Решение № 129 от 13.10.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. В., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА Н.ОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЖС

Членове:

ГПЙ мл. съдия ДМН при участието на секрет.я ИСК като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело № 20261300500386 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 143/02.03.2026 г. по гр.д. № 2011/2024 г. по описа на Районен съд-В. Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. С. И. с ЕГН ********** и М. И. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул.

***, че „И.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

***, е собственик на основание нот.иален акт за продажба на недвижим имот № 61, том II, рег. № 2706, дело № 137/2016 г. на нот.иус БТ на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - жилище, ап.тамент с идентификатор ***, с административен адрес: гр. В., ул. ***, ляв, находящ се в пететажна жилищна сграда от тридесет ап.тамента, разположена в поземлен имот ***, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 97.58 кв.м - по нот.иален акт, вписан с вх. № 11637/21.12.2006 г., акт 79, том V, п.тида 11437, 994, а по схема № 3381/01.12.2011 г., изд. от СГКК - В. - от 98 кв.м., ведно с прилежащото към ап.тамента избено помещение с площ от 17.26 кв.м. и ведно с 1/30 ид.части от общите части на сградата и толкова идеални части от 1 правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни обекта на ап.тамента: на същия етаж: ***., под обекта: ***, над обекта: ***.

ОСЪДЕНИ са Л. С. И. с ЕГН ********** и М. И. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. *** да предадат на „И.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** владението върху горепосочения имот.

ОТХВЪРЕН е предявеният от Л. С. И. с ЕГН ********** и М. И. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. *** против „И.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** насрещен иск за признаване за установено, че същите са собственици на процесния имот на основание давностно владение, като неоснователен.

ОСЪДЕНИ СА Л. С. И. с ЕГН ********** и М. И. И. с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. В., ул. *** да заплатят на „И.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** разноски по делото в размер на 656.22 евро за платена държавна такса.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано изцяло от адвокат В. В. от САК, личен номер 1000663310, упълномощен защитник на Л. С. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. С., ж.к. *** ВАНЕТО.

Обжалва се решението в цялост, а именно:

-в частта, с която е признато за установено, че „И.“ АД е собственик на процесният имот;

-в частта, с която въззивниците са осъдени да предат владението и -в частта, в която е отхвърлен насрещният иск за придобивна давност .

Сочи се ,че решението е неправилно, необосновано и постановено при н.ушение на материалния закон и съществени процесуални н.ушения.

Поддържа се ,че от събраните по делото доказателства се установява, че:

-въззивниците упражняват фактическа власт върху имота в продължение на десетилетия ;

-имотът се обитава постоянно от тях ;

-достъпът до имота се осъществява единствено от тях;

2

-ищецът никога не е упражнявал фактическа власт.

Съдът сам приемал, че, не е извършен въвод във владение и че владението не е предадено на ищеца.(стр. 3-4 от решението) Твърди се ,че неправилно било отричано владението .

Съгласно трайната практика на ВКС владението представлявало упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение за своене.

/Тълкувателно решение № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС/.Владението било фактическо състояние, независимо от правното основание. /Решение № 32/2015 г. на ВКС/.Липсата на титул не изключвала владение. В случая всички елементи на владението били налице.

Поддържа се ,че е неправилен изводът за прекъсване на придобивната давност.

Съдът приема, че давността е прекъсната чрез:

-изпълнително производство и

-постановление за възлагане.

Този извод бил в пряко противоречие с практиката

ВКС.Задължителна била съдебната практика на ВКС, а именно: на

Решение № 140/2016 г. по гр.д. № 606/2015 г., ВКС :“Действия по принудително изпълнение без въвод не прекъсват владението.Решение № 197/2014 г. по гр.д. № 736/2013 г., ВКС.Давността се прекъсвала само при фактическо отнемане на владението.

Съгласно Решение № 85/2013 г. на ВКС формални актове не прекъсвали давността.

В конкретния случай нямало въвод във владение,нямало фактическо отнемане и владението било продължило непрекъснато, следователно давността не била прекъсвана .

Сочи се ,че Съдът приемал, че владението се упражнява от ответника и че ищецът не е въведен във владение и едновременно с това се приемало, че давност не е текла или е прекъсната. Това представлявало вътрешно противоречие и правело решението необосновано.

Твърди се ,че Съдът бил н.ушил чл. 235 ГПК, като не бил обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност,като не бил извел правилните правни изводи .

3

При правилно приложение на закона следвало да се приеме, че владението е явно, спокойно и непрекъснато,че не било прекъсвано и че бил изтекъл срокът по чл. 79 ЗС .

