Решение № 3714 от 23.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3714 гр. Варна, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20233110111985 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „Ю. Б." АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., ул. ..... № ..., срещу Н. П.

Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ...... № ...., вх. ..., ет. ...., кумулативно субективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 5147,46 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от 28.11.2003 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1370,97 лева – възнаградителна лихва по горния договор, начислена за периода от 23.07.2019 г. до 07.04.2021 г.; сумата от 261,57 лева – мораторна лихва върху задълженията по Договор за издаване на кредитна карта Euroline от 28.11.2003 г., начислена за периода от 23.07.2019 г. до 12.03.2020 г.; сумата от 170,68 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.05.2023 г.; сумата от 270,78 лева – такси по Тарифа за таксите и комисионите, които „Ю.

Б.“ АД прилага при извършване на услуги на клиенти - физически лица, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2871/19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5941/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.

Твърди се в исковата молби, че на 28.11.2003 г. между праводателя на ищеца – „Б. Р.

С.“ АД, и ответницата Н. Н. е сключен договор за издаване на кредитна карта Euroline, по силата на който на ответницата под формата на кредитен лимит е предоставена сумата в 1 размер на 5150,00 лева и е издадена като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта Euroline. Сочи, че картодържателят може да използва предоставения му кредитен лимит по различни начини, съгласно чл. 4, 5 и 6 от ОУ за издаване и използване на кредитна карта, като последните били предоставени на картодържателя при подписване на процесния договор.

Сочи, че предвид специфичния характер на кредитния продукт, картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил и потребил като стойност от картата, т. е тази величина може да е различна за различните месеци и всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер.

Заявява, че картоиздателят изпраща всеки месец с обикновена поща до картодържателя месечно извлечение, което отразява всички операции с картата, както и всички други сделки на картодържателя, извършени през предходния период на плащания.

Твърди, че съгласно чл. 10 от ОУ, картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение, изцяло, без начисляване на лихва, освен в изрично предвидените случай по чл. 6 от ОУ, или на части. В случай че картодържателят избере да погасява задължението си на части, той трябва да изплати най-малко минималната месечна вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всички задължения, с които е превишил кредитния лимит.

Сочи, че в процесния случай претендираната главница в размер на 5147,46 лева е сформирана като сума от всички усвоявания, които картодържателят е правил, като от тях са приспаднати направените погашения по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Съгласно чл. 11 от ОУ, за предоставянето и управлението на кредита и другите услуги по кредитната карта, които се предоставят на картодържателя, последният заплаща възнаграждение, включващо, но не само, лихва. Според чл. 12, при изплащане на задълженията на вноски се начислява лихва от датата, на която плащанията са осчетоводени по картовата сметка, или от датата на сделката, като приложимият лихвен процент се посочва в месечните извлечения, а действащият в момента на подписване на договора лихвен процент се посочва в приложението към ОУ. Освен дължимата лихва, в приложението към ОУ изчерпателно са изброени и дължимите такси.

На 24.03.2005 г. между „Б. Р. С.“ АД и „Ю. и Е. Д. Б.“ АД е сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който са прехвърлени правата и задълженията по всички договори с картодържатели Euroline. Твърди, че картовото дружество е уведомило картодържателя за извършеното прехвърляне. На 11.01.2023 г. е вписана промяна на наименованието от „Ю. и Е. Д. Б.“ АД на „Ю. Б.“ АД.

На 15.06.2017 г. между картодържателя и новия кредитор и настоящ ищец е сключено допълнително споразумение към процесния договор, с което страните се съгласили да бъде извършена промяна във вида на кредитната карта и са приели действието на нови ОУ, с последни изменения и допълнения в сила от 23.02.2017 г., и Приложение № 1 към тях.

Страните са се съгласили, че всички непогасени задължения за трансакции, направени със 2 старата карта, ще бъдат прехвърлени по баланса на новата. След сключването на допълнителното споразумение ответникът Н. Н. продължила да използва активно предоставения револвиращ кредит, чрез получената нова кредитна карта.

Твърди, че ответницата не е изпълнила договорните си задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с чл. 10, 11, 12 от ОУ. Съгласно чл. 15, в случай че картодържателят не изплати минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения, картоиздателят има правото да прекрати договора и да обяви картата за невалидна, а цялото задължение по нея - за незабавно изискуемо и дължимо. Сочи, че банката ищец е упражнила правото си да прекрати договора поради неплащане на минималните месечни вноски по две последователни месечни извлечения на 23.07.2019 г. и 23.08.2019 г. и е обявила цялото задължение за незабавно изискуемо и дължимо с покана на ЧСИ, която е достигнала до длъжника на 07.04.2021 г., на която дата ищцовото дружество твърди, че е обявена предсрочната изискуемост.

Излага, че дружеството е депозирало заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 5941 по описа за 2023 г. на ВРС, 52-ри състав, срещу която ответницата в срока по чл. 414 ГПК е депозирала възражение. Поради последното за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящите искове за установяване вземането си по издадената заповед за изпълнение.

Настоява за уважаване на предявените искове. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Н. Н. е депозирала отговор на исковата молба.

