Решение № 4212 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4212 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20251100506617 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от Глава ХХХ IХ ГПК.

Подадена е жалба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК

831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу Постановление от 29.04.2025 г. на частния съдебен изпълнител, с което на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е прекратено изпълнително дело № 20178580402573 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858, район на действие СГС, по отношение на длъжника С.Г.Б. – гражданин на Република Чехия, с личен номер ********* (освободена от българско гражданство с Указ на Президента на РБ № 103/29.11.2000 г., с ЕГН ********** до 29.11.2000 г.).

Жалбоподателят „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД поддържа, че постановлението за прекратяване е незаконосъобразно, защото не е налице бездействие на взискателя по изпълнителното дело, като излага хронология на поисканите и извършени изпълнителни способи.

Длъжникът С.Г.Б., в законоустановения срок взема становище по жалбата, излагайки доводи за нейната неоснователност. Посочва, че единственото изпълнително действие предприето спрямо нея е налагането на възбрана върху собствените

½ ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ********* на 09.03.2018 г. Поддържа, че след тази дата не са предприемани действия спрямо нея, затова счита, че перемпцията е настъпила още на 16.01.2021 г.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Д. е изложила мотиви, в които поддържа, че по отношение на длъжника С.Г.Б. е изтекъл предвидения в закона двугодишен срок, поради което по молба на последната е постановила прекратяване на изпълнителното производство.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A състав, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател, становищата на длъжника и на ЧСИ, както и материалите по делото, намира следното:

От приложеното копие от изпълнителното дело се установява, че то е образувано на 18.12.2017 г. по молба на взискателя „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.12.2015 г. на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.07.2014г., издадена по ч. гр. д. № 22053 от 2014 г. по описа на СРС, I I ГО, 56 състав, с която С.Г.С., ЕГН **********, и С.Г.Б., ЕГН **********, са осъдени разделно да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046 посочените в листа суми.

С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят не е посочил конкретен изпълнителен способ, който да бъде осъществен от ЧСИ. Възложил е на съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

На 05.02.2018 г. е изпратено запорно съобщение до ИЗИПЕЙ АД за налагане на запор върху всички суми по микросметка на длъжника С.Б..

На 16.01.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкови сметки на длъжниците и запор върху трудовото възнаграждение и/или пенсията на длъжниците.

На 14.03.2019 г. е наложена възбрана върху собствените на длъжника С.Б. ½ ид. ч. от апартамент № 5, находящ се в гр. София, ж. к. *********, заедно с избено помещение № 18, заедно с с 1.017% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

На 21.11.2023 г. взискателят е депозирал молба, с която е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжниците след справка за налични банкови сметки, имущество, получаване на пенсия.

С молба от 25.04.2025 г. длъжникът С.Г.Б., чрез процесулания си представител, е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното производство спрямо нея, поради перемпция.

С постановление от 28.04.2025 г. частния съдебен изпълнител прекратява производството спрямо нея.

Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок от легитимирано да я подаде лице и като такава се явява допустима.

От доказателствата по делото се установява, че длъжниците С.Б. и С.С., 2 всеки един от тях поотделно, е осъден да заплати на взискателя Топлофикация София ЕАД посоченото в изпълнителния лист задължение, за което има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Следва да се има предвид, че в случаите, когато длъжниците са осъдени да заплатят задължение при условията на разделност, какъвто е настоящият, всеки длъжник отговаря единствено за своята част от задължението и в момента, в който я заплати или настъпят други обстоятелства, погасяващи съответната част, изпълнителното дело се прекратява по отношение на този длъжник. Същото е относимо и по въпроса с перемпцията. Всеки един от длъжниците е в самостоятелно правоотношение с визскателя, и поради това всеки от тях отговоря само до размера на своята част, а не за цялото задължение. В този смисъл, при предприемане на действия за събиране на вземането взиксателят е следвало да бъде активен спрямо всеки един от двамата длъжници. И това е така, независимо, че спрямо двамата длъжници е образувано едно изпълнително дело въз основа на едно изпълнително основание. В този смисъл, възражението на взискателя, че са извършвани действия спрямо единия или другия длъжник в двугодишния период, поради което не била настъпила перемпция, е неоснователно. Поради това, че в случая длъжниците не отговарят солидарно за дълга е неприложимо разрешението дадено в т.1 от Тълкувателно решение №2/2023г. на ОСГТК.

Предвид разделната отговорност, за да се прецени дали е настъпила перемпция по отношение на длъжника С.Б., следва да се провери дали в продължение на две години е налице бездействие на взискателя спрямо нея, което е направило възможно прилагане на разпоредбата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и съответното прекратяване на изпълнителното производство.

При извършването на тази преценка следва да се вземат предвид задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която са посочени кои действия са изпълнителни действия - това са действия, които изграждат който и да е изпълнителен способ, а именно насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан. В тълкувателното решение се посочва още, че не са изпълнителни действия образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществено състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

За прекъсването на двугодишния преклузивен срок е достатъчно да е отправено искане за извършване на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, и на още по-силно основание самото извършване на съответното изпълнително действие.

При така очертания обем на понятието „изпълнителни действия“, от 3 доказателствата по делото се установява, че в производството по процесното изпълнително дело в периода от 14.03.2019 г. (налагането на възбрана върху ½ ид. ч. от недвижим имот, собствена на длъжника С.Б.) до 21.11.2023г. (когато взискателят е депозирал молба, с която е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо длъжниците), който период е повече от две години, не са искани и/или извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат двугодишния срок за перемиране на делото, поради което частния съдебен изпълнител правилно е прекратил изпълнителното дело спрямо длъжника С.Б..

По отношение на възражението на жалбоподателя относно възложените от негова страна правомощия на частния съдебен изпълнител да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, съдът намира, че изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се извършват по молба на взискателя, а в случаите на чл. 18 от ЗЧСИ и по инициатива на частния съдебен изпълнител. Възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ обаче не води до отпадане задължението на взискателя да бъде активен относно поддържането принудителното изпълнение. Именно той е този, който има интерес от събиране на вземането си, поради което негова следва да бъде инициативата за извършване изпълнителни действия, а така също и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ позволява на частния съдебен изпълнител да поеме инициативата за проучване на цялостното имуществено състояние на длъжника, да предприема и извършва изпълнителни действия и да бъде пазач на имуществото, върху което е насочено изпълнението-нещо което не би могъл да направи без нарочна молба от взискателя. За прекъсването на двугодишния срок е без значение дали действието е предприето по инициатива на взискателя или на частния съдебен изпълнител, но липсата на такова действие, както и липсата на инициативата от страната визскателя за извършването му в двугодишния срок, винаги води до перемиране на изпълнителното производство.

Така мотивиран, съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

С оглед гореизложеното Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. номер № 2573 от 22.05.2025 г. по описа на ЧСИ У. Д., депозирана от ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД, ЕИК 831609046 – взискател по изпълнително дело 20178580402573 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, 4 срещу Постановление от 28.04.2025 г., с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по отношение на длъжника С.Г.Б. – гражданин на Република Чехия, с личен номер *********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5