Определение № 515 от 26.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 515 гр. Благоевград, 26.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20261200500455 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от В. Т.

П., ЕГН ********** и В. Т. К., ЕГН **********, срещу решение № 10/ 12.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 356/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич, с което съдът е отхвърлил исковете.

Навежда се, че решението е неправилно, тъй като превратно е тълкувал съда фактическата обстановка. Поддържа се, че е налице невъзможен предмет на договора за пристрояване и надстрояване, тъй като къщата, която е следвало да се надстрои и пристрои, е била разрушена. Сочи се, че това обуславя невъзможен предмет на договора, тъй като премахването на носещата конструкция на сградата по своята същност представлява премахване на постройката в имота. Този факт е бил безспорно установен.

Оспорват се съжденията на първата инстанция, че останалите след събарянето на сградата два каменни зида, единият от които е служил за опора за частично насаждане на носеща колона, установявали че наново изградената сграда е представлявала част от старата такава, за да се приеме, че към момента на сключване сделката е имала годен предмет – сграда за пристрояване и надстрояване. не

Сочи се, че първоинстанционният съд е прилагал правни норми, които са действали към момента на извършване на строителството.

1

Първоинстанционният съд е аргументират своите изводи чрез разпоредбата на чл. 66, ат. 2 от ЗС (непряко посочена, но смислово извлечена от мотивите на решението и която не е действала към 1991 година). Едновременно съдът е приел, че за учредяване правото на пристрояване и надстрояване се прилагали разпоредбите на ЗТСУ и ПГТЗТСУ към 1991 година.

Оспорва се като неправилен извода на първата инстанция, че Юридическата основа, на която са се позовали в исковата молба ищците, изначално е нямало как да доведе до придобиване на собствеността чрез приращение в полза на ищците, дори и да се установи, че договорът за пристрояване и надстрояване от 09.01.1991 г. е бил нищожен. Оспорва се като неправилен извода на съда, че след като ищците не са собственици на земята към момента на завършване на сградата в груб строеж, а са придобили ищците правото на собственост през 2020 г., то е невъзможно придобиването на процесните имоти на основание чл. 92 от ЗС.. Сочи се, че този извод противоречи на мотивите, дадени в ТР № 1/ 04.05.2012 г. по т.д. № 1/ 2011 г. на ОСГК на ВКС. Сочи се, че независимо от момента на придобиване на правото на собственост върху земята, след като изградената сграда върху имота не е станала собственост на трето лице на някое от основанията по чл. 63 ЗС, собсвеник на изграденото е собственика на земята, независимо от придобиването на правото на собственост на земята. Сочи се, че това е същината на чл. 92 ЗС, от което първоинстанционният съд се е отклонил.

Поддържа се, че съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка и при изначална предубеденост на съдията по делото.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 10/ 12.01.2026 г., постановено по гражданско дело № 356/ 2024 г. на Pайонен съд – Петрич, с което съдът е отхвърлил исковете, като исковете бъдат уважени.

Претендира сторените по делото разноски.

Във въззивната жалба се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка. Искането за допускане на писмени доказателства, намиращи се в община Петрич, е основателно, тъй като е налице грешка на първостепенният съд, при отказа да бъдат допуснати тези доказателства, тъй като те са изискани като писмени доказателства, а не във връзка с друго доказателствено средство.

2

Искането за допускане на съдебно- техническа експертиза е основателно, тъй като неправилно съдът в първата инстанция е приел, че изслушаната съдебно-техническа експертиза е обоснована – същата е правила селективен подбор на документи, които е взела предвид вещото лице при изготвяне на заключението. Ето защо, съдът намира, че следва да се допусне нова съдебно-техническа експертиза, със задача, поставена с въпросите във въззивната жалба, но липса необходимост от назначаване на тройна съдебно техническа експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба.

