Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 23 от 07.01.2019, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 397/2018
Вид
Решение № 23
Подписан
07.01.2019
В сила
02.02.2019
Състав
ГАЛЯ ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

Р Е

Ш Е Н

И Е

№...... гр.В.Търново, 07.01.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Г. И. при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№397 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания, за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от длъжника. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че за доставена вода и извършени ВиК услуги на ответното дружество били издадени за стойността им фактури за периода 02.03.2016г.-05.01.2017г. по абонатен номер №9904341 по партида 1209/39 за обект месни заготовки-ул******, както следва : фактура №259076 от 28.04.2016г. на стойност 126,60лв. за отчетен период

02.03.2016г-01.04.2016г.; фактура №261814 от 31.05.2016г. на стойност 57,58лв. за отчетен период 01.04.2016г-03.05.2016г. и фактура №283509 от 31.01.2017г. на стойност 5026,94лв. за отчетен период 03.05.2016г.-05.01.2017г. Ищецът твърди, че потребителя е поел задължение към ищцовото дружество за заплащане на стойността на всяка фактура 30 дни след датата на издаването й. Сочи се, че ответникът не е заплатил стойноста по горепосочените фактури, като съгласно чл.44 от ОУ върху неплатени суми е начислена лихва за забава. Навеждат се твърдения, че с оглед липсата на доброволно изпълнение за горепосочените вземания е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №4122/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение от длъжника. Ищецът твърди, че претендираните суми по процесните фактури са дължими, поради което иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията за главница в общ размер 5211,12лв. и лихва за забава в общ размер 256,89лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2263 от 20.12.2017г. по частно гражданско дело №4122/2017г., по описа на Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявените искове по съображения изложени в отговора. Заявява, че процесното количество вода не е потребено реално от абоната и не следва да бъде заплащано. Сочи, че не е ясно от кои налични счетоводни и технически данни изхожда ищецът при коригиране и начисляване на сумата, която претендира за заплащане. Оспорва начина и методиката, по който е начислена сумата като дължима за ползвани ВиК услуги. Счита размера за произволно определен. Твърди, че ответникът не е сключвал с ищеца договор, по силата на който да се е съгласявал с процедура за едностранно преизчесляване със задна дата на сметките за месечно доставени и отчетени посредством СТИ ВиК услуги. Счита, че от потребителя не може да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод точното измерване, доколкото от него не зависи техническата изправност на водомера. Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ответникът „С” ЕООД е потребител на ВиК услуги в обект присъединен към водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер 9904341.

За отчетни периоди

02.03.2016г.-05.01.2017г. са издадени три броя фактури за стойност на потребена вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация, за горепосочения абонатен номер и обект в гр.*********** както следва: фактура №259076 от 28.04.2016г. на стойност 126,60лв., фактура №261814/31.05.2016г. на стойност 57,58лв. и фактура №283509 от 31.01.2017г. на стойност 5026,94лв.

На 05.01.2017г. представители на ищцовото дружество извършили проверка в обекта на ответника на адрес гр.*********. По делото е представен констативен протокол от 05.01.2017г., видно от който служители на ищцовото дружество е отразила следните констатации: водомерът отчитащ потреблението на вода в обекта е със счупено стъкло и повреден механизъм. Комисията е достигнала до извод, че върху състоянието на водомера има външно въздействие. В протокола е отразено, че помещението не се обитава.

От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е видно, че в обекта през 2015г.-2017г. е извършван отчет на водомера, като след 02.06.2016г. няма записани показания за потребление на вода в обекта. Към дата 03.01.2017г. има отбелязване разлика с общия водомер 1976 куб.м.

По делото е предствено и извлечение от карнетен лист за отчет на общия водомер на посочения адрес ул*********

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че изчисленията, които е направил ищецът са съгласно чл.49 от ОУ на „ВиК ****”. Вещото лице е посочило, че съгласно чл.49 от ОУ периода трябва да бъде до предишен реален отчет, но не повече от шест месеца. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че изразходваното количество вода изчислено съгласно чл.26 ал.2 от ОУ в хипотезата на повреждане на индивидуален водомер на потребител е консумирана вода-607 куб.м на стойност 1201,86лв., а изразходваното количество вода съгласно цитираната разпоредба и предвид отчета от общия водомер е 2515 куб.м на стойност 4979,70лв. В съдебно заседание вещото лице каза, че изчисленията, които ищцовото дружество са направили и на които се основава претенцията им са по реда на чл.49 от ОУ, за тръба с диаметър 50мм, което е диаметъра на тръбата до общия водомер.

