Решение № 81 от 17.05.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Елин Пелин, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Административно наказателно дело № 20231820200358 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на А. Ю. (Ali Unel), гражданин на Република Турция, роден на 01.03.1973 г., с адрес: Република Турция, чрез процесуален представител адв. К. А. със съдебен адрес и адрес за кореспонденция: област София-град, с. Казичене. ул. „Цар Борис III“ № 29, срещу наказателно постановление № BG08012023/1000/Р8-54/09.06.2023 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление, като се иска изцяло отмяната му. Сочи се, че производството е протекло без осигуряването на преводач, като АУАН наказателно постановление са издадени на български език, а санкционираното лице е турски гражданин, което не владее български език. Твърди се, че не е установено по безспорен начин самоличността на извършителя, тъй като процесното нарушение е установено на 31.12.2022 г. с техническо средство без данни към датата на проверката - 08.01.2023 г., дА. водачът, управлявал процесното ППС при установяване на нарушението, е същото лице, което е управлявало превозното средство към момента на съставяне на АУАН, а ППС не е собственост на водача, а на търговско дружество, извършващо международен превоз на товари. Твърди се, че дори да има самопризнание, то няма да е достатъчно за ангажиране на отговорността, а подобно на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 НПК, приложима субсидиарно по силата на чл. 84 ЗАНН, 1 издаденото НП не може да почива на предположения относно авторството на нарушението.

Твърди се, че водачите не са задължени субекти по отношение плащането на тол такси и липсва изпълнително деяние. Сочи се, че в АУАН и НП не е посочена нарушената разпоредба /материална разпоредба, която да вменява на водачите да заплащат тол/, а жалбоподателят е бил наказан съобразно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Твърди се, че мястото на нарушението не е посочено ясно и разбираемо, а в АУАН не е посочен номерът на тол сегмента или неговото наименование, за да може да се направи обоснован извод, че попада под списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, приет с Решение № 101 от 20.02.2020г. на Министерски съвет. Сочи се, че Тол декларациите се подават от Националните доставчици на услугата, а не от водачите. Сочи се, че данните биват подавани или от бордовото устройство, или при закупуване на маршрутната карта, като предават към националния доставчик, който ги обработва, превръща ги в тол декларации и същите предава към Агенция „Пътна инфраструктура“. Сочи се, че НП не отговаря и на най-елементарните изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението. Административнонаказващият орган разполага с информация от данните от камерите (техническите устройства, установяващи нарушението), в кои тол сегменти е навлязло съответното пътно превозно средство съгласно списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, независимо дА. са платени или не. Твърди се, че не е спазен принцип на пропорционалност, а наложеното наказание надхвърля границите на необходимото за постигане на целите на Закона за движението по пътищата, в смисъла на чл. 5 § 4 от Договора за Европейския съюз.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като в писмени становища чрез процесуалния си представител чрез адв. А. се излагат доводи, че наказателно постановление е издадено в противоречие с императивните материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона.

В съдебното заседание наказващият орган чрез процесуалния си представител юриск.

Димитров моли за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно.

РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 08.01.2023 г. на граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Капитан Андреево е спряно пътно превозно средство с peг. № 34ВАЕ622 с водач А. Ю. (Ali Unel), като в проверката участвА. свидетелите В. Д. Г. и А. Р. Б., служители на Териториална дирекция Митница Бургас. Свидетелката В. Д. Г. установила, че по номера на влекача в Електронната система за събиране на пътни такси има данни за незаплатена такса за нарушение на 31.12.2022 г. Свидетелката В. Д. Г. не владеела добре турски език, затова повикала да 2 превежда от турски език Полина Маврова, която впоследствие се подписала на съставения АУАН.

Срещу жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG08012023/1000/P8-54 от 08.01.2023 г. от В. Д. Г., главен инспектор в отдел МП Капитан Андреево на териториална дирекция „Митница Бургас“, за това, че на 08.01.2023 г. в 21:14:26 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № 34ВАЕ622, вид: null, марка и модел null, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от Ali Unel, а след извършена проверка от страна контролните органи е установено, че попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 31.12.2022 г., в 11:06:15 часа на Чурек път № А-2, отсечка 27+024, засечено с терминално устройство 10041 (АПИ), като за нарушението е генериран доказателствен запис с номер на нарушението № F11F4DADDB661D00E053031F160AD305, като е извършено нарушение по смисъла на чл. 179, aл. 3а ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя В. Д. Г., свидетеля при съставянето на акта А. Р. Б., както и от жалбоподателя А. Ю., като последният написал обяснение и възражения на турски език.

Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № BG08012023/1000/Р854/09.06.2023 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата, за това че на 08.01.2023 г. в 21:14 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Капитан Андреево, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № 34ВАЕ622, вид: null, марка и модел null, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от г-н UNEL, а след извършена проверка от страна контролните органи е установено, че на 31.12.2022 г., в 11:06 часа, горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № 34ВАЕ622, попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 31.12.2022 г., в 11:06 часа, по път № А-2, км 27+024, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път № А-2, км 27+024, за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 680 на Министерски съвет от 21.09.2022 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението №

F11F4DADDB661D00E053031F160AD305, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения — видеозаписи, представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно 3 средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно устройство с идентификатор № 10041) - част от системата. След извършена служебна проверка от страна на административнонаказващия орган е установено, че движението на превозното средство с peг. № 34ВАЕ622 е отчетено в Електронната система за събиране на пътни такси като нарушение, тъй като за същото е била получена тол декларация за сегмент номер 1222213295, но декларираните данни са за ППС с категория над 12 тона с 2 оси, а от снимковия материал, приложен към нарушението от рамка 10041, е видно, че процесното превозно средство се е движило с общо 5 оси.

Поради установената разлика в подаваните брой оси (ППС над 12 тона с 2 оси) и тези, с които реално се е движило превозното средство (влекач с 2 оси с прикачено ремарке с 3 оси), не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата. Посочено е, че в хода на извършената проверка, на 08.01.2023 г. г-н UNEL е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 61,00 (шестдесет и един) евро, което потвърждава от Квитанция за платени пътни такси в Република България № AM-23BG001015X49422721-8506023466 от 08.01.2023 г.

Представена е заповед № ЗАМ-1434/ 32-263874 от 08.08.2022 г. на Директора на Агенция Митници относно компетентността на актосъставителя за съставяне на АУАН по чл. 179, ал.

3 и 3а ЗДвП.

Представена е заповед № РД-11-745/ 27.01.2023 на Председателя на УС на Агенция Пътна инфраструктура относно компетентността на наказващият орган.

Фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства, както и от гласните доказателства от показанията на свидетелите В. Д. Г. и А.

Р. Б., които съдът кредитира като последователни, логични и кореспондиращи с писмените доказателства.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване.

Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

В случая е нА.це нарушение на императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере в 4 извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Задължението на водача е преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, респ. заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая нарушението не е доказано по отношение на авторството, като неправилно е била ангажирана отговорността на водача, тъй като не е доказано осъществяването от него на изпълнителния състав на обявеното за наказуемо деяние. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че жалбоподателят не е оспорил изрично констатациите в АУАН – било при съставянето му, било в срока за възражение, не налага извод относно тяхна вярност, тъй като те следва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин в съдебното производство, което в настоящия случай не е сторено.