Протокол № 266 от 16.09.2022, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 266 гр. Сливен, 13.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая П. В.

Членове:

Пламен Д. С.

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а и прокурора К. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. В. Въззивно частно наказателно дело № 20222200600390 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

Съдът отправя покана към страните да изключат мобилните си телефони.

На поименното повикване в 13:00 часа, се явиха:

За Окръжна прокуратура – Сливен, редовно призована, се явява прокурор М..

Обвиняемият Д. Р. Е. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. С. Н. от АК - Варна, редовно упълномощен.

Преводачът А. Т. Д. – Д., надлежно уведомена, се явява лично.

Преводачът А. Т. Д. – Д., със снета по делото самоличност, ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 ал.2 от НК, че е длъжна да дава верен превод и в случай на неверен превод подлежи на наказателна отговорност.

Преводачът А. Т. Д. – Д. ОБЕЩАВА да превежда точно и правилно от български език на английски език и от английски език на български език.

В залата присъства адв. Д. Д. от АК – Сливен, определен със Уведомително писмо изх. № 797/2022 г. на АК – Сливен за адвокат осъществяващ правна помощ на обв. Х..

Съдът намира, че следва да назначи определения с писмо изх. № 797/2022 г. на АК – Сливен, адвокат Д. Д. за осъществяване на правна помощ на 1 обвиняемия Д. Х., за резервен защитник на обв.Д. Х., независимо от упълномощения защитник адв. Н., предвид обстоятелството, че упълномощеният защитник адв. Н. напусна съдената зала при провеждане на съдебното заседание ***.09.2022г. без причина, поради което съдебното заседание беше прекъснато и разглеждането на делото беше отложено, както и съобразявайки, че наказателното производство по чл.64 от НПК следва да се приключи в разумен срок.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 94 ал.4 от НПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА адв.Д. Д. от АК – Сливен за резервен защитник на обв.Д. Х..

Съдът запита адв. Д. Д. необходимо ли му е време за запознаване с материалите по делото.

АДВ. Д.: Уважаеми окръжни съдии, считам, че в настоящият момент не ми е необходимо да се запознавам с материалите по делото. Бил съм още в досъдебното производство назначен като служебен защитник на Д. Х., а вече в днешното съдебно заседание считам, че редовно упълномощения от него защитник адв. С. Н. би трябвало да изложи всички обстоятелства, на които е базирана въззивната жалба и ако действително се наложи, бих пожелал тогава да се запозная с материалите по делото, но на сегашния етап не считам, че е необходимо.

Съдът даде възможност на страните да изразят становище по даване ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че няма пречки за даване ход на делото.

АДВ.Н.: Уважаеми съдии, считам, че са налице пречки за даване ход на делото. На първо място, здравословното състояние на Д. Х. не позволява пълноценното му участие в настоящото производство и пълноценно реализиране на правото си на лична защита , като същият се нуждае от спешен медицински преглед, който да установи причината за хипогликемията от 29.08. и последствията от липсата на инсулин от 01.09. до 06.09., този месец, като в тази част моля да бъде дадена думата, след малко, като завърша, на обв.Д. Х.. Второто основание за недаване ход на делото е липсата на законен звукозапис в настоящото заседание. Третото основание е липсата на монитор, от който да виждам съставянето на протокола. Четвърто основание е липсата на преводите до този момент на английски език на искането на Сливенската районна прокуратура за мярката, точен превод на определението на Сливенския районен съд за мярката, превод на разпити на децата и на доказателствата по СРС. Във връзка с това към момента Д. Х. не е научил за какви престъпления и въз основа на какви доказателства е настоящото производство.

2

ОБВ. Х.: Първо да кажа, че съм съгласен с всичко това, което моят адвокат каза. Като допълнение бих искал да кажа, че моето здравословно състояние днес не е достатъчно добро, за да продължим това заседание днес. Вчера, докато бяхме тук до 19.15 ч. без почивка и без подходяща храна, като изключим тези снаксове, вчера вечерта не успях да си взема инсулина, сега инсулина трябва да го взема в присъствието на медицински състав. Те не ми позволиха да си донеса инсулина в съда. В 17.30 ч., когато трябваше да си взема инсулина и да ям нещо, не бях в състояние, не успях да си взема инсулин, но трябваше да хапна нещо, за да не падне прекалено кръвната ми захар и когато ядох моята кръвна захар скочи на 15. Аз самия си направих тест за кръвната захар. Нормалните граници на кръвната захар трябва да са от 3.5 до 6.7, а моята беше 15, защото не успях да си сложа инсулина тук. Когато се върнах в ареста в 19.30 ч. докторът чакаше да ми даде инсулина и тогава трябваше да взема още една доза към 21.00 -22.00 ч. вечерта. Тогава медицинското лице реши да ми даде двете дози по едно и също време, защото той не искаше да се връща по-късно. И слагайки повече инсулин отколкото трябваше моята кръвна захар падна. Също така, когато ми измери пулса, който нормалното е да бъде между 75 и 80, моят беше 122. Моето кръвно налягане беше високо. Тази сутрин лекарят трябваше да дойде в 07.00 ч., за да ми даде сутрешния инсулин, защото, тъй като те мислеха, че делото ще бъде приключено вчера, те бяха останали с впечатление, че трябва само за три дни да идват, така че тази сутрин никой не дойде, но аз спях, така че не разбрах и не съм осъзнал, че съм закъснял. Когато станах в 08.00 ч. аз се учудих защо не ми дават закуска, нито инсулин, нито да са ми направили теста, особено имайки предвид снощи през нощта моите резултати от теста бяха много лоши. Моят пулс е все още много висок. Не знам точно колко, защото никой не дойде да го измери. Така че в 08.30 ч. аз настоях сам да си сложа инсулина в присъствието на шефа на ареста, на което те се съгласиха.

Закуската, която ми дадоха не е подходяща за диабетик - 4 филийки бял хляб, те трябва да ми дават кафяв хляб и нещо различно. В 12.00 часа днес медицинското лице, не знам той лекар ли е, или човек, който е там в ареста, дойде да ми даде втората доза инсулин, измери ми пулса и все още пулсът беше 102. Аз и в момента все още чувствам резултата и ефекта от високия, забързания пулс. В 12.00 ч. той ми даде следващата доза инсулин, но кръвната ми захар е ниска, защото сутрешната доза я взех два часа по-късно и тази доза, която трябваше да е на обяд я взех по-рано, за да мога да бъда тук.

Аз лично нямам контрол върху това. Не се чувствам, не мога да се концентрирам добре и имам нужда от медицински изследвания и тест сега.

Имам нужда лично да бъда част въвлечен в това дело и да го разбирам, но не се чувствам в състояние да мога се защитя. Това са моите причини да помоля делото да бъде отложено.

Обвиняемият спря да говори.

Съдът попита обв.Х. завърши ли изявлението си.

3

ОБВ. Х.: Само още едно изречение. Само четири дни откакто наблюдават инсулина ми, има лекарско наблюдение на инсулина ми, защото поради решението на съдия. Разбрах, че решението е направено на 29.08., но те са започнали да изпълняват това изискване на 09.09. Първите 12 дни даже нямаше опит дори да ме погледнат и моля не забравяйте, че за шест от тези, аз бях оставен без инсулин. Когато започнаха на 09.09. да контролират, да наблюдават моя инсулин, казаха ми, че само за три дни докторът ще идва да ме наблюдава четири пъти на ден. Факта, че днес те не дойдоха е доказателство, че няма сериозно отношение и грижа относно моето здравословно състояние и съм много притеснен за в бъдеще дали ще ми дадат инсулин отново. Дали просто ще ме оставят да си лежа в леглото, защото това, което се случи в съда, когато припаднах, пет или шест пъти почти се случи в ареста, но през по-голямата част от времето аз просто си лежах в леглото, така че ако съм получил хипогликемична криза никой няма да разбере до сутринта. Аз ще умра. /плаче/ И това не е само един път, което се случа. Вчера се опитах да ви кажа колко пъти това се е случвало преди и от кога. В много други случаи почти се случи това. /плаче/ Извинявам се, че се разплаках. Приключих.

Съдът се оттегля на тайно съвещание и помоли страните да вземат със себе си и вещите си.

Заседанието по делото продължава в 13:42 ч.

След тайно съвещание съдът намира, че във връзка с искането за звукозапис в съдебната зала се е произнесъл и не дължи повторно произнасяне по този въпрос.

Относно искането за монитор, съдът не е длъжен да предоставя на страните монитор в съдебната зала.

Съдът намира, че липсата на звукозапис и липсата на монитор не са процесуална пречка за даване ход на делото.