По делото е представен протокол за демонтаж на общия водомер, извършен на 21.09.2018г., в който е посочено, че на общия водомер липсва метрологична пломба.

По делото е представен констативен протокол от метрологична експертиза от 28.09.2018г.,видно от който общия водомер съответства на метрологичните характеристики за точност при измерване на студена вода, не съотвества на техническите изисквания.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А А, Г Г, Ж М и М К.

Свидетелката Г заяви, че отчитала потреблението на вода в процесния обект.

Свидетелката каза, че при отчета на 03.01.2017г. чула шум на вода зад врата, за която разбрала, че е помещение на ответното дружество. Свидетелката каза, че докато работел цеха на ответното дружество отчитала потребление на вода в обекта, като последния реален отчет е от 03.05.2016г., като тогава собственикът на обекта й казал, че цеха спира да работи. Свидетелката каза, че след тази дата е записвала водомера със сезонен с код „12”. Свидетелката каза, че всеки месец отчита общия водомер и месеца преди проверката установила голяма разлика в показанията на общия водомер, но не установила течове по апартаментите, като свидетелката не проверила всички апартаменти. Свидетелката И каза, че ответното дружество ползвало помещение в жилищния блок на процесния адрес. Свидетелката каза, че при проверката през 2017г заедно с инкасаторката чули шум на течаща вода, зад врата, която била заключена, но не видяла да тече вода или по стените да има влага. Свидетелят К каза, че при проверката на 05.01.2017г установили, че водомера в обекта на ответника е физически манипулиран-счупен. Не видяли течаща вода и не чули шум от течаща вода.Свидетелят каза, че тогава не проверили общия водомер.

На 19.12.2017г. ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника „С”. Въз основа на заявлението на “ВиК Й” ООД, гр.*** е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.12.2017г. по ч.г.гр.д.№4122/2017г. на Великотърновски районен съд против длъжника ответника „С” за заплащане на сумата от 5 211.12 (пет хиляди двеста и единадесет лева и дванадесет ст.) лева, представляваща стойността на ползвана питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за обект с абонатен № ********, находящ се в гр. ********, във връзка с което са издадени фактури за периода от 28.4.2016 г. до 31.1.2017 г., с отчетен период от 2.3.2016 г. до 5.1.2017 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 19.12.2017 г. до изплащане на вземането, сумата от 256.89 (двеста петдесет и шест лева и осемдесет и девет ст.) лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано 30 дни след датата на издаване на всяка от фактурите до датата на подаване на заявлението – 19.12.2017 г., както и сумата от 617.00 (шестстотин и седемнадесет) лeвa, представляваща направените по настоящото дело разноски, от които 110.00 лева държавна такса и 507.00 лева адвокатско възнаграждение.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжникът подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят предявил настоящите положителни установителни искове.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Разгледани по същество същите са основателни за вземанията по първите две от процесните фактури. Съображенията за това са следните:

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.

По делото не е спорно, че имотът, в който се намира обекта на ответното дружество е водоснабден, за който е открита партида с абонатен номер 9904341, поради което същият има качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б «а» от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при публично известни Общи условия, като не е спорно, че ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води. Съдът намира, че за част от процесния период, а именно за периода 02.03.2016г.-03.05.2016г.,видно от представения карнетен лист за отчет на потреблението на вода в обекта, се установи, че ищецът е доставил, а ответникът е потребил количеството вода, което се претендира за заплащане по фактура №259076 от 28.04.2016г. на стойност 126,60лв. за отчетен период 02.03.2016г.-01.04.2016г. и по фактура №261814 от 31.05.2016г. на стойност 57,58лв. за отчетен период 01.04.2016г.-03.05.2016г. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К Й”****, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ. За периода 02.03.2016г-03.05.2016г., видно от писмените доказателства и свидетелските показания на свидетелката Георгиева е извършван редовен отчет на ВиК потреблението в обекта на ответника. След като ищецът доказа, че за периода