Решение № 172 от 07.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 27/2026
- Вид
- Решение № 172
- Подписан
- 07.04.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- Иван Иванов, Николай Метанов, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.107м · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл. 25 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
- чл. 286 · Търговски закон
- чл.607а · Търговски закон
- чл. 608 · Търговски закон
- чл. 608, ал.1 · Търговски закон
- чл.608, ал.1, т.1 · Търговски закон
- чл.613а · Търговски закон
- чл.613a, ал.1 · Търговски закон
- чл.620, ал.1 · Търговски закон
- чл.621 · Търговски закон
- чл.621а, ал.1, т. 2 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
- чл.626 · Търговски закон
- чл.628, ал.1, т.3 · Търговски закон
- чл.630, ал.1 · Търговски закон
- чл.631 · Търговски закон
- чл.632, ал.1 · Търговски закон
- чл.634в, ал.1 · Търговски закон
- чл. 742 · Търговски закон
- чл.742, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 172 гр. София, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Николай Метанов
Васил Василев при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20261001000027 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.613а ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 57102 от 12.05.2025 година по описа на Софийски градски съд, подадена от „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК 203885697, чрез адв. Д. И. П., срещу решение № 622 от 05.05.2025 година, постановено по търговско дело № 20251100900332 по описа за 2025 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 12 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 1548 от 03.11.2025 година, постановено по търговско дело № 20251100900332 по описа за 2025 година на Софийски градски съд, ТО, VI - 12 състав, с което е отхвърлена молбата по чл.625 ТЗ, вр.с чл. 608, ал.1 ТЗ на „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 203885697, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пъстър свят“ № 4, чрез адв. Д. И. П., гр. ***, район „***“, бул. „***“ № *, вх. *, ет. * за откриване на производство по несъстоятелността на търговското дружество .
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, по подробно изложени аргументи, като иска да бъде отменено.
Твърди, че разпоредбата на чл.626 ТЗ предвижда задължение за длъжника в срок до 30 дни от момента, в който стане неплатежоспособен или своъхзадължен, да поиска откриване на производство по несъстоятелност.
Когато молбата за откриване на производство по несъстоятелност е подадена от длъжника, може да е обоснована и само с невъзможността му да бъдат погасявани всички 1 или част от изискуемите парични задължения. Първоинстанционният съд е сезиран, на основание чл.625 ТЗ, вр. с чл.632, ал.1 ТЗ, с искане за откриване на производство по несъстоятелност на „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, и обявяване дружеството в несъстоятелност, поради наличието на изискуеми и неизплатени задължения към кредитори, които дружеството не е в състояние да изпълни, както и поради факта, че активите му не са достатъчни за покриване на натрупаните задължения и за покриване на разноските в производството по несъстоятелност.
Молителят, в качеството си на длъжник, е поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си, което е достатъчно за обосноваване на активната му материалноправна легитимация, а съдът е трябвало да изследва налице ли са материалноправните предпоставки установени в разпоредбите на чл.607а, вр. с чл. 608 или чл. 742 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.
Изискването за конкретност на релевираното вземане и квалификацията на съществуващото икономическо състояние в случая отстъпва на служебното начало предвидено с разпоредбата на чл.621а, ал.1, т. 2 ТЗ, което се прилага, както в първоинстанционното, така и във въззивното производство.
Съгласно чл.607а от ТЗ основанията за откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника - неплатежоспособност и/или свръхзадълженост, които основания са самостоятелни, като е възможно откриване на производство по несъстоятелност и на двете основания, ако съвпада началната дата. Ако свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на неплатежоспособност, от значение е дали състоянието на свръхзадължеността продължава да съществува и към момента на постановяване на решението. При наличието на предпоставките и на двете, да бъде съобразена по-ранната дата, ако съответното състояние е налице и към момента на постановяване на решението.
При наличните обстоятелства по делото, установени с приетата експертиза, може да направи непротиворечиво и обосновано заключение, че всички финансови показатели на дружеството еднозначно сочат към състояние на трайна и обективна невъзможност на търговеца да изпълнява свои задължения, както и установяването на обстоятелството, че за периода 2020 г. - 17.02.2025г. съществуващите задължения на дружеството не са обезпечени с имущество и длъжникът се намира в състояние на дългосрочна неплатежоспособност.
Съдът не е анализирал икономическото състояние на дружеството и състоянието му на неплатежоспособност/свръхзадълженост към момента на приключване на съдебното дирене, а единствено е обсъдил задълженията на дружеството към конкретно посочени в молбата кредитори.
Съгласно разпоредбата на чл.742 ТЗ: Търговското дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да покрие задълженията му. Приетото заключение на вещо лице по допуснатата от съда ССЕ, установява, че: за всяка година от анализирания период общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни, 2 притежавани от длъжника, не са били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и нетекущи, като към 17.02.2025г. не достигат активи на стойност 160 хил.лв. за погасяване на всички задължения, възлизащи на 179 хил.лв.; наличието на отрицателен нетен оборотен капитал предполага недоверие от страна на кредиторите ; установено по делото е преустановяване на търговската дейност на длъжника, считано от 25.10.2023г., т.е. към датата на съдебното дирене дружеството не е разполагало с дълготрайни материални активи, а притежаваните краткотрайни активи не са достатъчни да покрият задълженията.
