Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1135 от 01.12.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2517/2022
Вид
Определение № 1135
Подписан
01.12.2023
В сила
01.12.2023
Състав
Росица Божилова, Анна Ненова, Ивайло Младенов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1135 гр. София, 24.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20228002902517 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „В2М“ООД срещу решение № 188 от 16.06.2022г. по в.т.д. № 179/2022г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 500 от 16.12.2021г. по т.д. № 1274/2020г. на Окръжен съд – Варна за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Енерго-Про Продажби“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 114 175. 64 лева цена на произведена и доставена електрическа енергия за месеците септември и октомври 2016г., както и за месец септември 2018г. и представляваща сбор от сумата 23 658. 18 лева, неплатен остатък по фактура № 000000072/30.09.2016г., сумата от 64 452. 98 лева, неплатен остатък по фактура № 000000073/31.10.2016г., и 26 064. 48 лева, неплатен остатък по фактура № 000000104/30.09.2018г., с 5 451. 82 лева, законна лихва за забава върху главницата от 26 064. 48 лева за времето от 23.10.2018г. до 13.11.2020г.

Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно 1 поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно, при тълкуване на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, вр. § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ, от въззивния съд е била възприето, че електроцентралата на касатора е с инсталирана мощност от 2 000 кW. Инсталираната мощност е обективно съществуваща и удостоверена в разрешението за ползване на обекта, а именно 2 188 МWp, и тя не може да бъде предмет на двустранни договорености между страните в спора. В § 1, т.

29 от ДР на ЗЕВИ няма изискване инсталираната мощност да е и присъединена към мрежата за целите на определяне на НСП. В противен случай законодателят би използвал понятието „присъединена мощност“, а не „инсталирана мощност“. В случай че съдът е имал съмнение относно понятието „инсталирана мощност“, той е следвало по свой почин да назначи съдебно-техническа експертиза, както е било поискано във въззивната жалба на страната. Неправилно от въззивния съд е била приета като приложима тригодишна погасителна давност. Претендираните плащания нямат единен провопораждащ факт, падежът им не настъпва през предварително определени интервали от време, нито размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, тъй като през процесния период страните са били обвързани от различни правила за изкупуване на електрическата енергия.

Касаторът иска оспореното въззивно решение да бъде допуснато до касация, отменено и предявените искове - уважени.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение трябва да бъде допуснато, тъй като решаващият въззивен състав се е произнесъл по въпроси от значение за изхода на спора в нарушение на задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, практиката на Върховния касационен съд, както и поради разрешаването на значими по делото правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните от касатора въпроси са:

2

1. Длъжен ли е съдът служебно да назначи експертиза, без искане от заинтересованата страна, за установяването на факти от значение за спора, за които са необходими специални знания?

2. Когато съдът интерпретира съдържанието на технически познания, които нямат легална дефиниция в закона, а изясняването на тяхното значение е от съществена важност за правния спор, следва ли съдът по свой почин да назначи съдебно-техническа експертиза за изясняване на техническото съдържание на тези понятия или следва да се приеме, че притежава специални познания, които му позволяват да изясни това техническо съдържание сам?

3. Когато за установяването на факти от значение за спора са необходими специални знания, съдът не е назначил служебно експертиза, длъжен ли е той да се произнесе със съдебно решение да уведоми страните, че разполага с изискуемите специални знания, както и какъв е резултатът от приложението на тези конкретни знания?

Според касатора въззивното решение противоречи на т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което за установяването на факти от значение за спора, за които са необходими специални знания, съдът служебно назначава експертиза и без да има искане от заинтересованата страна. За понятието „инсталирана мощност“ без да разполага с познания по материята, въззивният съд е приложил собствена дефиниция, която не е била оповестена на страните предварително.

Евентуално във връзка с въпросите се сочи и основанието по чл. 280, ал. 1, т.

3 от ГПК.

4. Периодични ли са плащанията, които нямат единен правопораждащ факт и не са определени или определяеми изначално?

5. Следва ли да се приеме като общ правопораждащ факт договор за изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник, когато правилата за изкупуване на електрическата енергия реално се съдържат в закона и съответните нормативни актове и в периода на действие на този договор тези правила са били различни до степен да модифицират съществено първоначално уговореното между страните, като въвеждат понятия като „преференциални“ и „непреференциални“ цени и не са били изначално определяеми?

Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с 3

Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК, евентуално е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване.

6. Понятието „инсталирана мощност“ подлежи ли на договаряне между частноправни субекти или е обективно установимо, съгласно разрешение за ползване на обекта – електроцентрала с фотоволтаични модули?

7. Когато е налице противоречие между „инсталираната мощност“ на електроцентрала и „присъединената мощност“ на същата централа, за целите на определението на НСП, коя от двете мощности е релевантна, съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ?

Според касатора въпросите шест и седем са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК).

При условия на евентуалност, с оглед направените оплаквания, касаторът иска да бъде установено, че пороците на въззивното решение водят до неговата очевидна неправилност.

От насрещната страна по жалбата „Енерго-Про Продажби“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Касационната жалба се оспорва и от „Национална електрическа компания“ ЕАД, подпомагаща страна на „Енерго-Про Продажби“ АД в производството.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на 4 касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваните му части, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Апелативен съд – Варна е приел, че касаторът е собственик на обект електрическа централа в село „Орлова могила“, община Добрич (ФвЕЦ“Орлова могила“).

Централата е била присъединена към електроразпределителната мрежа на „Енерго Про Мрежи“ АД съгласно Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № 3003-2010-П-Д11-*** от 10.08.2011г. Електрическата енергия е била продавана на ответника съгласно Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 198/2012 от 31.05.2012г., сключен на основание чл. 94а, ал. 3 от ЗЕ, вр. чл. 31 от ЗЕВИ. В договора за присъединяване централата е била посочена като малка електроцентрала с фотоволтаични модули със заявена мощност 2 000 к W, а в този за изкупуване на електрическата енергия - фотоволтаична електрическа централа с обща инсталирана мощност 2 000 кW. Поради това при нетно специфично производство в размер на 1 188 кwh, съгласно действалото в процесния период Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, на основание чл. 31 от ЗЕВИ, за месец септември 2016г. по преференциална цена са се остойностявали произведените от централата 238 865 кwh, а 41 851 кwh – по цена излишък на балансиращ пазар, за месец октомври 2016г. електрическата енергия се е остойностявала само по цена излишък на балансиращ пазар (114 665 кwh), а за месец септември 2018г. - по преференциална цена са се остойностявали 206 305 кwh, а 45 749 кwh – по цена излишък на балансиращ пазар. От заключението на вещо лице, изслушано в пъровинстанционното производство, се е установявало, че нетно специфично производство от 1 188 кwh при инсталирана мощност от 2 000 к W съответства на 2 376 000 кwh електрическа енергия и това количество е достигнато на 28.09.2016г., съответно на 23.09.2018г. Така остойностената електрическа енергия е била 5 заплатена от ответника, при което предявените искове за заплащане и на допълнителни суми, съгласно издадените от касатора данъчна фактура № 000000072/30.09.2016г., данъчна фактура № 000000073/31.10.2016г. и данъчна фактура № 000000104/30.09.2018г., съответно за 23 658. 18 лева, 64 452. 98 лева и 26 064. 48 лева са били приети неоснователни, както за неоснователен е бил приет и искът за лихви за забава.

Също според въззивното решение със ЗИДЗЕВИ, обн. ДВ, бр. 56 от 24.07.2015г., в сила от 24.07.2015г., е била изменена разпоредбата на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ. Общественият доставчик, съответно крайните снабдители са били задължени за изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества, надхвърлящи нетното специфично производство – по цена за излишък на балансиращия пазар.

Разпоредбата е във връзка с дефиницията за нетно специфично производство на електрическа енергия в § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ – средногодишното производство на електрическа енергия от 1 кW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствени нужди.

Количеството електрическа енергия, съответно на нетното специфично производство на ФвЕЦ“Орлова могила“, е следвало да се определи на база заявеното в договора за присъединяване и договора за изкупуване на електрическата енергия - обща инсталирана мощност 2 000 кW. Във въззивното решение е било прието, че за инсталирана мощност (понятие, за което няма легална дефиниция) се приема най-високата активна електрическа мощност, с която ФвЕЦ може да работи дълго време без претоварване съобразно електрическите си параметри.

Действително в разрешението за ползване на обекта № ДК-070Д-10 от 13.03.2012г. централата е с посочена с мощност от 2 188 МWp и е въведена в експлоатация с такава мощност, а произведеното количество електрическа енергия кореспондира със заявените пред Агенция за устойчиво енергийно развитие гаранции за произход, но според въззивния съд релевантно е било заявеното от касатора - ищец в договора за присъединяване и договора за изкупуване на електрическата енергия, като в рамките на последния са били уредени и отношенията на страните по изкупуване на електрическа енергия.