Решение № 2491 от 02.07.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 14298/2024
- Вид
- Решение № 2491
- Подписан
- 02.07.2025
- В сила
- 17.09.2025
- Състав
- Татяна Лефтерова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.408 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 2491 гр. Варна, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110114298 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на Б.
И. Н. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *****, с която против ЗЕАД „БВИГ”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, е предявен осъдителен иск с правно основание чл.405 КЗ, за заплащане на сумата от 1407,74 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на врата предна дясна, врата задна дясна и заден десен калник, нанесени на собствения на ищеца л.а.
„*****”, с рег. № *****, при застрахователно събитие, настъпило на ***.2023 г., в срока на действие на застрахователен договор, обективиран в полица № **** от ****.2022 г., по застраховка „Каско“, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане. Претендират се сторените разноски в настоящото производство и в обезпечителното производство по ч.гр.д. №4004/2024 г. по описа на ВРС.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Към ****.2023 г., страните по делото се намират в облигационно правоотношение възникнало въз основа на сключения между тях застрахователен договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно” на собствения на ищеца л.а. „*****”, с рег. № *****, със срок на действие от 1
23.03.2022 г. до 22.03.2023 г. В исковата молба се сочи, че автомобилът е застрахован за сумата от 15000 лева, като застрахователната премия, в размер на 914,63 лева е платена в пълен размер, при сключване на договора. Ищецът твърди, че при настъпване на застрахователното събитие, автомобилът му е управляван от Н. Ю.. Сочи, че на ***.2023 г., водачът Ю. паркира автомобила в гр. Варна, на ул. *****. Около 19:00 часа, отивайки до автомобила тя установява, че същият е увреден с твърд и остър предмет, от неизвестно лице.
Уведомява Първо РУ - Варна за установените извършени злоумишлени действия, като за уведомлението е издадено Удостоверение с рег. №****.
Твърди, че на следващия ден - 17.03.2023 г., застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като същият образува преписка по щета № ****17.03.2023 г., извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал, както и опис на щетите. В описа са вписани само част от увредените детайли от автомобила - преден капак и калник преден десен, като ответникът отказва да опише останалите щети, нанесени на: врата предна дясна, врата задна дясна и заден десен калник.
Намира, че неоснователният отказ на ответника да извърши пълен опис на всички увредени елементи го уврежда, тъй като не може да отремонтира автомобила и да го ползва по предназначение. Сочи, че въз основа на негово искане по чл.207 ГПК, е образувано ч.гр.д. №4004/2024 г. по описа на ВРС, като от заключението на допуснатата и проведена по делото САТЕ се установява, че щетите по врата предна дясна, врата задна дясна и заден десен калник са причинени от неизвестно лице използващо твърд и остър предмет, докато автомобилът се намира в паркирано състояние. Установено е, че ремонтът на превозното средство възлиза на сумата от 1407,74 лева, както и че е налице причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на щетите и вредоносния резултат.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва заявените с исковата молба фактически твърдения, в т.ч., че автомобилът е бил увреден, докато се намира в паркирано състояние, че уврежданията по предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник са настъпили по твърдения начин. Намира, че не се касае за покрит застрахователен риск, а искането за заплащане на застрахователно обезщетение в претендирания размер не представлява необходим и оправдан разход, а е подобрение. Твърди, 2 че за идентични увреждания по процесния лек автомобил е образувана преписка по щета от ****.2022 г., въз основа на заведена от ищеца застрахователна претенция ****** с реф. № *****/****.2022 г. Поради това, при образуване на преписката от 17.03.2023 г., в същата не са отразени уврежданията по лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *****. Твърди, че по отношение на процесната щета е налице влязло в сила решение по гр.д. № 6570/2023 г. по описа на ВРС, като е определено застрахователно обезщетение в размер на 1039,43 лева. Заявява, че претенцията на ищеца е обезщетението да бъде определено по експертна оценка на застрахователя.
Оспорва иска по размер. Сочи, че не следва да се съобразяват цените на произволно избран сервиз, а на доверен на застрахователя сервиз, като сочи, че изборът на сервиз е уговорен между страните със сключване на застрахователния договор. Оспорва сочената стойност на труд. Заявява, че с оглед възрастта на автомобила, обезщетението за частични щети следва да се определя по експертна оценка на застрахователя. Оспорва да е налице необходимост от подмяна на автомобилни елементи, като твърди, че за ремонтирането им е необходимо единствено тяхното боядисване.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:
Страните не спорят, че ищецът е собственик на л.а. „****”, с рег. № *****, както и по валидността на застрахователното правоотношение, в което са обвързани към датата на произшествието, при което са настъпили вредите за ищеца, чието обезщетяване същият претендира. Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. СРМПС част I №****11.10.2016 г., изд. от МВР, ПП – Варна и сключения между страните договор, обективиран в застрахователна полица за застраховка на Каско, с покритие „Пълно Каско“, с период на покритие от 00.00 ч. на 23.03.2022 г. до 23.59 ч. на 22.03.2023 г. От приобщената по делото застрахователна полица № **** от ****.2022 г., се установява, че към датата на сключване на застрахователния договор, по застрахования автомобил не са налице щети.