Навежда се, че не е вярно посоченото в жалбата, че цялата стара сграда е съборена и поради това суперфицията е с невъзможен предмет. В хода на производството, без всякакво съмнение се установило, че старата сграда не е изцяло съборена, че сега съществуващата сграда е изградена въз основа на одобрени архитектурни проекти и разрешение за строеж за пристройка и надстройка /неоспорени от страните/ и последното се потвърдило от приобщената съдебно-техническа експертиза, която от своя страна е в пълно съответствие и със събраните свидетелски показания, включително и на доведените от ищцовата страна свидетели.

Оспорват се като неоснователни твърденията във въззивната жалба, че старата сграда е съборена преди подписване на договора за суперфиция.

Сочи се, че в кориците на делото липсват доказателства в тази посока, напротив - дори доведените от ищците свидетели заявили, че строежът се е осъществил въз основа на одобрени на 28.02.1991 г. архитектурни проекти и разрешение за строеж /№ 28/07.03.1991г./, а според свидетелите Джирков и Манчев и след даване на строителна линия - св. Джирков „Още преди да започнем строителството къщата си имаше строителни кница, даже беше дадена линия, бяха забити колчета.... и ние започнахме да работим по плана.,, /стр. 8, прот. от с.з. от 02.06.2025г./

Поддържа се, че договорът за учредяване на суперфиция е от 09.01.1991 г., като се прави довод, че е подписан преди обсъжданите по-горе писмени документи. Освен това св. Кютукчиев е категоричен, че строителството се е осъществило през лятото на 1991г., тъй като свързва този период с раждането на детето му през месец юли 1991 г.

3

Оспорват се като необосновани оплакванията, че сега съществуващата сграда представлявала изцяло нова сграда, без запазени части от старата.

Сочи се, че липсват доказателства в тази посока. Споделят въззиваемите извода на първостепенният съд по отношение на принципа на приращението, уреден в чл. 92 ЗС, а именно, че същият се прилага към момента на завършването на сградата на етап - „груб строеж" и то ако не е установено друго, както е в случая. При евентуалност се прави довод, че дори и да се игнорира изцяло суперфицията от 1991 г., всякакво съмнение се установило, че от началото па 1992г. Л. и покойният й съпруг - Й., а след неговата смърт Л. и Н., упражняват фактическа власт върху процесиите обекти, непрекъснато и спокойно, без някой да им оспорва владението, поради което, дори да се приеме, че договорът страда от пороци, същите са придобили по давност собствеността много преди 2020 г., поради което приобретателите но дарението от 2020 г. няма как да претендират права върху спорните обекти.

Именно заради липсата на спор относно собствеността на обектите, предмет на суперфицията, когато праводателите на ищците през 2003г. са им дарили част от таванския етаж и част от първия етаж в нотариалние актове изрично е отбелязано - „ първия етаж, без гаража" и само „2/3 ид.ч. от трети етаж /таванския/".

Поддържа се, че въззиваемите владеят тези обекти, ведно с прилежащия 1/3 от таван от 1992 г. до настоящия момент, във вида и параметрите в които са построени, спокойно и явно и никой по никакъв начин не ни е оспорвал собствеността. Обектите са изградени въз основа на одобрени от компетентни органи архитектурни проекти и влязло в сила разрешение за строеж и независимо дали построеното е в повече, собствеността върху него сме придобили по давност. Претендирайите 21/91 -ви идеални части от СОС *** и 4/17 - ти идеални части от СОС ***. са част от обектите, които владеят и в този смисъл възражението за изтелкла в полза на въззиваемите придобивна давност изключва приложението на „приращението". Навежда се, че в настоящия казус се изключва възможността за прилагане на принципа на приращение, предвидена в чл. 92 от ЗС относно построеното в повече, тъй като в случая е учредено право на строеж и то е реализирано в рамките разрешеното - чл. 63 ЗС, както правилно е приел 4 и първоинстанционният съд. Когато изграденото надхвърля обема но учреденото право на строеж, вещноправният режим на допълнително построеното е различен и се определя от неговата юридическа характеристика. Принципът па приращението по чл. 92 от ЗС намира приложение когато изграденото в повече представлява самостоятелен обект па собственост по строителните правила и норми. Когато извършеното строителство не представлява такъв обект, се прилага чл. 97 ЗС, т.е. собственик на допълнително построеното е собственика на обекта, към който то е присъединено.

