Определение № 999 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 999 гр. Пловдив, 16.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500928 по описа за 2024 година Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК .

Подадена е частна жалба от С. Г. П., ЕГН ********** против Определение № 3864 от 28.03.2024г. по гр. д. № 4583/2024г. на районен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на С. Г. П., за освобождаването й от заплащане на държавна такса за производството по гр. д. 4583/2024 г. на ПРС.

В частната жалба се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, тълкувайки я ограничително. Сочи се, че неправилно е възприето, че размерът на дължимата държавна такса (110,87 лева) не е висок и жалбоподателят би могъл да го плати. Навеждат се доводи досежно социалния статус на С. П., получавания от нея доход, който е под минималния за страната след задължителните удръжки, липсата на притежавано движимо и недвижимо имущество, както и факта, че отглежда малолетно дете, за което не получава издръжка, тъй като бащата на детето е починал. Искането е за отмяна на атакувания акт.

Районният съд е приел, че искането по делото е неоснователно, тъй като освобождаването от държавна такса и разноски е допустимо при наличието на обстоятелства, свързани със здравословното, семейното и 1 имуществено състояние на молителя, сочещи невъзможност да заплащането им. Тъй като молителят е в работоспособна възраст с добро здравословно състояние, получава редовен месечен доход от трудово възнаграждение в размер над минималното за страната, не може да са направи извод за наличие на имуществено състояние, което не позволява заплащане на държавната такса от 110,87 лева.

По направените доводи ПОС намира следното:

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК по молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с ДСИС, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други.

Съдът е сезиран с искова молба от С. П. срещу „Креди Йес“ ООД, с която се иска прогласяване нищожността на клауза от договор за кредит от 26.04.2023., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2 771,81 лева.

От представената декларация за материално и гр. състояние е видно, че молителят издържа непълнолетната си дъщеря и не притежава движимо и недвижимо имущество. Реализира трудови доходи в размер на 940 лева и получава детски надбавки в размер на 50 лева.

По отношение на здравословното състояние, молителят е здрав, на 36 години и трудоспособен. Не са налице твърдения и доказателства за нужда от допълнителни средства за лечение или обстоятелства, обуславящи намалена трудоспособност.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че не се установява наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК . Съгл. чл.

83, ал. 2 от ГПК съдът може да освободи от внос на такси и разноски лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят, като взема предвид доходите на лицето, имуществото му, семейното му положение, респ. материалните възможности на членовете на семейството, здравословното състояние, трудовата заетост и възрастта.

Жалбоподателят е в трудоспособна възраст, без данни за заболявания, които да ограничават възможността му да реализира доходи от труд. В случая трудовото възнаграждение на Ст.П. (940 лв.) е над установената за страната минимална работна заплата за 2024г (933 лв.). Неоснователно е 2 възражението, че след дължимите удръжки, същото е под този минимум, като освен него молителят получава и детски надбавки в размер на 50 лв. Към молбата за освобождаване от държавна такса не са представени доказателства, че бащата на детето е починал. Като взе предвид размера на дължимата държавна такса – 110,87 лева, съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на лицето от задължение за заплащане на държавна такса.

Изводите на районния съд са в същия смисъл, поради което и постановеното определение следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК – определението е обжалваемо.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3864 от 28.03.2024г. по гр. д. № 4583/2024г. на районен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на С. Г. П., за освобождаването й от заплащане на държавна такса за производството по гр. д. 4583/2024 г. на ПРС

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страната пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3