С решение № 4140/19.12.2023 г. по гр. д. №6570/2023 г. по описа на 3
ВРС, ответникът ЗАД „БВИГ“, е осъден да заплати на ищеца Б. И. Н., сумата от 734,72 лева, представляваща частичен иск от общо 895,30 лева, съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в преден капак и калник преден десен, в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № **** от ****.2022г. за „Каско“, клауза „Пълно каско“ на лек автомобил „*****“, с per. № *****, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението. Като неожалвано, решението е в сила от 19.01.2024 г.
От приобщеното по настоящото дело, удостоверение с peг.
№****/17.03.2022 г., издадено от Първо РУ – ОДМВР – Варна, се установява, че на ***.2023 г., Н. Ю. е заявила пред полицейски орган, че за времето от 18.30 ч. до 19.00 ч. на ***.2023 г., неизвестно лице е увредило лаковото покритие на: заден десен калник, задна дясна врата, предна дясна врата, преден десен калник и преден капак на л.а. „*****“, с per. № *****.
По делото е приобщено ч.гр.д. № 4004/2024 г. по описа на ВРС, образувано по молба с правно основание чл.207 ГПК, подадена от Б. И. Н., в хода на което е проведена съдебно-автотехническа експертиза, заключението на която е прието, като неоспорено от страните. Според вещото лице, механизмът, по който е осъществено противоправното деяние е следният - на ***.2023 г., Участник II с лек автомобил „*****“ с рег.№ ****, управляван от Н. Ю., е паркирал своя автомобил в гр. Варна ул. „****. Около 19:00 часа, отивайки до автомобила, установява увреждания по същия вследствие на съприкосновение с твърд и остър предмет. За събитието са уведомени служителите на Първо РУ Варна и е издадено Удостоверение с рег. № ****/17.03.2022 г. След съпоставяне на уврежданията на лек автомобил (установени при извършения оглед на автомобила), вещото лице намира, че реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е следният – пряк контакт между превозното средство, което е паркирано и твърд, и остър предмет, движещ се в близост до автомобила. Посочено е, че такъв тип увреждания се получават вследствие на механично умишлено нараняване на детайлите. Експертът приема, че при настъпилото застрахователно събитие са нанесени вредите, установени при оглед на автомобила, проведен на 25.04.2024 г., а именно: врата предна дясна боядисване, врата задна дясна - боядисване, заден десен калник – боядисване.
Намерено, че уврежданията, които са установени по автомобила при 4 извършения оглед на 25.04.2024 г. са вследствие на съприкосновение с твърд и остър предмет при умишлено нараняване на автомобила. При съпоставяне на механизма на събитието и уврежданията е установено, че е налице причинноследствена връзка между процесното събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „*****“ с рег. №: **** и е възможно същите да са причинени по степен и вид при описаното събитие. Изрично е посочено, че уврежданията по автомобила не са вследствие на пътнотранспортно произшествие. В заключнието е посочено, че при определяне на средната пазарна цена, на труда е извършена справка в поне 30 сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество.
Според вещото лице, общата стойност необходима за възстановяване врата предна дясна, врата задна дясна и заден десен калник на процесния автомобил, по средни пазарни цени към датата на увреждането, като при определяне на средната пазарна цена на труда се извърши справка в поне 30 сервиза на територията на гр. Варна, работещи на различни цени, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество, е в общ размер на 1407,74 лв. Посочен е начин на фомиране на сумата - общо за операции за Д/М и Р/О – 4.2 ч. х 40.00 лв. = 168.00 лв.; общо за операции за ремонт – 2.5 ч. х 40.00 лв. = 100.00 лв.; общо за операции за боядисване – 17.38 ч. х 40.00 лв. = 695.20 лв. и общо за основни и допълнителни материали – 444.54 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ. Ответникът въвежда възражение за недопустимост на иска, при твърдение, че на ищеца вече е изплатено търсеното застрахователно обезщетение, за вредите от процесната щета, след постановяване на решение по гр.д. №6570/2023 г. по описа на ВРС. Съдът намира това възражение за неоснователно. Производството по гр.д. № 6570/2023 г. по описа на ВРС е образувано по искова молба на ищеца в настоящото производство, с която против застрахователното дружество – ответник, е предявен иск с правно основание чл.405 КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение, в по5 висок размер от определения, за част от увредените детайли, признати с преписка по щета № ****17.03.2023 г., а именно - преден капак и калник преден десен. Ищецът не е претендирал присъждане на застрахователно обезщетение за елементите от автомобила, заявени като увредени с исковата молба, образувана в настоящото дело, поради което за увреденото лице не съществуват каквито и да е пречки да претендира в отделно производство, заплащане на обезщетение за вредите, които ответникът е отказал да обезщети и които не са били предмет на разглеждане по гр.д. № 6570/2023 г. по описа на ВРС. Предявеният иск е допустим, поради което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 405, ал.1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. В процесния случай, в тежест на ищеца е да установи наличие на следните предпоставки: валидно застрахователно правоотношение, по което е изправна страна; настъпване в срока на застрахователното покритие на соченото застрахователно събитие, за които застрахователят носи риск, причинна връзка между събитието и нанесеното увреждане, както и размер на вредата. В тежест на ответника е да докаже възраженията си въведени с отговора на исковата молба.