Твърди се ,че ответниците били придобили собствеността върху имота по давност.

Иска се да се постанови решение ,с което да се отмени изцяло атакуваното решение ,да се уважи иска на ищеца и да се уважи насрещният иск ,като се признае ,че въззивникът е собственик на имота по давност.

Ответникът е представил писмен отговор на въззивната жалба ,в който оспорва жалбата.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ РЕГ.№814/03.05.2026 Г. ПО ГР.Д.2011/2024 Г. ПО

ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД-В. е оставена без уважение молбата на адвокат С. Л., пълномощник на ищеца „И.“АД, с която иска да се измени решението в частта за разноските като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу определението е подадена частна жалба вх.№7906/15.05.2026 г. от адв.С. Л. от АК В., със съдебен адрес: гр.В., ул.“Ц. А. II“ №*** пълномощник на „И.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.***, представлявано от Изпълнителният директор СРМ и Член на УС НЯТ .

Сочи се ,че с Решение № 143/02.03.2026 г. постановено по гр.д.№ 2011/2024 г. по описа на Районен съд- В. бил уважен предявеният от ищеца иск с правно основание чл.108 ЗС, ответниците били осъдени да заплатят разноски в размер на 656,22 евро за платена държавна такса, като било посочено преди диспозитива на решението че е записано същото, че следва да понесат разноските за държавна такса.

С атакуваното определение ВРС приел, че не следва да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение, въпреки че е представен списък с разноските, но липсвали по делото доказателства за това да са направени такива разноски за адвокатско възнаграждение, както и това, че от страна на ищеца са били представени пълномощни с които упълномощавал юрисконсулт и адвокат .

На стр.182 от делото бил наличен списък с разноските, а на стр. 167 4 било представеното пълномощно. Направените разноски и съответното платежно н.еждане били представени по делото с писмените бележки, като се представя и пред настоящата инстанция копие от платената сума за адвокатско възнаграждение.

В съденият акт липсвало произнасяне относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени от ищеца. Същевременно в съдебния акт липсвало отхвърлително произнасяне по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение ,т.е. Съдът не се бил произнесъл по цялото искане, посочено и в исковата молба, а именно за присъждане на сторените в производството и доказани разноски.

Съответно допълването на решението било необходимо в тази част по отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размерите по приложеният по делото списък с разноските.

Поради тази причина и Определението на Съда за отхвърляне на молбата за допълване на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение било неправилно, незаконосъобразно и немотивирано и подлежало на отмяна.

Твърди се ,че след като Съдът е уважил предявеният иск,то следвало да присъди и разноските на спечелилата страна, още повече, че в съдебното решение липсвало отхвърляне в тази част и мотиви за отхвърляне на искането, което било въплътено в атакуваното определение.

Съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1 от ГПК разноските се присъждат на ищеца за всички направени от него такива в производството.

Съдът не се бил произнесъл още изначално с решението си по отношение на присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и молбата се явявала основателна и доказана.

С оглед на горното се иска да се отмени Определение № 814/03.05.2026 г.,постановено по гр.д.№ 2011/2024. по описа на ВРС и да се допусне допълване на постановеното Решение № 143/02.03.2026 г. по гр.д.№ 2011/2024 г. на ВРС по отношение на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3216 лв. или равностойността на 1644,31 евро.

Гр.д.№387/2026 г. е образувано по жалба рег.7906/15.05.2026 г. /по регистратурата на РС-В./ на „И.“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.***, чрез адв.-пълномощник адв.С. Л. от АК В., със 5 съдебен адрес: гр.В., ул.***, с х.актер на частна жалба срещу Определение № 814/03.05.2026г. по гр. д. № 2011/2024 г. на В.ския районен съд. С атакувания съдебен акт е оставена без уважение молбата за изменение на решението по същото гражданско дело в частта за разноските ,като се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение.

След извършена служебна справка в деловодството на Окръжния съд В. е установено, че по въззивна жалба на ответниците Л. С. И., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, чрез адв.-пълномощника В. В. от САК, срещу Решение № 143/02.03.2026г. по гр. д. № 2011/2024 г. на В.ския районен съд е образувано въззивно гражданско дело № 386/2026 г. по описа на ОС-В. и същото е насрочено за 29.09.2026г. от 10 ч. Тъй като произнасянето по частната жалба, с която е образувано настоящото частно дело зависи изцяло от изхода на основното производство, частното дело следва да се присъедини към въззивното и да се разгледа в рамките на едно производство.

Определената процедура за изменение на решението в частта за разноските, залегнала в чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдържа възможност за отделно обжалване на допълнителното определение.