Доказателствата по делото за липсата на имущество на дружеството и наличието на парични задължения несъмнено обусловят състояние на свръхзадълженост на дружеството по смисъла на чл.742, ал.1 ТЗ, тъй като цитираната разпоредба за разлика от разпоредбата на чл. 608, ал.1 ТЗ не регламентира конкретен вид парични задължения като елемент от фактическия състав на предвиденото в нея основание за откриване на производство по несъстоятелност, поради което съдът е следвало да постанови решение за откриване на производство по несъстоятелност.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по молба с правно основание чл.625 ТЗ, подадена от длъжника „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК 203885697, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ, с начална дата 04.02.2025г.
Молителят - длъжник твърди, че има значителни по размер изискуеми задължения, които не е в състояние да изпълни - не разполага с краткотрайни активи, които да покрият изискуеми краткосрочни задължения, поради което е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ТЗ. Не разполага с наличност по банкови сметки или пари в брой, които да покриват началните разноски в производството по несъстоятелност.
Към датата на подаване на молбата задълженията на търговеца са в общ размер на 178 732,16 лв., от които: 41 895,13 лв. частноправни задължения по изпълнително дело № 20257800400030 по описа на ЧСИ В. Л., peг.№ ***, район на действие СГС, с взискател И. И.; 136 837,03 лв. задължения към собственика Ж. Ж..
Налице е и натрупана загуба през годините в размер на 159 210,14лв., което се установява от приложените баланс, ОПР и ОПП към 17.02.2025г., както и че дружеството не притежава достатъчно имущество, което да покрие задълженията му. Дружеството е с отрицателен собствен капитал, абсолютно е зависимо от кредиторите си, към които не извършва плащания, не осъществява стопанска дейност и няма движение на парични потоци, а в банковите сметки липсват средства.
Затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер, през отчетния период няма заети по трудови и/или граждански договори лица, а нетните приходи от продажби са 0.01) лева. „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 от ТЗ с начална дата 04.02.2025 г., като иска от съда на основание чл.632, ал.1 ТЗ, да постановите решение, с което: Да обяви 3 неплатежоспособността на „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД, ЕИК 203885697, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пъстър свят“ № 4; Да определите начална дата на неплатежоспособността на „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД ; Да откриете производство по несъстоятелност срещу „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД; Да прекрати дейността на дружеството и обявите „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ООД в несъстоятелност;
5.Да наложи общ запор и възбрана върху имуществото на „ТРАНС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, и спрете производството по несъстоятелност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел молбата по чл.625 ТЗ за допустима, но разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:
Видно от депозирания изпълнителен лист № 359/17.01.2025г., издаден въз основа на решение № 13397/06.07.2024г. по гр.д.№128841/23г. на СРС, молителят е бил осъден да заплати на И. С. И. суми представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, както и лихви върху тях. За събиране на вземането е било образувано изпълнително дело № 30 на ЧСИ В.Л., съгласно представената покана за доброволно изпълнение.
С протокол от ОС на съдружниците на търговеца от 01.06.2018г. е взето решение за допълнителни парични вноски, като дължимата сума от съдружника Ж. Ж. на това основание е в размер на 210 000 лв.
Съгласно заключението на ССЕ, неоспорена от молителя, общият размер на задълженията на молителя съгласно баланса към 17.02.2025г. са 178 732,16 лв., от които 41 895,13 лв. - „Други задължения”, осчетоводени по см. 444 - задължения по изпълнително дело № 20257800400030, заведено от работник, както и 136 837,03 лв. „Други задължения”, осчетоводени по кредита на см. 493 „разчети със собственици”, По делото са приобщени писмо от СДВР относно липса на вписани МПС, собственост на молителя и справка от АВ, от която е видно, че дружеството не притежава имоти.
При така установената съдът е приел, че съгласно чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването, или; публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или; задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.
Въведените вземания с молбата по чл.625 от ТЗ, отразени в списъка на кредиторите, явяващ се задължително приложение към молбата/ чл.628, ал.1, т.3 от ТЗ/ и чието наличие е установено от заключението на ССЕ, изготвено въз основа на счетоводните записвания на 4 търговеца, изхождат от два модела на материални правоотношения: обезщетение за трудова злополука и невърната допълнителна парична вноска направена от съдружник, които вземания според съда принципно не попадат в приложното поле на чл.608, ал.1 ТЗ.
Когато източникът на задължението за допълнителна парична вноска в дружество с ограничена отговорност е решение за това на Общото събрание на съдружниците, то не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, поради което вземането към дружеството за връщането на допълнителната парична вноска не легитимира кредитора по молбата по чл.625 ТЗ, вр. чл.608, ал.1, т.1 ТЗ и води до нейната неоснователност.
Трудовата злополука е дефинирана в чл.55 от КСО и представлява внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. При нейното наличие работодателят дължи обезщетение по чл.200 от КТ. Вземането с такъв характер е различно от трудовото възнаграждение по чл.107м КТ, явяващо се паричната престация за положения от работника труд. Само последните вземания и то при наличие на допълнителните условия относно периода на забавата и броя на засегнатите лица, е релевантно по см. на чл.608, ал.1 ТЗ.
След като по делото не е установено наличието на неизплатени изискуеми парични задължения, попадащи в приложното поле на чл.608, ал.1 от ТЗ, съдът е приел, че молбата следва да се отхвърли, а в тежест на молителя следва да се възложи следващата се държавна такса на осн. чл.620, ал.1ТЗ.
Разпечатката съдържа 36 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d19c6867-fba2-4f43-a032-a9dd3d20d9c1