Определение № 637 от 03.09.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 637 гр. Габрово, 03.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500390 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Т. С.” ЕАД, чрез пълномощник юрк. Д. К., срещу Определение № 355 от 20.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 417/2026 г., по описа на Районен съд - гр. Севлиево, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 221/21.04.2026 г. Сочи се, че във връзка с постъпилото възражение от длъжника с правно основание чл. 414а от ГПК съдът не е съобразил, че в издадената заповед главниците са присъдени ведно със законните лихви. От своя страна, при извършване на плащането длъжникът не е съобразил, че тези законни лихви са начислени. Видно от стойността на платежното бордеро, длъжникът е погасил стойността на сумите по заповедта имено без тези начислени върху главниците законни лихви, както и без разноските, за които е издаден изпълнителен лист. Затова жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд напълно необосновано е счел, че претенцията на кредитора е удовлетворена и заповедта следва да бъде обезсилена. Следвало е, освен за разноски, ИЛ да бъде издаден и за остатъка от главница, чийто размер не е заплатен поради неизчислена законна лихва. Затова се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго, с което да бъде оставена в сила издадената по ч.гр.д. №417/2026 г., по описа на Районен съд - гр. Севлиево Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 221/21.04.2026 г.

Препис от частната жалба е изпратен на длъжника в заповедното производство Д. Н. И. от гр. С., която в указания от съда едноседмичен срок е представила становище. В него се навеждат съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с представеното възражение са представени доказателства за заплащане на всичко дължимо, посочено в заповедта за изпълнение, без съдебни разноски, като едновременно с това е оспорена част от търсената сума. След постановяване на Определение с №355/20.05.2026 г. по ч.гр.д. 417/2026 г. на PC - Севлиево е представена молба с приложено платежно нареждане и за търсената сума за съдебни разноски, с която реално е заплатено изцяло търсената сума по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 417/2026 г. на PC - Севлиево.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и данните в 1 електронното дело, приема следното:

Въззивната частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от страна с правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

По заявление от „Т. С.“ ЕАД гр. С., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, е образувано ч.гр.д. №417/2026 г. по описа на Районен съд – Севлиево, по което съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 221 от 21.04.2026 г., с която е разпоредил длъжникъ т Д. Н. И. ЕГН:

**********, настоящ адрес гр. С., ***, да заплати на заявителя - кредитор сумите:

878,74 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 148,99 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 06.04.2026г.; 38,65 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 8,13 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 06.04.2026 г., както и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 евро и държавна такса в размер на 18,27 евро.

В законоустановения срок е постъпило възражение по реда на чл. 414а ГПК от страна на длъжника, към което е приложено платежно нареждане от 11.05.2026 г. за плащане на сумата 1074,51 евро към заявителя.

С Определение № 347 от 15.05.2026 година на заявителя е указано, че може да подаде становище по възражението на длъжника и в определения от съда тридневен срок е постъпило становище, в което заявителят потвърждава направеното плащане.

Заявителят е посочил, че заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена за всички суми, с изключение на следните суми: 5,66 евро – главница за топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на същата; 50,00 евро юрисконсултско възнаграждение и 18,27 евро сторени съдебни разноски за заплатена държавна такса. Поискал е издаване на изпълнителен лист за горепосочените суми.

С обжалваното определение РС – Севлиево е обезсилил заповедта за изпълнение в частта, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите: 878,74 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 148,99 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 06.04.2026г.; 38,65 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 8,13 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 06.04.2026 г., на осн.чл. 414а, ал. 5 2 от ГПК. Постановил е да се издаде изпълнителен лист по посочената по-горе заповед за изпълнение за присъдените разноски – 50,00 евро – юрисконсултско възнаграждение и 18,27 евро – заплатена държавна такса.

За да постанови обжалваното определение в този смисъл заповедният съд е приел, че длъжникът е изпълнил изцяло задължението си по издадената заповед за изпълнение, в частта й за всички посочени в нея дължими суми за главница за топлинна енергия, мораторна лихва върху главницата, главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, като е заплатил сумата от 1074,51 евро. Предвид това е счел, че Д. И. не дължи претендираната със становището на заявителя по възражението на длъжника по чл.