Счита, че не дължи процесните суми поради настъпила погасителна давност. Заявява, че не е уведомена за извършеното прехвърляне. Настоява за отхвърляне на ищцовата претенция.

В съдебно заседание ищецът „Ю. Б." АД не изпраща представител. С молба вх. № 74034 процесуалният му представител поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответникът Н. П. Н. се представлява от адв. Н. С. от АК Търговище. Оспорва исковата молба, поддържа писмения отговор на същата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно Разпореждане № 18772/19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5941/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2871/19.05.2023 г., с която разпорежда Н. П. Н., ЕГН **********, да заплати на заявителя „Ю. Б." АД, ЕИК *********, сумите, както следва: сумата от 5147,46 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта от 28.11.2003 г., сключен между длъжника и „Б. Р. С.“ АД, правата на „Б. Р. С.“ АД по който са прехвърлени на „Ю. и Е. Д. Б.“ АД (с предишно наименование „Пощенска банка“ АД) с Договор за продажба на предприятие от 24.05.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 12.05.2023 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1370,97 лева – възнаградителна лихва по горния договор, начислена за периода от 23.07.2019 г. до 07.04.2021 г.; сумата от 270,78 лева – такси по Тарифа за таксите и комисионите, които „Ю. Б.“ АД прилага при извършване на услуги на клиенти - физически лица; сумата от 261,57 лева – мораторна лихва върху 3 задълженията по Договор за издаване на кредитна карта от 28.11.2003 г., начислена за периода от 23.07.2019 г. до 12.03.2020 г.; 170,68 лева – мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 02.05.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2871/19.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5941/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.

Срещу издадената заповед е депозирано възражение на длъжника Н. П. Н. по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по ал. 2 на същия законов член.

В едномесечния срок е депозиран искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ищцовото дружество.

За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи твърденията си, че на 28.11.2003 г. между праводателя му – „Б. Р. С.“ АД, и Н. Н. е сключен договор за издаване на кредитна карта, по силата на който на ответницата под формата на кредитен лимит е предоставена сумата в размер на 5150,00 лева, и е издадена като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс персонална кредитна карта Euroline; че между „Б. Р. С.“ АД и ищцовото дружество е сключен договор за продажба на предприятие, по силата на който на последното е прехвърлено вземането по договор за издаване на кредитна карта; че прехвърлянето е съобщено на ответницата; че на 15.06.2017 г. между ищцовото дружество и ответницата е сключено допълнително споразумение към процесния договор, с което се съгласили да бъде извършена промяна във вида на кредитната карта и са приели действието на нови ОУ; че са настъпили условията за обявяване на предсрочна изискуемост и същата е обявена на ответницата; размера на претенциите си по пера. В тежест на ответницата е да установи положителните факти, на които основава възраженията, наведени в отговора на исковата молба, а именно, че е настъпила погасителна давност.

Видно от Заявление за издаване на кредитна карта, същото е подадено от Н. П. Н. на 28.11.2003 г. към „Б. Р. С.“ АД. Като първа трансакция в случай на одобрение на заявлението е посочен превод на сумата от 1643,69 лева към „Т. Б.“. Видно от банково извлечение от дата 02.12.2003 г., през карта Euroline от името на Н. П. Н. по сметката на „Т.“ е преведена сумата от 1643,69 лева. Сключването на договора не се оспорва от ответницата.

С Договор за продажба на предприятие от 24.05.2005 г. „Б. Р. С.“ АД, Булстат № *********, продава на „Българска пощенска банка“ АД, Булстат ********* (към настоящия момент „Ю. Б." АД, ЕИК *********), на осн. чл. 15 и сл. от ТЗ, Картовото си предприятие, като в чл. 2.3(а) от Договора е посочено, че Картовото предприятие изрично включва всички договори с картодържатели, включително всички вземания и плащания по тях.

Прехвърлянето е вписано в Регистъра на търговските дружества, том 811, стр. 26, парт. № 69807, съгласно Решение № 6/03.06.2005 г. по ф. д. № 5992/2002 г. на Софийски градски съд, фирмено отделение.

Възражението на ответницата, че не е била уведомена за продажбата на предприятието, е неоснователно, тъй като видно от Допълнително споразумение от дата 15.06.2017 г., същото е сключено между „Ю. Б." АД и Н. П. Н. , ЕГН **********, за замяна на издадената по Заявление-договор № С03304077152 кредитна карта и издаване на нова такава, по отношение на която приложими са Общите условия на банката с последни изменения и допълнения от 23.02.2017 г. и Приложение № 1 към тях. С чл. 3 от Допълнителното споразумение е уговорено, че кредитният лимит по новата карта е равен по размер на кредитния лимит по старата карта (ал. 1); че всички непогасени задължения на картодържателя към банката, в това число всички задължения за трансакции със старата карта, се прехвърлят по баланса на новата карта в непроменен размер, считано от първия работен ден след подписване на Допълнителното споразумение (ал. 2); че за всички суми от кредитния лимит на новата карта банката ще начислява фиксирана годишна лихва в размер на 19,90% (ал. 4). С оглед на това, съдът приема, че ответницата е уведомена за промяната на кредитора й, както и че се е съгласила с новите условия по договора.