Решение № 52 от 24.02.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. гр. Лом, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Й. Любенова Д.а при участието на секретаря Моника Ц. Василева като разгледа докладваното от Л. Й. Любенова Д.а Гражданско дело № 20251620100573 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от К. Ф. Д. с ЕГН **********, постоянен адрес *********, обл.Монтана, срещу „*********“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********, като се иска постановяване на съдебно решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище п адрес на управление гр.*********, че вземането срещу ищеца, произтичащо от изпълнителен лист от 23.10.2006г., издаден по ч.гр.д. № 893/2006г. по описа на РС Лом, по който е образувано висящо ИД № *********/24г. по описа на ЧСИ ********* в КЧСИ и район на действие ОС Монтана, за сумата 7104,87 лв., формирана от следните суми: 3395,01 лв.– главницата, 42,48 лв. – законната лихва за периода 17.12.2024г.-20.01.2025г., 3667,38лв. – другите неолихвяеми вземания, не се дължи поради погасяването им по давност /петгодишна/.

В исковата молба се твърди, че ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по ИД № *********/24г. по описа на ЧСИ ********* и район на действие ОС Монтана, с която е уведомен, че е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя „*********“ АД. Задължението се състои от главница в размер на 3395.01 лева със законна лихва в размер на 42.48 лева за периода 17.12.2024г .-20.01.2025г., 3667.38 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.). Със същата покана ищецът бил уведомен, че му е наложен запор върху банковите сметки и в случай, че не заплати доброволно в определения срок това задължение, ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. Към поканата за доброволно изпълнение бил приложен препис от изпълнителен лист от 23.10.2006г.

1 издаден от съдия при РС Лом с Определение от 23.10.2006г. по ЧГД №893 по описа на РС Лом. Твърди се, че върху ИЛ има нанесени два печатни щемпели със следните отметки: на първия щемпел: „дата 26.10.2018г. прекратявам ИД №*****/2006г. Покана за доброволно изпълнение връчена на *********06.03.2007г., *********-14.03.2007г., К. - 14.03.2007г. Неполучени суми от взискателя- няма. Последно действие на 14.11.2006г.“. Във втория щемпел с надпис с главни букви: ПОСТАНОВЛЕНИЕ на основание чл.433, ал. 1, т.8 от ГПК изп. производство по ИД се прекратява. Дата 26.10.2018г.“. Във връзка с така отправената покана ищецът твърди, че е направил справка в деловодството на ЧСИ *********, при която установил, че за вземането на взискателя „*********“ АД по ИД № *********/24г. по описа на ЧСИ ********* и район на действие ОС Монтана е образувано на 21.11.2024г. въз основа па изпълнителен лист от 23.10.2006г. по ЧГД №893/2006г. по описа на PC Лом. В исковата молба се сочи, че от датата на последното действие на 14.11.2006г. до прекратяването на 26.10.2018г. на предходното ИД №*****/2006г. са изминали 11 години 11 месеца и 12 дни, а до образуването на ИД № *********/24г. по описа на ЧСИ ********* на 21.11.2024 г. е изтекъл период от 18 години и 7 дни. От датата на прекратяване - 26.10.2018г., на предходното изпълнително дело №*****/2006г. до датата на образуване на 21.11.2024г. на ИД № *****/2024г. по описа на ЧСИ ********* са изминали шест години двадесет и шест дни. Твърди се, че е изтекла предвидената в закона давност поради бездействие на титуляря на правото в законоустановения пет годишен срок за принудително вземане, поради което същото е погасено по давност.

Претендират се направените по делото разноски.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Наведени са възражения за нередовност на исковата молба. Твърди се, че породи неизпълнение на поетите задължения по Договор за текущо потребление от 09.09.2004г. „*********” АД е инициирала заповедно производство, издаден бил изпълнителен лист по ч.гр.д. № 893/2006г. по описа на РС Лом, въз основа на който първоначално е образувано изпълнително дело № *****/2006г. по описа на ЧСИ *********, вписана в КЧСИ под № ***** с район на действие ОС Монтана. По делото за периода 24.04.2007г. до 05.05.2016г. са постъпвали суми от ищеца, които не са резултат на доброволно изпълнение, а на запор.

Сумите, дата на постъпване и дата на изплащане на взискателя, излага се в ОИМ, са надлежно посочени върху изпълнителния лист и приложенията към него. Изпълнително дело № *****/2006г. по описа на ЧСИ ********* е прекратено по силата на закона на 26.10.2018г. Твърди се, че в петгодишния давностен срок било образувано изпълнително дело № *****/2020г. по описа на ЧСИ *********, вписана в КЧСИ под № ***** с район на действие ОС Монтана. С молбата за образуване бил поскан запор върху сметките на ищеца, открити във „*********“ АД, с което давността се сочи, че е била прекъсната.

