Решение № 3533 от 30.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3533 гр. София, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110206437 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

„М. – Т“ЕООД, ЕИК: ************** обжалва електронен фиш Серия К № 9422805, издаден от СДВР, с който е наложена: глоба от 400 лева - за нарушение по чл.21, ал.2 във вр.счл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени електронния фиш, като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 26.06.2024г.около 20:00 часа, с техническо средство служителите на 1

СДВР установили, че лек автомобил „*******”, регистрационен № ********, при ограничение на скоростта –40 км./ч., се движел с 85 км./ч.или с превишена скорост от 45 км./ч., което било заснето с автоматизирано техническо средство MD1197.За установеното нарушение бил съставен обжалвания електронен фиш.

Видно от съдържащата се в административно-наказателната преписка справка, като собственик на процесното МПС е посочено ЮЛ-„М. – Т“ЕООД.

Горната фактическа обстановка административно - наказателна преписка. се установява от приетата

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

От приложения към преписката снимков материал се установява точният час на нарушението, МПС, неговият регистрационен номер, георграфски координати на нарушението, отчетената скорост на управление.

От същия снимков материал, заснемащ МПС и скорост на движение, се установява, че измерената скорост на управление е 88км/ч.

От всички събрани доказателства се установява по безспорен начин, че на посочената в електронния фиш дата, час и място, с техническо средство е било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 88км/ч.(констатирана преди приспаднатия толеранс).Не са представени доказателства, от които да се установи по категоричен и ясен начин, къде точно е бил разположен ограничителния пътен знак, цитиран в електронния фиш – В26/извън населеното място/ при ограничение на скоростта от 40 км/ч.

Правилно е приложен материалният закон и съответната на нарушението санкционна разпоредба чл.21, ал.2 във вр.с чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата.

Съставеният електронен фиш отговаря на изискванията, предвидени в ч.189, ал. 4 от ЗДвП– в него са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, описание на нарушението(с изключение на конкретика за точното разположение на 2 ограничителния пътен знак), нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш. При проверка относно задължителните реквизити на издадения електронен фиш съдът констатира, че непрецизност е допусната от АНО при посочване на субекта, привлечен към административнонаказателна отговорност, което не е сторено ясно, разбираемо и еднозначно. В случая като собственик, на когото е регистрирано МПС е посочен законният представител на юридическото лице, като по – нататък при посочване на останалите индивидуализиращи белези на санкционираното лице последователно са посочени ЕИК на ЮЛ и ЕГН на физическото лице, записано е и името Р. С. Г.а. В случай на установена собственост на МПС от юридическо лице, то последното се явява негов собственик, а управителят е единствено представляващ дружеството и като такъв понася административнонаказателна отговорност. Следвало е ясно да се посочи не ФЛ като собственик на МПС, а ЮЛ. Пристъпвайки по – нататък при индивидуализиране на нарушителя административнонаказващият орган не е посочил по недвусмислен начин кое е санкционираното лице, не става ясно чрез последвоталеното посочване на ЕИК и ЕГН дали физическото лице е административнонаказано или санкцинорино лице е дружеството собственик на МПС. Посочването на представителя на юридическото лице при попълване на реквизита за собственик на МПС не санира този порок.

Посоченият пропуск не се преодолява и от вида на наложеното наказание глоба. С въвеждане на института на електронния фиш ясна е била волята на законодателя за нарушения по ЗДвП, за които не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител и да се налага глоба в размер, определен за съответното нарушение, не и „имуществена санкция” . Невъзможно е обаче по пътя на тълкуването на посочените разпоредби да се преодолява пропуск, предвиден изрично по законодателен път. При непосочване изрично на административнонаказаното лице, съдът намира, че не може по ясен и категоричен начин да се определи адресатът на издадения електронен фиш.

Наказаният субект не следва да се разпознава като такъв по подразбиране.Когато се налага административно наказание, с оглед съблюдаване правото на защита на лицето привлечено към 3 административнонаказателна отговорност, следва по безспорен начин да става ясно от електронния фиш кой е наказания субект. Такава яснота в процесния електронен фиш липсва, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, предполагащо нарушаване правото на защита на наказаното лице, което от своя страна обосновава извод за незаконосъобразност на този електронен фиш.

Ето защо, настоящият състав намери, че атакувания електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски.На л.38 от делото е представен списък на разноските и в същия се сочи, че се претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, но съдът съобрази направеното от АНО възражение за прекомерност, което счете за основателно, предвид и неявяването в открито съдебно заседание от страна на упълномощения адвокат за упражняване на процесуално представителство и прецени, че съответстващо на фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай е присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева(съгл. съгласно чл.18, ал.1, вр.чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.за възнаграждения за адвокатска работа).

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „М. – Т“ЕООД, ЕИК: ********** електронен фиш Серия К № 9422805, издаден от СДВР, с който е наложена: глоба от 400 /четиристотин/лева - за нарушение по чл.21, ал.2 във вр.счл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на „М. – Т“ЕООД, ЕИК: ************** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400/четиристотин/лева.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5