Решение № 1799 от 06.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4518/2022
- Вид
- Решение № 1799
- Подписан
- 06.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- Любомир Василев, Калина Анастасова, Стойчо Попов
Цитирани разпоредби
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227, ал. 1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1799 гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Калина Анастасова
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20221100504518 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20001850 от 10.01.2022 г. по гр.д. № 13646/2019 г. по описа СРС, 118-ти с-в, е отхвърлен предявения от В. З. К. срещу В. А. К., като наследник на А.П.К. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на даренеито на ½ ид.ч. собствеността върху апартамент № 55, в гр. София, ул. **** с ***, направено с нотариален акт № 101, том ХХXVI, дело 6031/86 от 22.12.1966 г. на нотариус А.И. при СРС.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението от ищеца В. З. К. с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Посочва, че неправилно районният съд е приел,че ищцата не е имала трайна нужда от издръжка.
Поддържа, че тя е била е тежко здравословно състояние, което се установявало от приетите по делото доказателства и съдебно-медицинската експертиза. Даваната издръжка от другия й син-З. К. не отменяла нужда и задължението ответника да полага също грижи за нея. Притежаните суми по банкови сметки на ищцата не били достатъчни за нейната издръжка. Поддържа, че средствата по тези банкови сметки не били на ищцата. Заявява, че в производството ответникът не е установил, че има затруднения да дава издръжка на ищцата. Отправя искане за отмяна на решението и 1 уважаване на иска за отмяна на дарение.
Въззиваемата страна В. А. К., като наследник на А.П.К., е подал в срок писмен отговор на въззивната жалба, в който е посочил, че въззивната жалба е неоснователна.
Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст са: трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения и отказ на последния да дава издръжка. В случай, че такава необходимост не възникне или не бъде поискана издръжка, задължението на дарения към дарителя си остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция.
При иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя - виж задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГК.
2
Нуждата от издръжка не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер. "Трайна нужда" е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества. Трайната нужда трябва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди; специална храна, с оглед специфично заболяване, при една средна мяра предвид социалната среда на дарителя и условията на икономическия живот в страната. Нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и да прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество - виж Решение № 145 от 1.11.2017 г. на ВКС по гр. дело № 786/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 432 от 22.01.2014 г. на ВКС по гр. дело № 3321/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1203/2012 г., IV г. о., ГК.
Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства /писмени, гласни и заключения на вещи лица/, като в тежест на ищеца е да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не позволяват да покрива нуждите си.
Отправянето на покана до надарения, с която дарителят е поискал издръжката, от която се нуждае, се доказва с всички доказателствени средства /писмени и гласни/, като доказателствената тежест в тази насока е на ищеца. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде както устна, така и писмена /поканата до надарения за даване на издръжка е неформален акт/. Тя, също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди.
Нуждата от издръжка на дарителя може да се изрази както в недостиг на парични средства за прехрана, дрехи, покриване на консумативни разходи, медицинско лечение, квартира и пр., но още и в необходимост от непосредствена грижа, помощ, включително и от болногледач. Искането на дарителя към надарения за помощ при покриване всички или част от потребностите, за които не разполага с финансови средства или има нужда от гледане, по съществото си е искане за даване на издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД. Не е необходимо дарителят да е претендирал 3 определена парична сума, която да се предаде еднократно или да се предоставя периодично от надареното лице. Следва да се приеме, че надареният е поканен да предоставя средства за издръжка и когато във връзка с конкретна нужда на дарителя е поканен да предоставя нещо в натура, включително и непосредствени грижи за здравето, хигиената и домакинството на дарителя с оглед невъзможността да се справя сам - виж Решение № 435 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1370/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1302/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 66 от 19.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4621/2007 г., IV г. о., ГК.
Отказът на надарения да дава поисканата от него издръжка може да е изричен или мълчалив /т.е. той може да се изразява и в бездействието на надарения, който заявява, че ще предостави средства, но не ги предоставя/.
