Разпореждане № 4865 от 04.10.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13324/2021
- Вид
- Разпореждане № 4865
- Подписан
- 04.10.2021
- Състав
- ВИОЛЕТА СТОЯНОВА ПАРПУЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189е, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189е, ал. 2 и 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 4865 гр. София, 04.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: В.СТ. П. като разгледа докладваното от В.СТ. П. Административно наказателно дело № 20211110213324 по описа за 2021 година
Днес, 04.10.2021 г., районен съдия В. П. - съдия-докладчик по НАХД № 13324/2021 г. по описа на СРС, като се запознах с материалите по делото, констатирах следното:
Съдебното производство е образувано по „жалба“ от „Карера Интернешънъл“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление .............представлявано от С. Н. С..
Оспорва се налагането на компенсаторна такса ********** в размер на 750 лв. с дата на нарушение 23.03.2021 г., 13:57:25 ч.
Като се запозна с материалите по делото, настоящият съдебен състав прецени, че образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено по следните съображения:
Определената компенсаторна такса не представлява наложена имуществена санкция или глоба по смисъла на ЗАНН, поради което и процесуалните правила на ЗАНН, регламентиращи съдебния контрол, са неприложими.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗП, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай се освобождава от административнонаказателна отговорност.
От друга страна, съгласно чл. 189е, ал. 2 ЗДвП, при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП, преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 ЗП, а ал. 6 от същата разпоредба постановява, че ако таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата е заплатена в срока и при условията на ал. 3 и 4, акт за установяване на административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б ЗДвП не се съставя, а когато е съставен, не се издава наказателно постановление и производството се прекратява.
Съпоставката на цитираните правни норми налага извода, че предвидената в чл. 10, ал. 2 ЗП компенсаторна такса не представлява имуществена санкция или глоба, която да се налага в рамките на нарочно административнонаказателно производство и от законово определен наказващ орган. Заплащането й представлява доброволен акт, изводимо от разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗП и чл. 189е, ал. 2 и 6 ЗДвП. Употребеният от законодателя израз „може“ по отношение заплащането й, обуславя именно нейния доброволен характер, като изборът дали да заплати компенсаторната такса, с произтичащите от това последици 1 освобождаване от административнонаказателна отговорност, регламентирани в чл. 189е, ал.
5 ЗДвП, е предоставен на изключителната лична преценка на съответния адресат.
Следователно, заплащането на компенсаторна такса представлява правна възможност и зависи от личната преценка на лицето, считано за нарушител. Тази такса, на първо място, не се налага от наказващ орган и чрез изричен акт, и освен това не е предвидена възможност за обжалването й. Такава възможност не е законово регламентирана нито в ЗАНН, нито ЗДвП или ЗП, което води до извод за липсата на годен за оспорване акт в настоящото производство, и за регламентиран правен ред за такова оспорване.
С оглед изложеното, предвид характера на компенсаторната такса като специален вид механизъм за освобождаване от отговорност, с реализирането на който административнонаказателно производство не се образува, настоящото производство се явява лишено от предмет на оспорване, по който съдът да е компетентен да се произнесе.
Поради това следва да бъде прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 13324/2021 г. по описа на СРС, НО, 95-ти състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София град в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Преписи да се изпратят на жалбоподателя и на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2