С молба от 12.01.2021г. взискателят ********* ЕАД (чийто универсален правоприемник е ответникът) е поискал налагане на запор върху банковите сметки на К. Д. в ********* АД, „*********“ АД и „*********“ АД. Запорите 2 били наложени на 18.01.2021г. Ответникът се е позовал на съдебна практика, като е въвел и съображения, поради които следва да се приложи Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Поради настъпила перемпция изпълнително дело № *****/2020г. по описа на ЧСИ ********* е преобразувано под № *****/2024г. по описа на ЧСИ *********. На 06.01.2025г. са изпратени запорни съобщения до ********* АД, „*********“ АД и „*********“ АД. Сочи се, че от датата на предявяване на исковата претенция давността спира да тече, докато трае съдебния процес. Сочи се от ответника, че съобразно правната теория и задължителната съдебна практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничено само до доброволното му изпълнение — чл. 118 ЗЗД. Тъй като материалното право на кредитора продължава да съществува дори и след изтичането на давностния срок, съдът не би могъл да установи в диспозитива по един отрицателен установителен иск, че длъжникът не дължи, след като той продължава да дължи и може да изпълни доброволно. Искът за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника процесните суми, тоест че не съществува вземане за сумите, е недопустим и неоснователен, защото дори да са настъпили последиците на погасителната давност, вземането продължава да съществува, но е придобило едно ново качество — естествено вземане. Поддържа се, че за процесното вземане не е изтекла погасителната давност.

Иска се отхвърляне на предявения иск.

Претендират се разноски, наведени са възражения за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ищеца.

В откритото съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Д. Ц. от АК Монтана, който поддържа предявените претенции, оспорена е извършената цесия, като са наведени твърдения, че до длъжника не е достигнало уведомление, моли да бъдат уважени.

Ответникът в откритото съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява. Депозирана е молба за даване ход на делото в негово отсъствие, в която се сочи, че се поддържа отговора на исковата молба.

Претендират се разноски, вкл. да е иска да се извърши съдебна компенсация при възможност. Извън предоставения срок е депозирана писмена защита, предвид което съдът не следва да я обсъжда.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства.

Настоящият състав като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда следния фактически състав - след 3 приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание да са настъпили факти - нововъзникнали, с оглед въведените в исковата молба твърдения. Защитата на длъжника по този ред е срещу материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на установяване е липсата на изпълняемо срещу него право.

Последица от уважаване иска по чл. 439 от ГПК е прекратяване на изпълнението – чл. 433, ал.1, т. 7 от ГПК , от което се извежда правният интерес от исканото установяване.

Съдът с доклада по делото е указал на страните, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения. При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили факти с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника. С доклада по делото е указано на ответника, че по предявената претенция е в негова тежест да докаже, че разполага с правото на принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица прекъсване или спиране на погасителната давност, в негова тежест е да докаже възраженията си.

По делото с приетия без възражения от страните доклад съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че по ч.гр.д. № 893/2006г. бил издаден ИЛ от 23.10.2006г. срещу ищеца, който ползва ответника. Въз основа на същия било образувано ИД № *********/24г. по описа на ЧСИ ********* в КЧСИ и район на действие ОС Монтана. Впрочем заверен препис от ИД е приложен към доказателствената маса, като е прието и приложено и ч.гр. д. 893/2006г. по описа на РС Лом, въз основа на материалите по които се установява горното.

След издаване на ИЛ от 23.10.2006г. по ч.гр.д. 893/2006г. по описа на РС Лом в полза на ********* ЕАД срещу длъжниците *********, ********* *********, К. Ф. Д. и ********* *********, ИЛ е получен от заявителя на 30.10.2006г. Въз основа на същия било образувано ИД *****/2006г. при ЧСИ ********* с рег. № ***** с р-н н действие ОС Монтана, видно от отразеното върху процесния ИЛ (заверен препис от който е приложен към предоставените материали от ЧСИ ********* по ИД *****/24г.).

Ищецът в настоящото производство цели да установи недължимост на вземания, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2006г., издаден по ч.гр.д.893/2006г. по описа на РС Лом по повод депозирано заявление на осн. чл. 237,б. „в“ ГПК (отм.). Съгласно цитираната разпоредба (в редакцията изм. с бр. 90 от 1961 г., ДВ, бр. 124 от 1997 г., доп., бр. 70 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2002 г., доп., бр. 105 от 2005 г.) подлежат на принудително изпълнение документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на банките, Централното управление на НЗОК и районните здравноосигурителни каси, държавните учреждения и общините, български граждани, които нямат доход и/или имущество, което да им осигурява лично участие в 4 здравноосигурителния процес, ако задължението не е изпълнено.

В чл. 254 от действащия към онзи момент ГПК ( отменен 01.03.2008г.) е посочено, че ако длъжникът не направи възражения в седемдневния срок по чл. 250 или искането му за спиране не бъде уважено, той може да предяви възраженията си по исков ред, а съгласно чл. 250, ал. 1 (редакцията, с която е изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., изм., бр. 105 от 2002 г., бр. 84 от 2003 г., в сила от 27.09.2003 г.) когато изпълнителният лист е издаден въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 237, букви "в", "г", "д", "е", "ж", "з" и "и", или въз основа на някой друг предвиден в закона несъдебен акт, длъжникът може в седемдневен срок от получаване на призовката за доброволно изпълнение да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или в същия срок да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД .