Определение № 487 от 24.11.2025, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 283/2025
- Вид
- Определение № 487
- Подписан
- 24.11.2025
- В сила
- 24.11.2025
- Състав
- Веселина Атанасова Кашикова Иванова, Мария Кирилова Дановска, Васка Динкова Халачева
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 56, ал. 5 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 3 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 487 гр. Кърджали, 24.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500283 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1785/01.07.2025 г., подадена от К.
К. Ш., като майка и законна представителка на малолетните деца А. Ш. Ш., роден на * г. и П. Ш. Ш., родена на * г., чрез пълномощник адв. И. Б., срещу Определение рег.№ 211/19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд - М., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Сочи, че не споделя извода на районният съд, че е наличен пълна идентичност между страните и предмета на образуваните гр. д. № 73/2025 г. и гр. д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд – М., като излага подробни съображения.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение, вместо което да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Препис от частната жалба не е връчван, на основание чл. 130 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази данните по делото и като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството по гр. д. № 73/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба вх. № 445/17.02.2025 г., подадена от Ш. Ф. Ш., чрез АД „Д. и Б.“, срещу К. К. Ш., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9, чл. 59, ал. 3, чл. 56, ал. 5, чл. 142 и чл.
143 от СК. Предмет на делото е изменение на определените с Решение № 203/25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 218/2020 г. по описа на Районен съд – М. мерки, като: упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А. Ш. Ш. и П. Ш. Ш. да бъдат предоставени на техния баща Ш. Ф. Ш.; местоживеенето на децата да бъде на адреса на техния баща; майката на децата К. К. Ш. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 300 лв. за всяко едно от децата поотделно, чрез техния баща и законен представител Ш. Ф. Ш., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на пълнолетие или друга правопогасяваща или правоизменяща причина, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане; да бъде определен режим на лични отношения на децата с ответника - тяхната майка, която да ги вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца и един месец през лятото, който да не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата; да бъде предоставено ползването на семейното жилище на бащата Ш. Ф. Ш..
Производството по гр. д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба вх. № 735/17.03.2025 г., подадена от К. К. Ш., като майка и законна представителка на малолетните деца А. Ш. Ш., роден на * г. и П. Ш. Ш., родена на * г., срещу Ш. Ф. Ш. с правно основание чл. 150 от СК. Предмет на делото е изменение размера на присъдената ежемесечна издръжка с Решение № 203/25.09.2020 г., постановено по гр. дело № 218/2020 г. по описа на Районен съд -М., по силата, на което Ш. Ф. Ш. е осъден да заплаща: 1) сумата от 200 лв. месечно на малолетния А. Ш. Ш., чрез неговата майка и законен представител К. К. Ш., като същата бъде увеличена от 200 лв. на 800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и 2) сумата от 200 лв. месечно на малолетната П. Ш. Ш., чрез нейната майка и законен представител К. К. Ш., 2 като същата бъде увеличена от 200 лв. на 800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С обжалваното пред настоящата инстанция Определение рег. № 211/19.06.2025 г., Районен съд – М. е прекратил производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, като е приел, че в същия съд има висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита.
Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно. Прилагането на чл. 126, ал.1 от ГПК като процесуална норма, изключва допустимост една и съща искова претенция да обуслови две висящи съдебни производства с идентичен предмет и страни. В този смисъл са Решение № 46/08.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 96/2012 г., II т. о., ТК и Решение № 119/17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3368/2014 г., IV г. о., ГК.
В съдебната практика, обективирана в решение № 471/16.01.2012 г. по гр. д № 1522/2010 г. по описа на ВКС, IV г. о., е прието разбирането, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения - антиципира се отводът за присъдено нещо. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, 3 претендирано или отричано от ищеца. Обективен идентитет е налице и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело, в този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
В казуса определено не се установява обективен идентитет на двете дела, тъй като предметът на всяко едно от тях е различен, съответно - липсва процесуална пречка за паралелната им висящност пред съда. Тъй като обаче по-рано образуваното гр. дело № 73/2025 г. е преюдициално спрямо предмета на по-късно образуваното гражданско дело № 131/2025 г., то е налице условие за спиране на обусловеното гражданско дело № 131/2025 г. по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК, до разрешаване на спора по първия предявен иск /гр. дело № 73/2025 г. по описа на PC-М./ с влязло в сила решение, което и първоинстанционният съд е следвало да стори.
Като се съобрази изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба с вх. № 1785/01.07.2025 г., подадена от К. К. Ш., като майка и законна представителка на малолетните деца А. Ш. Ш. и П. Ш. Ш., се явява основателна, тъй като не е налице тъждество между предмета, страните и вида на търсената с двете дела съдебна защита. Поради това, постановеното определение за прекратяване на производството по гр.д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд - М. като неправилно следва да се отмени, а производството да се върне на първоинстанционния съд за предприемане на следващите се процесуални действия, съобразно изложените по-горе мотиви.
Водим от горното, въззивния съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение рег.№ 211/19.06.2025 г., постановено по гр. д.
№ 131/2025 г. по описа на Районен съд - М., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА гр. д. № 131/2025 г. на Районен съд - М. за продължаване на съдопроизводствените действия с оглед горните мотиви.
4
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 487 гр. Кърджали, 24.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:
Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20255100500283 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 1785/01.07.2025 г., подадена от К.
К. Ш., като майка и законна представителка на малолетните деца А. Ш. Ш., роден на * г. и П. Ш. Ш., родена на * г., чрез пълномощник адв. И. Б., срещу Определение рег.№ 211/19.06.2025 г., постановено по гр. д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд - М., с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Сочи, че не споделя извода на районният съд, че е наличен пълна идентичност между страните и предмета на образуваните гр. д. № 73/2025 г. и гр. д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд – М., като излага подробни съображения.
Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение, вместо което да се постанови продължаване на съдопроизводствените действия по делото.
Препис от частната жалба не е връчван, на основание чл. 130 от ГПК.
Въззивният съд, като съобрази данните по делото и като взе предвид доводите, изложени в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Производството по гр. д. № 73/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба вх. № 445/17.02.2025 г., подадена от Ш. Ф. Ш., чрез АД „Д. и Б.“, срещу К. К. Ш., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 9, чл. 59, ал. 3, чл. 56, ал. 5, чл. 142 и чл.
143 от СК. Предмет на делото е изменение на определените с Решение № 203/25.09.2020 г., постановено по гр.д. № 218/2020 г. по описа на Районен съд – М. мерки, като: упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А. Ш. Ш. и П. Ш. Ш. да бъдат предоставени на техния баща Ш. Ф. Ш.; местоживеенето на децата да бъде на адреса на техния баща; майката на децата К. К. Ш. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 300 лв. за всяко едно от децата поотделно, чрез техния баща и законен представител Ш. Ф. Ш., считано от датата на предявяване на иска до настъпване на пълнолетие или друга правопогасяваща или правоизменяща причина, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане; да бъде определен режим на лични отношения на децата с ответника - тяхната майка, която да ги вижда всяка първа и трета събота и неделя от месеца и един месец през лятото, който да не съвпада с платеният годишен отпуск на бащата; да бъде предоставено ползването на семейното жилище на бащата Ш. Ф. Ш..
Производството по гр. д. № 131/2025 г. по описа на Районен съд – М. е образувано по искова молба вх. № 735/17.03.2025 г., подадена от К. К. Ш., като майка и законна представителка на малолетните деца А. Ш. Ш., роден на * г. и П. Ш. Ш., родена на * г., срещу Ш. Ф. Ш. с правно основание чл. 150 от СК. Предмет на делото е изменение размера на присъдената ежемесечна издръжка с Решение № 203/25.09.2020 г., постановено по гр. дело № 218/2020 г. по описа на Районен съд -М., по силата, на което Ш. Ф. Ш. е осъден да заплаща: 1) сумата от 200 лв. месечно на малолетния А. Ш. Ш., чрез неговата майка и законен представител К. К. Ш., като същата бъде увеличена от 200 лв. на 800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска и 2) сумата от 200 лв. месечно на малолетната П. Ш. Ш., чрез нейната майка и законен представител К. К. Ш., 2 като същата бъде увеличена от 200 лв. на 800 лв., считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Разпечатката съдържа 57 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1a3942d-ad13-485f-9fa6-34443d2b0128