Решение № 4778 от 12.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4778 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20251110119740 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ..., против В. Й. Н., ЕГН:

**********, с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу В. Й. Н., в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника и И. Й.а Н.а, в условията на разделна отговорност, при квоти от по 1/2 за всеки от тях, да му заплатят сумата от 647, 04 лева, от които 381,54 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. ведно със законната лихва от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, 260,76 лева – мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 0.12.2024 г., както и сумата от 4,74 лева – мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение от 15.01.2022 г.. до 27.04.2024 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

По така подаденото заявление било образувано гр. дело № 76166/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не постъпило възражение от И. Й.а Н.а, предвид което заповедта за изпълнение влязла в сила спрямо нея.

Издадената заповед била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след дадени от съда указания били налице предпоставките на чл.

415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на установителен иск.

1

Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на потребители в гр. София, приети с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от Общите условия бил определен реда и срокът, в който купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45дневен срок след отчитане на периода, за който се отнасят. С оглед така установения срок за плащане, ищецът счита, че насрещната страна по договорното задължение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за заплащане на паричната сума. Поддържа, че услугата дялово разпределение е извършвана през процесния период от „Т.“ ООД, с което дружество за целта бил сключен договор съгласно чл. 139б ЗЕ.

При така изложените факти и като поддържа, че ответника, като потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ., аб. № 181358, е потребявал топлинна енергия в периода 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г., която не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че същият дължи главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2022 г. до 30.11.2022 г. в размер на 190,77 лева, ведно със законна лихва за периода от 19.12.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 10.12.2024 г. в размер на 130,38 лева, мораторна лихва върху платена главница за дялово разпределение от 15.01.2022 г. до 27.04.2024 г. в размер на 2,37 лева, спрямо квотата си в собствеността.

Към исковата молба са приложени документи в заверено от процесуалния представител на ищеца копие, приемане на които като доказателства се иска. Поискано е допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи с формулирани в исковата молба задачи, конституиране на трето лице – помагач, а именно топлинния счетоводител.

Представени са писмени доказателства и е поискано изискване на документи от СО, район Красна поляна.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Й. Н., чрез адв. К. Т., преупълномощена от особения представител адв. М. Н., е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорва да е потребител на ТЕ за процесния недвижим имот. Оспорва количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и дружеството за топлинно счетоводство да е водило надлежно счетоводство. Оспорва претенцията за дялово разпределение по основание и размер. Прави искане третото лице Т. да представи договор за топлинно счетоводство от 01.10.2002 г. и Протокол от 20.08.2002 г. на ОС на ЕС на процесната сграда.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.“ ООД изразява становище за основателност на исковата претенция, като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с всички нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от 2

ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността на услугата дялово разпределение, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на обекти в тази сграда.

От общите данни в заключението на съдебно-техническата експертиза (л. 89-91 от делото), което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се установява, че сградата, находяща се в .., в която се намира жилището, е с непрекъснато топлоснабдяване в периода 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г. и следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида с абонатен № 181358.

От представеното по делото Решение от 09.02.1992 г. на Трети районен съд – гр. София, 9 състав се установява, че съдът е утвърдил сключеното между Й. В. Н. и Л. Д. Н.а споразумение, въз основа на което Л. Д. Н.а е получила в дял и изключителна собственост процесния недвижим имот – апартамент ...., находящ се в гр. София, ...“. Приложено е и удостоверение от ГИС София в уверение на това, че стар адрес – ...“, ул. „У.“, бл. „Е“ е идентичен с ...“ III част, ...... и Е.

Установява се, че Л. Д. Н.а, починала на 21.11.2020г. е оставила за свои наследници по закон двете си деца – В. Й. Н. и И. Й.а Н.а, като в тази връзка на л. 119 е представено удостоверение за наследници с изх. № 317/21.01.2026 г., издадено от Столична община, район „Красна поляна“.

Представен е още нотариален акт № 185, том I, рег. № 3873, дело № 160 от 2022 г., по силата на който на 06.12.2022 г. В. Н. е продал своята 1/2 ид.ч. от процесния имот, придобит от него по наследство на И. Н.а, т.е. продажбата е извършена след процесния период 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г.

От така събраната доказателствена съвкупност съдът приема, че на основание чл. 153 ЗЕ В. Й. Н., като собственик на имота през процесния период, е клиент на ищеца по договор за доставка на топлинна енергия и отговаря за заплащането .

Съгласно чл. 150 ЗЕ вр. чл. 149, ал. 1, т. 6 съдържанието на облигационното отношение между клиент и топлофикационно дружество се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, като не е необходимо тяхното изрично приемане от клиентите/потребителите.

За процесните искови периоди приложими са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на 3 топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ).

Според чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е представен протокол от 20.08.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още че такъв договор е бил подписан на 01.10.2002 г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. По тази причина възражението на назначения особен представител на ответника, че етажната собственост не е избрала фирма за дялово разпределение и срокът на договора е изтекъл се явява неоснователно. Наистина, срокът на договора е изтекъл, но щом няма последващо решение на етажната собственост, то последните са обвързани от предходното.

Въз основа на приетото заключение на съдебно-техническата експертиза (л. 125-131) се установява, че за абоната през процесния период е начислена сумата от 146,88 евро. Посочено е също, че в имота на ответника е имало 3 броя отоплителни тела и два водомера за топла вода, като кубатурата на апартамента била 132,4 куб.м., а с общите части – 141, 63 куб.метра.

Изравнителната сума за периода е - 20,98 евро за получаване, предвид което задълженията за потребена топлинна енергия за процесния недвижим имот през периода 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г. са в размер на 125,90 евро. Съобразно притежаваната от ответника квота в собствеността, същият отговаря за 1/2 от посочената сума или за 62,95 евро, до която сума искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от 190,77 лева (97,54 евро), следва да се отхвърли.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия клиентите следва да заплащат задълженията за потребена енергия в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед забавата за заплащането на главницата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД на ищеца се следва обезщетение в размер на законната лихва. Законната лихва за забава върху главницата от 125,90 евро, дължима за периода 15.09.2023 г. – 10.12.2024 г., съгласно кредитираното от съда заключение на назначената съдебносчетоводна експертиза (л.132-135), е в 4 размер на 21,51 евро. Предвид притежаваната от него квота, ответникът се явява задължен за 1/2 от посочената сума или за 10,92 евро, до която сума искът следва да се уважи, а до пълния предявен размер от 130,38 лева (66,66 евро) – да се отхвърли, като неоснователен.

Съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва върху заплатена главница за извършено дялово разпределение в размер на 2,37 лева (1,21 евро) за периода 15.01.2022 г. – 27.04.2024 г. За уважаването на тази акцесорна претенция ищецът следва да установи съществуването и размера на главното задължение, неговата изискуемост и изпадането на длъжника в забава. По делото не са ангажирани доказателства относно дължимостта и размера на главницата за дялово разпределение, нито относно твърдяното заплащане. Само по себе си твърдението за извършено плащане не установява нито основанието, нито размера на задължението, върху което се претендира лихва. Представените от третото лице – помагач документи касаят единствено периода 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г., който не съвпада с претендирания период за начисляване на мораторна лихва. При липсата на доказателства за главното вземане акцесорната претенция за лихва се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена.