Решение № 685 от 22.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 685 гр. Плевен, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20234430106586 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от В. Й. К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Л. А. Г., - САК, съдебен адрес: ***, офис 4 против „***" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И*** Ц. К** и Я***, в която се твърди следното : на 30.05.2019г. ищцата сключила с „***" ООД Договор за паричен заем **, като същата в качеството на кредитополучател получила потребителски кредит в размер на 1400,00 лева. Кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.32%. Кредитът се погасява на 30 вноски за срок от 60 седмици. Крайният падеж на договора е на 23.07.2020г. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 49.38%.

Кредитът се усвоява с предаване на сумата в брой.

Вземането по процесния договор е цедирано на ответника с Договор за цесия от 04.05.2020г.

Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие със закона на следните основания : чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК - към договора няма изготвен и приложен погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването; чл. 11, ал. 2 от ЗПК - към договора няма изготвени и подписани на всяка страница общи условия.

В случай, че съдът приеме договора за действителен, се прави възражение за нищожност на неравноправни клаузи от същия.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи 1 еднократна такса за експресно разглеждане на кредита като в чл. 1, ал. 3 е посочено, че същата е в размер на 880,50 лева. Еднократната такса за експресно разглеждане, дължима в деня на подписване на договора за кредит, се възстановява от кредитополучателя с дължимите месечни вноски за главница и лихва. Еднократната такса за експресно разглеждане е начислена от кредитора и е включена като част от всяка погасителна вноска.

Твърди се, че клаузата, въз основа на която е начислена въпросната еднократна такса, а именно чл.1, ал.2 и ал.3 от договора за кредит, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с ч. 146, ал. 1 от ЗЗП. В императивната норма на чл.10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Към момента на сключване на договора за кредит претендираната еднократна такса за разглеждане на кредита в размер на 880,50 лева е била фиксирана по размер и по същество съставлява 65% от главницата и почти 2 и половина пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора (цитира се съдебна практика). Законът допуска събиране на такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други (така Решение № 252 от 15.10.2019г. по к.адм.н.д. № 205/2019г. на Административен съд Шумен; Решение № 221 от 12.07.2019г. по к.адм.н.д. № 187/2019г. на Административен съд Шумен; Решение № 145 от 18.05.2017г. по н.д. № 88/2017г. на Административен съд Шумен).

В чл.4, ал.1 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя гаранция относно изпълнението на договора, представляваща по избор на кредитополучателя или банкова гаранция, или трето лице, което да сключи с кредитора договор за поръчителство, като се задължи да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички дължими суми по кредита. При неизпълнение на това задължение в 3-дневен срок, съгласно чл.4, ал.2 от договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 587,10 лева. Неустойката реално се явява част от задължението по договора, с което общата дължима сума по договора става в размер на 3229,20 лева.

Заявява се, че неустойката за непредоставяне на гаранция е начислена от кредитора и е включена като част от всяка погасителна вноска. Клаузите, уговарящи въпросната неустойка - чл. 4 от договора, са нищожни поради противоречие с добрите нрави. С ТР № 1/2009г. от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС е прието, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В разясненията на ТР се посочва, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. В този смисъл са и Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 2

219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о., Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г., I т.о. на ВКС. Още при сключване на договора е уговорена неустойка в размер на 50% от общата дължима сума по кредита за главница и лихва. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Всички тези обстоятелства в съвкупност без никакво съмнение обосновават значително надхвърляне на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на уговорената неустойка по чл. 4 от договора, което я прави противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД, съответно нищожна.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.26 ал.1, предл. 1 от ЗЗД, да прогласи за нищожен Договор за паричен заем ** от 30.05.2019г., сключен между „***" ООД, ЕИК: *** и В. Й. К., ЕГН:

**********, с адрес: ***, като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 04.05.2020г. на „***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И*** Ц. К** и Я***.

В случай, че искът бъде отхвърлен се предявяват при условията на евентуалност за съвместно разглеждане два обективно съединени в условията на кумулативност иска,а именно : съдът на основание чл.26 ал.1, предл. 3-то от ЗЗД, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Договор за паричен заем *** от 30.05.2019г., сключен между „***" ООД, ЕИК: *** и В.

Й. К., като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 04.05.2020г. на „***" АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И*** Ц. К** и Я***; на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да прогласи за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Договор за паричен заем *** от 30.05.2019г., сключен между „***" ООД, ЕИК: *** и В. Й. К., ЕГН: **********, като кредитополучател, вземането по който е прехвърлено с Договор за цесия от 04.05.2020г. на „***" АД, ЕИК:

3

***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И*** Ц. К** и Я***.

Претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез юрк. Е. И., съдебен адрес за получаване на книжа: ***, етаж 3, с който се навеждат доводи за неоснователност на исковете. Заявява се следното :

В чл.143 ЗЗП, в който е транспонирана Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993., конкретно чл.3, е уредена т. нар. генерална клауза за неравноправност на уговорките в потребителските договори, вкл. и за потребителския кредит. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, представлява 1) всяка неиндивидуално опредЕ. уговорка в негова вреда, която 2) не отговаря на изискването за добросъвестност и 3) води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно тази легална дефиниция тези положителни материални предпоставки трябва да са проявени кумулативно.

По отношение на искането за прогласяване на нищожност на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Договора, поради неравнопоставеността на уговорката на ГПР и поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, се заявява следното:

Във връзка с твърденията, че неустойката по чл. 4, ал. 1 от Договора, следва да се включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й посоченият в Договора ГПР не бил действителен, трябва да се подчертае, че при изчисляване на ГПР чл. 19, ал. 3 от ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит. Счита, че уговорената неустойка не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори напротив, цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да поставя в риск.

Освен изложеното, включването на задължението за заплащане на неустойка в калкулацията на ГПР не само не би дало на потребителя реална информация за кредита, но би го объркало, тъй като в случай че за него не се породи задължение за неустойка, то изчисления въз основа на нея размер на ГПР би бил нереален и не отговарящ на действителните условия по кредита.

Следва да се има предвид, че законът, както и кредиторът, изхождат от презумпцията за добросъвестност и своевременно изпълнение на задълженията, а не обратното. Обстоятелството, че ищецът е бил некоректен към кредитора си и не е предоставил обезпечение, е такова, което е извън волята на кредитодателя и зависи единствено от насрещната страна. Нещо повече, чл.11, ал.1, т.10 предвижда, че ГПР се изчислява към момента на сключване на договора за кредит, към която дата на кредитора няма как да е известно дали заемателят ще изпълни всички поети с договора задължения или не. Ето защо неустойката за неизпълнение няма как да бъде включена в ГПР следователно са абсолютно неоснователни исканията на ищеца за прогласяване на нищожност на цялата кредитна сделка на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. с чл. 22 ЗПК. Ако неустойката изначално бива включвана 4 в ГПР, то този показател не би бил верен по отношение на заематели, които са изпълнили задължението си за предоставяне на обезпечение. Договорът, в чл.

4, ал. 1, т. 4, изрично посочва какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, с оглед на което е налице пълна прозрачност по отношение на въпросния коефициент.

Твърденията на ищеца, че в договора не е ясно посочено при какви условия е изчислен ГПР, счита за неоснователни. Видно от договора, в чл.4, ал.1, т.4, ясно и категорично са написани допусканията за изчисление на ГПР, както ЗПК изисква, с оглед на което твърденията на ищеца са напълно недоказани и не отговарящи на обективната истина и молим същите да бъде изцяло отхвърлени.