед автоматичното му подновяване съобразно уговорките в него и до прекратяването му на 16.12.2023г. поради отправено от ползвателя предизвестие в този смисъл. За дължимите за календарната 2022г. и за периода от 01.01.2023г. до прекратяване на правоотношението на 16.12.2023г. възнаграждения в общ размер съответно на 1636.76 лева и 1587.42 лева ищецът издал фактура № 000051514/06.12.2022г. и проформа фактура № 37093/12.01.2024г., по които ответното дружество не извършило плащане въпреки настъпване на изискуемостта на задълженията. С оглед допуснатото неточно в темпорално отношение изпълнение на задължението по фактура № 000051514/06.12.2022г. за сумата от 1636.76 лева и съобразно уговорката в чл. 13.1 от сключения между страните договор в правната сфера на ползвателя възникнало и задължение за неустойка за забава за периода от 07.12.2022г. до 16.12.2023г.- датата на прекратяване на правоотношението, в размер на 0.5 % на ден върху неплатената в срок сума. А за периода след прекратяване на съглашението до 1 подаване на исковата молба ответникът дължал обезщетение за забава върху общия размер на двете годишни възнаграждения. При тези доводи ищецът претендира процесните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че страните по делото не са обвързани от сочения в исковата молба договор за публично изпълнение, доколкото същият не бил подписан от името на ползвателя от соченото в него лице- М.И.М..
Претендира разноски.
По така предявените искове процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че страните по делото са било обвързани от сочения в исковата молба договор за публично изпълнение № 41100/2020 от 06.07.2020г., вкл. през исковия период; че е изпълнил надлежно и точно задължението си по този договор да предостави на ответника като ползвател по договора неизключителното право да осъществява публично изпълнение на звукозаписи в обект на ползвателя- ресторант „Родопска къща“; че между страните е постигната и валидна уговорка за дължимост на неустойка за забава; че е настъпила изискуемостта на задълженията за заплащане на процесните възнаграждения, респ. че ответникът е допуснал неточно в темпорално отношение изпълнение на паричните си задължения за 2022г. и за 2023г.
При установяване на тези факти с правно значение процесуално задължение на ответника е да установи, че е заплатил процесните суми изцяло и в срок, за което не се сочат доказателства, но и не се излагат твърдения.
Съдът намира, че макар понастоящем да не е предоставил възможност на ищеца съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 ГПК да заяви дали ще се ползва от оспорения от името на ответника документ, за процесуална икономия с настоящия съдебен акт следва да бъде постановено извършването на проверка на истинността му, респ. следва да бъде разпределена доказателствената тежест в тази връзка. А в случай че ищецът не заяви дали желае да се ползва от документа, респ. заяви, че не желае да се ползва от същия, съдът ще процедира съобразно нормата на чл. 253 ГПК.
По така заявеното оспорване на авторството на представения договор за публично изпълнение № 41100/2020 от 06.07.2020г. в частта му, в която му е придаден вид да е подписан за „ползвател“ от М.И.М. процесуално задължение на ответника съобразно нормата на чл. 193, ал. 3, изр. първо ГПК е да установи неистинността на оспорения от него документ.
Следва да бъде допуснато събирането като писмени доказателства по делото на представените от ищеца с исковата молба документи, като по доказателствената стойност на същите съдът дължи произнасяне с крайния съдебен акт по съществото на правния спор.
Съобразно искането на ищеца следва да бъде допуснато извършването на съдебносчетоводна експертиза по формулираните в исковата молба задачи.
Съобразно разпределената доказателствена тежест във връзка с оспорването от името на ответника на авторството на процесния договор за публично изпълнение на разноски на същия на основание нормата на чл. 195, ал. 1 ГПК следва да бъде допуснато извършването на съдебно- почеркова експертиза със задача да бъде установено дали подписът за „ползвател“ на последната страница от приложения към исковата молба договор от 06.07.2020г. е положен от соченото в документа лице- М.И.М..
На ищеца следва да бъде указано да представи по делото оригинала на оспорения договор за целите на допуснатото експертно изследване.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът 2
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение да заяви изрично желае ли да се ползва от представения с исковата молба договор от 06.07.2020г., чието авторство в частта, в която му е придаден вид да е подписан от името на ползвателя от М.И.М., е оспорено от ответника.
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на документите, представени от ищеца с исковата молба.
ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза по формулираните в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши ССЧЕ, Л.Б.Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по ССЧЕ в размер на 250.00 евро, вносим от ищеца по депозитната сметка на СРС в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПОСТАНОВЯВА да се извърши проверка на истинността на представения с исковата молба договор от 06.07.2020г. в частта, в която му е придаден вид да е подписан за ползвател от соченото в него лице- М.И.М..
У К А З ВА на ответника, че негово е процесуалното задължение да установи неистинността на документа в оспорената от него част.
ДОПУСКА извършването на съдебно- почеркова експертиза със задача да бъде установено дали подписът за „ползвател“ на последната страница от приложения към исковата молба договор от 06.07.2020г. е положен от соченото в документа лице- М.И.М..
НАЗНАЧАВА като вещо лице, което да извърши съдебно- почерковата експертиза, инж. С.Е.Ц.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно- почерковата експертиза в размер на 250.00 евро, вносим от ответника по депозитната сметка на СРС в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в тридневен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото оригинала на оспорения договор за целите на извършване на експертното изследване по допуснатата съдебно- почеркова експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026г. от 10:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер.
УКАЗВА на страните, че към Софийски градски съд действа Съдебен център по медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3