Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31575 от 31.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 39237/2025
Вид
Определение № 31575
Подписан
31.08.2026
В сила
31.08.2026
Състав
ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31575 гр. София, 31.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110139237 по описа за 2025 година Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявеният насрещен иск следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане в настоящето производството, тъй като са налице предпоставките на чл. 211 ал. 1 от ГПК насрещният иск е родово подсъден на районен съд и има връзка с първоначалния иск, а допускането му за съвместно разглеждане няма да затрудни разглеждането на делото.

Доказателственото искане на насрещния ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е относимо и допустимо, поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА за съвместно разглеждане в производството по гражданско дело № 39237 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 142-ри състав насрещният иск, по с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД предявен от „Изи Асет Мениджмънт“ АД против И. С. Я., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 215,38 евро, дължима главница по Договор за паричен заем № 52763421/15.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 08.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата от 14,17 евро, представляваща възнаградителна лихва, а при условията на евентуалност за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14,17 евро – главница, дължима на основание чл.

23 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 01.08.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.11.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните. На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на поставените с исковата молба задачи, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 евро, платими от насрещния ищец в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Р. Р. С., който да бъде 1 уведомен за поставените задачи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Ищцата И. С. Я. е предявила срещу „Изи асет мениджмънт“ АД иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за паричен заем № 52763421/15.11.2024 г., е нищожен поради противоречие със закона а в условие на евентуалност, да бъде прогласена нищожността на отделни клаузи съдържащи се в договора, а именно - на клаузата, задължаваща ишеца да предостави гаранция в размер на

248,93 лв.

Ищцата твърди, че на 15.11.2024 г. сключила Договор за паричен заем № 52763421/15.11.2024 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата от 600 лв., при лихвен процент от 45 % годишно, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 53,94 % и общ размер на такса „гарант“ – 248,93 лв. Посочва, че плащанията по заема следвало да се осъществят на 11 месечни вноски, като всяка вноска била дължима на всеки две седмици, съгласно посочена в договора дата. На същата дата ищцата сключила с „Файненшъл България“ ЕООД (дъщерно дружество на ответника) Договор за предоставяне на гаранция № 5276342, по силата на който в тежест на ищцата било възложено заплащане на допълнителна сума в размер на 248,93 лв., разбита на 11 месечни вноски, дължими на същите дати, на които следвало да се заплатят и вноските по процесния договор и в полза на ответника.

Поддържа се, че процесният Договор за паричен заем е изцяло недействителен, тъй като: 1) било налице неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК касателно правилата относно съдържанието на договора, доколкото съдържанието на процесния договор не било ясно и разбираемо за потребителя, тъй като изначално съдържал подвеждащи клаузи, каквато е „таксата поръчител“, която практически е дължима пряко на ответника, но не е включена в ГПР при формиране на общите разходи по кредита.; 2) не съдържа погасителен план, а единствено схема на погасяване /дати/, следователно, в процесния договор няма ясен срок, който е задължителен реквизит; 3) в чл. 2, ал. 6. 1 от договора била неясна дори за специалист; 4) липсвала методика за изчисляване на референтния лихвен процент; 5) не ставало ясно с каква част от всяка месечна вноска и в какъв размер се погасява главницата и в какъв размер се погасява лихвата, както и каква такса се погасява с всяка вноска; 6) е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 20, 23 и 24 ЗПК, доколкото не съдържа клаузи, относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Твърди, че липса реда за прекратяване на договора за кредит /т. 23/, както и наличието на извънсъдебни способи за решаването на спорове и за обезщетяване на потребителите във връзка с предоставяне на потребителски кредит, както и условията за тяхното използване /т. 24/.

Посочва, че при сключване на процесния договор, ищцата не е подписала Общите условия към него на всяка страница, каквито са изискванията на ЗПК. В условията на евентуалност се твърди, че същият договор съдържа нищожни клаузи. Поддържа се, че нищожна като противоречаща на добрите нрави е клаузата, фиксираща размера на възнаградителната лихва на 45%, а допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва. Счита за нищожна като подвеждаща клаузата, в която е уговорен ГПР в размер на 53,94%, като посочва, че дори формално да отговаря на законоустановения размер, реалният му размер многократно надвишава законоустановеният максимум, тъй като кредиторът ответник не е включил в ГПР таксата гарант, която се явява условие за отпускане на кредита и представлява или скрита лихва, или такса за усвояване и управление на кредита, което се явява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На последно място, счита, че процесният договор е нищожен, поради клаузата, вменяваща задължение за предоставяне на обезпечение, доколкото за нея са уговорени неизпълними условия.

2

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който оспорва иска.

Подробно се обосновава, че договорът е валиден, не страда от визираните в исковата молба пороци, респективно, и да има такива, те не водят до неговата недействителност. Клаузите му съответствали на изискванията на закона и не били неравноправни. ГПР бил правилно определен. Клаузата, предвиждаща предоставяне на обезпечение, била валидна и законосъобразна.

В срока по чл. 131 ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД предявява насрещна искова молба. В същата се сочи, че на 15.11.2024 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 52763421, съгласно който на ищцата е отпуснат заем в размер на 600 лв., която ищцата се е задължила да върне на 11 равни двуседмични вноски при ГЛП от 45 %. Заемополучателят не е изпълнявал задълженията си за своевременното заплащане на главницата и лихвата, като към датата на подаване на насрещната искова молба задълженията му са в размер на 215,38 евро – главница и 14,17 евро – договорна лихва за периода от 24.01.2025 г. до 18.04.2025 г. С тези обстоятелства ищецът по насрещния иск обуславя правния си интерес от предявяването на осъдителни претенции против И. С. Я. за заплащането на дължимите главница договорна лихва, а при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че договорът за кредит е нищожен, то се предявява иск с правно основание по чл. 23 ЗПКр за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумата от за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 155,22 евро – представляваща остатък от дължимата главница по процесния договор за кредит след прихващане на вече заплатената лихва, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск – 08.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба по насрещния иск, с който оспорва иска.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По предявения иск с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния Договор за паричен заем № 52763421/15.11.2024 г. с ответника и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи действителността на процесния договор.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПКр, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно по чл. 23 ЗПКр, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване че между страните е възникнало валидно правоотношение по Договор за паричен заем № 52763421/15.11.2024 г., предоставянето на съответната сума на заемателя по уговорения от страните начин и задължаване на ответника да я върне, включително размера на дължимата лихва. В тежест на ищеца е да докаже, че са изпълнени задълженията за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е получено съгласието на потребителя за сключване на договора, включително ако договорът е сключен по реда на ЗПФУР. В тежест на ищеца е да докаже, че клаузите на сключения договор за заем не са неравноправни, както и че ответникът е бил наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведен в заблуждение.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ищеца по предявения евентуален иск с правно основание по чл. 23 ЗПКр е да установи размера на чистата стойност на кредита по договора, преценен за недействителен, както и че същата е предоставена на заемателя.

3

В тежест на заемателя ответник е да установи погасяване на чистата му стойност изцяло/частично.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

С оглед твърденията на ищеца и на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че са сключени посочените в исковата молба договори.

Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по кратки срокове. Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4