Относно искането свързано с превод на доказателства от досъдебното производство, съдът отново се е произнесъл по този въпрос и не дължи ново произнасяне, тъй като не са наведени нови обстоятелства за преразглеждане на искането.

Относно здравословното състояние на обвиняемия, съдът намира, че към настоящия момент то не е такова, различно от установеното от представените документи и такова, което да възпрепятства пълноценното участие на обвиняемия в процеса.

Съобразно всичко изложено съдът намира, че няма законова пречка за даване ход на делото, като не следва да уважава исканията на обвиняемия и защитата, поради което

4

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ УВАЖАВА исканията на защитника на обвиняемия и обвиняемия.

ДАВА ХОД на делото.

Съдът докладва постъпила на днешна дата в съда озаглавена жалба на чужд език, съдържащ два листа, която е приложена по делото.

Делото ПРОДЪЛЖАВА от стадия на съдебните прения.

Съдът ДАВА думата на прокурора за изслушване на пренията му.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми окръжни, считам, че подадената въззивна жалба срещу определението на РС – Сливен, е неоснователна. Атакуваният съдебен акт на РС – Сливен, обжалваното определение на РС - Сливен, намирам за правилно и законосъобразно, подробно мотивирано, като мотивите изложени в протокола от съдебното заседание на л.17 до л.19 споделям по отношение наличието на изискуемите в чл.63 ал.1 от НПК предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение Задържане под стража. Налице е обосновано предположение за извършено престъпление, което се извежда от показанията на свидетели по делото. Налице са и другите законово определени предпоставки, а именно опасността обвиняемият да се укрие без наличието на мярка за неотклонение от този вид предвид тежестта на повдигнатото обвинение. С оглед на горното ще ви моля да потвърдите определението на Районен съд - Сливен.

АДВ. Н.: Уважаеми съдии, първо искам да се спра на това, че ние считаме, че няма обосновано предположение за твърденията в обвинението за извършени престъпления на следните основания:

Това ще бъде първата част:

В искането е посочено, че обвиняемият е извършил две престъпления – полово сношение и полово удовлетворяване спрямо седем деца - четири в привличането му за обвиняем и три съгласно представените разпити по делото. Считам, че по настоящото дело е валидно решение № 77/81 г. на 5

Първо НО на ВС, свързано с различията между блудствените действия по чл.149 от НК и тези по чл. 157 от НК. Различието между двата текста се състои в обхвата на изпълнителното деяние. За осъществяване на състава на чл. 149 от НК е достатъчно деецът да извърши блудствени действия с цел да бъде възбудено или задоволено полово желание без съвкупление. Без да е необходимо дори тази цел да бъде постигната, в действителност същият да бъде възбуден или удовлетворен. Чл. 149 от НК не изисква настъпването на този резултат. За осъществяването му е достатъчно само наличието на целта да се постигне такъв резултат. Докато за осъществяването на чл. 157 от НК се изисква деецът да извърши полово сношение или действие на полово удовлетворяване с лице от същия пол, т.е. същият изисква настъпването на резултата наличие на полово сношение или полово удовлетворяване, а не само извършване на действия с цел да се постигне такъв резултат, с което може да се обясни и предвиденото по-тежко наказание. Изпълнителното деяние на това престъпление се извършва чрез полово сношение или действие на полово удовлетворяване. Край на цитата. Това беше цитат на решението. В решение № 34/89 г. на ВС се посочва, че разликата между разпоредбата на чл. 157 ал. 2 от НК и тази на чл. 149 и чл. 150 не е само в качеството на субекта, а в цялостния фактически състав на престъпленията по тези текстове, защото при хомосексуализма престъпния умисъл на дееца обхваща намерението на извършване на полово сношение с малолетно или непълнолетно лице от същия пол, а от обективна страна е на лице обективиране на това намерение в осъществяване на полово сношение между субекта и обекта. Това е и моето мнение. На основание чл. 157 ал. 1 от НК желанието на дееца може да бъде само едно, удовлетворяване на половото си желание /запетайка/, т.е. своето собствено желание. Разпоредбата на чл. 157 от НК както казах, урежда две самостоятелни форми на изпълнително деяние: извършване на полово сношение или чрез извършване на действия по полово удовлетворяване и тези действия трябва да са с използване на положение на зависимост по отношение на седемте деца. И така. Първото изпълнително деяние, което се твърди, че е извършено от обвиняемия спрямо седемте деца се изразява в сексуално проникване, извинявам се, в хомосексуално проникване.