Определение № 34 от 22.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34 гр. Благоевград, 22.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Търговско дело № 20241200900180 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 11429/28.08.2024 година, депозирана от И. И. Р., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, ул.“***“ № 4, чрез адв.Н.

Д., със съдебен адрес – град София, пл.“***“ № 2, ет.3 против „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***“, бул.“***“ №87.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК „ Производство по търговски спорове“..

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция по основание и размер.

С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение по смисъла на чл. 369, ал.1 от ГПК, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава.

Преди да пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, съдът приема, че следва да се произнесе по заявеното възражение с искане за разглеждане на делото по общия ред на ГПК, като съдът приема същото за основателно при следните аргументи:

С разглежданата искова молба е предявен осъдителен иск с петитум: „ да бъде осъден ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***“, бул.“***“ № 87 да заплати на ищеца И. И. Р., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, ул.“***“ №4 сумата от 140 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило пътно – транспортно произшествие на 20.5.2024 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -19.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата в размер на 6 299, 49 (шест хиляди двеста деветдесет и девет лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за операции, медицински консумативи, стабилизации, прегледи и законна лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.“.

С исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал в пътно – транспортно произшествие, вината, за чието настъпване е на водач на МПС, застраховано по валидно 1 сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ ри ответника – застрахователно дружество.

Заявената осъдителна искова претенция е с правна квалификация – чл.493, ал., т.1 във връзка с чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.

В обстоятелствената част на исковата молба са описани фактите и обстоятелствата, на които се основава претенцията, от които се очертава предмета на търсената чрез предявяването на пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата иск за ангажиране на деликтна отговорност за имуществени и неимуществени вреди, настъпили от процесното пътно – транспортно произшествие.

Като се съобразяват от настоящия съдебен състав мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022 година, постановено по тълк.дело № 3/ 2019 година на ОСГТК на ВКС, Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия, докладвано от съдия Бранислава Павлова и съдия Татяна Върбанова, се следва извода, че възникналия правен спор, въпреки, че е образуван за разглеждане като търговско дело по правната си характеристика не представлява търговски спор.

Безспорно е, че по смисъла на чл.365 от ГПК – по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до: 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка и концесионен договор; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

От лимитивното изброяване на исковете в текста на чл.365 от ГПК се следва извода, че предявения иск и подлежащ на разглеждане в настоящето производство не следва да се разглежда като търговски спор, доколкото е извън изброените законодателно.

Съобразно мотивите на цитираното Тълкувателно решение № 3/2019 от 23.2.2022 година - обективен и общопризнат в правната теория критерий, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Със същото решение е прието, че : “Търговският спор и търговското дело са резултат на обособяване на търговското право от гражданското. По посочения обективен критерий, като търговско следва да се определи делото, по което за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на Търговския закон и/или на специалните закони, отнасящи се до уредени или регламентирани в Част трета от Търговския закон сделки, независимо от родовата подсъдност. Несъмнено, търговско е и делото, което окръжните съдилища разглеждат по реда на особеното производство по Глава тридесет и втора /чл. 365-378/ ГПК, озаглавена „Производство по търговски спорове“, макар не всички от тях да съдържат правна уредба в Търговския закон.“.

Ако се следва разграничението между „търговско дело“ и търговски спор“ да се аргументира с дефиницията дадена в Търговския закон относно регламентацията на търговска сделка ще се следва, че търговски сделка са не само тези описани в чл.1 от Търговския закон, но и описаните такива в разпоредбата на чл.286, ал.1 и ал.2 от Търговския закон – сделки извършени от търговец, като по смисъла на чл. 287 от Търговския закон разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях 2 сделката е търговска и не следва друго от този закон.

В казуса правния спор е свързан функционално с търговска сделка – сключения застрахователен договор между ответника и трето – неучастващо по делото лице. От твърденията на ищеца в обстоятелствената част и стореното описание на обстоятелствата, на които се основава иска не може да се направи извода, че претенцията му се основава на застрахователна сделка, по която ищецът да е страна или застраховано лице. В този смисъл настоящия съдебен състав приема, че спорното правоотношение между ищеца и ответника не е такова по търговски спор, поради и което производството по делото не се следва да се разглежда по реда на Глава Тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове“, а по общия исков ред – по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“ С оглед на горното съдът следва да уважи възражението на ответника, заявено в срок с отговора на исковата молба и обяви на страните, че ще разгледа производството по т.дело № 180/2024 година по описа на Окръжен съд – Благовеград по реда на Част Втора от ГПК – „Общ исков процес“, а не по реда на Глава Тридесет и втора „Производство по търговски спорове“.

При горното с настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 20.5.2024 година, около 15:05 ч. на път 11-19, км. 53+300 е настъпило пътно – транспортно произшествие настъпва между лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 270 ЦДИ“, peг. № Е *** КХ, управляван от С.Ф.Т., със сключена застраховка „Гражданско отговорност“ при ответника и лек автомобил, марка

„Фолксваген“, модел „Кади“, peг. № Е *** НА, управляван от ищеца И. Р..

Твърди се, че в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.07,2024 година е описан механизма за настъпване на пътно – транспортното произшествие, при който С.Т. при движение с висока скорост на десен завой навлиза в насрещната лента и се блъска челно в управлявания от ищеца лек автомобил.

Твърди се, че настъпилите за ищеца телесни повреди са пряка и непосредствена последица от реализираното от виновния водач пътно – транспортно произшествие, като телесните увреждания са описани като: травматичен шок, фрактура на ляв ацетабулум, фрактура на лява ръка, разкъсно – контузна рана на ляво коляно, открита рана по окосмената част на главата, счупване на ацетабулума, навяхване и разтягане на ставния апарат на тазобедрената става, мозъчно сътресение.

Твърди се, че отговорността за процесното ПТП е на водача, застрахован при ответника С.Т..

Описва се, че във връзка с настъпилото пътно – транспортно произшествие е образувано ДП № 109/2024 година по описа на РУ – Банско, което не е приключило към датата на депозира на исковата молба.

Твърди се, че на 19.7.2024 година ищецът е изпратил застрахователна претенция до ответника, във връзка с което е била образувана щета рег.№ 2410022457. Твърди се, че въпреки предоставените документи ответникът не е изплатил претендираното обезщетение, а е изискал представянето на допълнителни документи. В този смисъл се твърди, че ответникът е отказал изплащането на претендираното от ищеца обезщетение.

3

Описва се в исковата молба по отношение на претърпените от ищеца телесни увреждания, че непосредствено след инцидента е бил транспортиран до ЦСМП при МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД град Гоце Делчев при което били установени и диагностицирани настъпилите травматични увреждания. Описват се подробно извършените в периода 20.5.2024 година до 3.6.2024 година извършени операции, хирургически интервенции и лечение в болнично заведение – МБАЛ „Иван Скендеров“ - град Гоце Делчев и УМБАЛСМ „Н.. Пирогов“.

Твърди се, че лечението на ищеца продължава и към настоящия момент в домашни условия.

Описва се в исковата молба, че ищецът е бил в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, като са описани подробно издаваните болнични листове и решения на ЛКК.

Твърди се, че ищецът е престоял общо 15 дни в болнично заведение, а целия период на временна нетрудоспособност е продължил повече от 100 календарни дни.

Твърди се, че ищецът търпи и ще продължава да търпи болки и страдания, описва се, че е страдал от безсъние заради силните болки, че не е могъл да се грижи сам за себе си като да се облича, да се грижи за хигиената си, бил е в депресия.

Твърди се, че от инцидента и настъпилите увреждания ще останат силно загрозяващи белези по цялото му тяло.

С исковата молба се твърди, че във връзка с настъпилото пътно – транспортно произшествие ищецът е търпял имуществени вреди, свързани с разходи за придружител, самостоятелна стая, лекарства, хирургични консумативи, физиотерапевтични процедури, образно изследване, за което са описани подробно фактури в исковата молба.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „***“, бул.“***“ № 87 да заплати на ищеца И. И. Р., ЕГН **********, от гр.Гоце Делчев, ул.“***“ №4 сумата от 140 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило пътно – транспортно произшествие на 20.5.2024 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция -19.07.2024 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати сумата в размер на 6 299, 49 (шест хиляди двеста деветдесет и девет лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – извършени разходи за операции, медицински консумативи, стабилизации, прегледи и законна лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция 19.07.2024 г. до окончателното й изплащане.