Нуждата от издръжка трябва да съществува към датата на поканата, отправена преди исковата молба, или към датата на исковата молба или към датата на формиране на силата на пресъдено нещо по делото. Възможно е дарителят да не е бил изпаднал в нужда към датата на поканата, но такава да е възникнала към датата на подаване на исковата молба, която също има значението на покана. Поради това и съдът в съответствие с правилото, установено в нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, е длъжен да вземе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, които са от значение за спорното право - виж Решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. дело № 263/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1302/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 194 от 02.10.2013 г. на ВКС по гр. дело № 130/2013 г., III г. о., ГК.
В случая с постановеното решение № 20001850 от 10.01.2022 г. по гр.д.
13646/2019 г. по описа СРС, 118-ти с-в, районният съд е приел, че В. З. К. и П.А. К. са дарили на сина си А.П. К. апартамент № 55, в гр. София, ул.****, поземлен имот с № *** по КК и КР, направено с нотариален акт № 101, том ХХXVI, дело 6031/86 от 22.12.1986 г. на нотариус А.И. при СРС. Приел е, че дареният А.П. К. /син на ищцата/ е починал на 15.01.2019 г. и негов правоприемник е наследника му по закон - В. А. К.. Преди това, според установеното чрез показанията на свидетеля М.Д., съдът е приел, че дареният е получил в началото на 2018 г. покана за даване на издръжка отправена от дарителя- ищец, поради това че последният е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Въз основа на събраните доказателства, в т.ч. събраните гласни такива чрез показанията на свидетелите З. П. К. /син на ищцата и брат на починалия дарен/, Д.М.Я.
/бивша съпруга на дарения/, М.К.Д. /живяла на съпружески начала с починалия дарен/, констатациите на приетите пред първата инстанция СМЕ и ССчЕ, съдът е приел, че ищцата не е доказала, че е изпаднала в нужда от издръжка, след като е имала необходимите парични средства за нейното издържане. Поради това, съдът е отхвърлил искът за отмяна на ½ ид.ч. от дарението на описания недвижимия имот като неоснователен.
4
Решението е правилно.
В производството е установено, че ищцата е извършила заедно със съпруга си П.А. К. дарение на придобития по време на брака им недвижим имот, съставляващ апартамент № 55, в гр. София, ул. **** с Нотариален акт № 101, том XXXVI, дело 6031/86 от 22.12.1986г. на нотариус А.И. при СРС / л.17 по делото на СРС/. След извършване на дарението и преди предявяване на исковата молба П.А. К. е починал на 20.12.2005 г. като е оставил за свои законни наследници неговата съпруга - ищцата и двете си деца - А.П. К. и З. П. К..
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – показанията на свидетеля М.К.Д. /живяла на съпружески начала с дарения до смъртта му в началото на 2019 г./, които настоящия състав кредитира по реда на чл.172 ГПК /с оглед всички доказателства по делото при преценка евентуалната му заинтересованост/ и представената „Покана“, адресиран до А.П. К., с посочена дата - 15.04.2018 г. се установява, че дарителят – ищец е поискал в началото на 2018 г. от дарения издръжка, от която се нуждае.
Поддържаните от ищцата твърдения обаче, че е изпаднала в трайна нужда от издръжка, съдът намира за недоказани и съответно- неоснователни. Доводите на дарителя, че съдът необосновано и в нарушение на материалния закон е извършил преценка на събраните доказателства за установяване на това обстоятелство, съдът намира за неоснователни. Както бе посочено, трайната нужда следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди. Не следва да бъде инцидентна, а трябва да има траен характер, като е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се издържа от притежаваните от него средства и имущества Следователно преценката се прави въз основа на конкретното здравословно и материално състояние на дарителя, като се отчитат всичките му доходи от заплати, пенсия, добавки, други възнаграждения, получени суми от продажби, социални помощи (в този смисъл Решение № 275/26.03.2009 г., по гр.д. № 5837/2007 г., на IV г.о., Решение № 67/01.02.2010 г., по гр.д. № 4166/2008 г., на IV г.о.; Решение № 79/24.02.2009 г., по гр.д. № 3604/2007 г., на IV г.о. и др.).