414а от ГПК сума от 5,66 евро – главница за топлинна енергия. По отношение на разноските съдът е приел, че същите са дължими, тъй като плащането на сумата е извършено на 11.05.2026 година – 5 дни след връчване на заповедта на длъжника, поради което и не можело да се приеме, че е налице обстоятелство/поведение, изключващо отговорността на ответника за разноски.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за основателни наведените в жалбата възражения, отнасящи се до несъобразените от длъжника, а впоследствие и първоинстанционния съд обстоятелства. При подадено възражение по реда на чл. 414а ГПК с твърдения за пълно погасяване на задълженията, предмет на издадената заповед по чл. 410 ГПК, поддържани и пред въззивната инстанция, не са налице предпоставките за даване на указания за предявяване на установителен иск от кредитора. След като длъжникът твърди, че е изпълнил в цялост /въпреки становището му за частична недължимост/, съдът следва да прецени доколко изпълнението погасява задълженията и като резултат да обезсили изцяло или частично издадената заповед.

Със заповед за изпълнение № 221 от 21.04.2026 година по ч.гр.д. №417/2026 г. на РС – Севлиево е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя посочените в нея суми за главница ведно със законната лихва за периода от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането. В случая изплащането на вземането е извършено от длъжника на 11.05.2026 г., следователно за да бъде извършено пълно погасяване на сумите – предмет на заповедта, е необходимо да бъде заплатена законната лихва върху общия сбор от главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от 917,39 евро /878,74+38,65/, за периода от 20.04.2026 г. до 11.05.2026 г.

С помощта на интернет-базираното приложение в портала за електронни услуги на

НАП https://portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html съдът изчисли, че дължимата законна лихва за горепосочения период възлиза на 5,69 евро.

По силата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. А съгласно т. 10в от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако кредиторът е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на 3 заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал.

В разглеждания случай длъжникът е посочил в представеното платежно нареждане, че се погасяват главници и законни лихви за посочения абонатен номер.

При това положение и с оглед доказателствата за извършено плащане правилно СРС е обезсилил заповедта по чл. 410 ГПК за следните суми: 873,05 евро, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 148,99 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 06.04.2026г.; 38,65 евро, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.07.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 8,13 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2023 г. до 06.04.2026 г.

РС – Севлиево не е обезсилил заповедта в частта за разноските и неправилно частният жалбоподател претендира пълна отмяна на обжалваното определение, като в тази част жалбата е неоснователна. Извършеното плащане на сумите за разноски от длъжника е станало след изтичане на срока за подаване на възражение, поради което не препятства влизането в сила на заповедта в тази част и издаването на изпълнителен лист. Възражението за плащане може да бъде противопоставено на кредитора при опит за повторно принудително събиране на същите суми.

Не са били налице основанията за обезсилването на заповедта и в частта, в която е издадена за сумата 5,69 евро – главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г., тъй като за тази сума не са представени доказателства за плащане в срока по чл. 412, т. 8 ГПК и за която сума заповедта е влязла в сила, а заявителят претендира издаване на изпълнителен лист. Ето защо в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на РС – Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по реда на чл. 406 ГПК по молбата за издаване на изпълнителен лист за сумата 5,66 евро, въз основа на влязлата в сила в тази част заповед за изпълнение.

С оглед резултата от обжалването в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените от него разноски в производството в размер от 7,67 евро, представляващи заплатена държавна такса.

Водим от горното, Окръжен съд – Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №355/20.05.2026 г. по ч. гр. д. № 417/2026 г. по описа на 4

Районен съд - гр. Севлиево в частта, с която е обезсилена заповед за изпълнение № 221 от 21.04.2026 г. по ч.гр.д. №417/2026 г. на РС – Севлиево за сумата 5,69 евро – главница за топлинна енергия за периода от 01.12.2022 г. до 30.04.2025 г.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 909 от 24.04.2026 г. по ч. гр. д. № 417/2026 г. по описа на Районен съд - гр. Севлиево в останалата част.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Севлиево за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно задължителните указания в настоящото определение.