Прави се довод, че въззивниците в случая не са легитимитирани да предявяват такава претенция, понеже единствено собственика на земята и то в преклузивния 5 - годишен срок от учредяване на правото на строеж, е активно легитимиран да предяви иск за евентуално „построеното в повече" и да поиска обезщетение. Твърди се, че още през 1996 г. тази възможност е погасена по д а в н о с т. В случая искът се предявява от правоприемници на учредителителите на правото на строеж и то 32 години след подписване на договора за суперфиция.

Поддържа се, че е нямало никакви основания да се иска отвод на вещото лице - Ризова, тъй като същата не е показала предубеденост.

Поддържа се, че отводът на съдия от разглеждане на дело е строго личен акт и за него значение има единствено вътрешното усещане на самия отвеждащ се. Производство по дело по ЗЗДН преди повече от пет години /чието решение дори не е обжалвано от въззивниците/, няма как да бъде основание за да се иска отвод на съдията -докладчик. Оспорват се твърденията, че действията на съдията-докладчик, във връзка с искането за отвод на вещото лице са противоречиви. В случая, противоречие е налице във взаимно изключващите се твърдения на въззивниците, а именно - веднъж, че не са присъствали на огледа /поради недопускане в техния собствен имот/ и на следващо място, че са присъствали и вещото лице било показало предубеденост.

Моли се да се потвърди атакуваното решение.

Претендира сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално 5 допустимо.

Водим от горното и на основание чл. 267 и сл. от ГПК, Окръжен съд Благоевград ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА в. гражданско дело № 455/ 2026 г. по описа на ОС Благоевград в открито съдебно заседание за 21.05.2026 г. от 09.45 часа, за която дата да се призоват страните.

Съдът приканва страните към спогодба, както и указва на последните, че има и друг способ за разрешаване на спора- медиацията, която според Закона за медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице- медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.

ИЗИСКВА от община Петрич пълната преписка от месец август 1975 г., с която Тома Кърцелов е поискал да преустрои подпокривното пространство на съществуващата сграда, като се направи надзид от 1,5 метра, както и работният проект по част „Конструкции“ от работен проект от месец декември 1990 г. за обект „Пристройка на ЧЖС на Тома Кърцелов“, парцел ХII, кв. Виздол.

Указва на длъжностното лице в община Петрич, че следва да изпълни разпореждането на съда в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза и НАЗНАЧАВА вещото лице Асен Низамов, което след като се запознае с материалите по делото, извърши оглед по местонахождението на имотите, направи справка в Община Петрич, да отговори на следните въпроси:

1. Кога е изградена сграда с идентификатор ***? 2. Сграда с идентификатор *** нов строеж ли представлява или представлява стара съществуваща сграда, към която е извършено пристрояване и надстрояване? 3. Има ли останали носещи елементи от едноетажна паянтова жилищна сграда, съществувала в поземлен имот с идентификатор *** до 1991 година? 4. Колоните на сграда с 6 идентификатор *** по каква технология са изградени и за изграждането им има ли издадени строителни книжа, становища, начин на изграждането им? 5. В съществуващите проекти на сграда, има ли отразени части, които се пристрояват и части, които се надстрояват, или в проекта е предвидено изграждането на изцяло нова сграда? 6. Била ли е запазена носещата конструкция на съществуваща сграда, на мястото, на която е била изградена сграда с идентификатор ***? 7. Технически възможно ли е било носещата конструкция на сградата, предхождаща сграда с идентификатор *** да издържи и да бъде преустроявана и надстроявана? 8. Налице ли е съвпадение на местоположението на жилищна сграда, която е била изградена преди изграждането на сега съществуващата жилищна сграда, съгласно съхраняваните в община Петрич проекти, планове, скици и други подобни строителни документи? 9. Възможно ли е от техническите документи да се установят дебелина на зидове, местоположение на основи на старата жилищна сграда, съществувала до издаване на разрешението за строеж от 1991 г. от конструктивна гледна точка? 10.