Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3810 от 21.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4441/2024
Вид
Решение № 3810
Подписан
21.08.2024
В сила
09.07.2025
Състав
ХРИСТИНА БОТЕВА ГАРВАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 10 и ал.18 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 143 ал. 10 и ал.18 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 145 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58д и сл. · Закон на административните нарушения и наказания
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 3810 гр. София, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА Административно наказателно дело № 20241110204441 по описа за 2024 година установи:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания - образувано по жалба на Д. Д. Д. срещу наказателно постановление № 23-4332-004877/27.03.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175 ал. 3 пр.1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се претендира отмяна на обжалваното наказателно постановление поради допуснато при издаването му съществено процесуално нарушение - повторно наказване на жалбоподателя за санкционирано вече нарушение , също при нарушаване на материалния закон поради липса на вина на жалбоподателя за нарушението, санкционирано с постановлението .

Представители на административнонаказващия орган оспорват 1 основателността на жалбата със съображения в писмени бележки.

И двете страни претендират присъждането на разноски за правна помощ по делото.

По отношение на фактите по делото :

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното като факти по делото :.

На 29.07.2022 г. по електронен път в ОПП-СДВР бил получен договор за покупко-продажба на процесното МПС с рег. № === с купувач - Николай Д. Д.. Купувачът не изпълнил задължението си по чл. 145 ал.2 от ЗДвП и не регистрирал придобИ.ето на автомобила в службата по регистрация на МПС , поради което на 30.09.2022 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на осн. чл.

143 ал. 15 от ЗДвП - поради неизпълнение на задължението на собственика в двумесечен срок от придобИ.ето на МПС да регистрира превозното средство .

Собственикът на автомобила не бил уведомен в съответствие с чл.

143 ал. 10 и ал.18 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията на МПС .

На посочената в НП дата 11.01.2023г жалбоподателят управлявал процесния автомобил и автомобилът бил с поставени по съответен ред регистрационни табели , издадени за същото МПС . В района на София автомобилът бил спрян за проверка от служители на СДВР и при проверката на данните от електронната информационна система на МВР било установено , че в информационната система е регистрирано посоченото служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил на осн. чл. 143 ал. 15 от ЗДвП .

2

При така установеното от органите на ОПП СДВР било прието , че на процесната дата жалбоподателят извършил нарушение на чл.

140 ал. 1 от ЗДвП , според която разпоредба - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места . За така установеното е съставен АУАН по делото , срещу акта не постъпило възражение и въз основа на акта е издадено обжалваното НП .

В съдебното заседание по делото е приобщено представено копие на решение на СРС по дело 5837 /23г. . При извършена служебна проверка съдът установи , че по посоченото дело СРС е отменил НП на СДВР от 14.02. 23г , с което жалбоподателят бил санкциониран за същото по вид нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП при управление на дата 18.11. 2022г отново на процесното МПС със служебно прекратената регистрация на 30.09.2022 г. на осн. чл. 143 ал. 15 от ЗДвП . От решението на съда е видно , че АУАН от 18.11.

2022г за управление на процесното МПС след служебно прекратена регистрация на 30.09.2022 г. е бил връчен на жалбоподателя на същата дата и срещу него не е постъпило възражение .

По отношение на доказателствата :

Изложеното съдът прие за установено въз основа на непротиворечив доказателствен материал - редовно съставения АУАН, ползващ се съгласно чл. 189 ал.2 ЗДвП с доказателствена стойност по отношение на отразеното с него , показанията на свидетеля – актосъставител , които потвърждават констатираното с акта , удостоверение от 14.08. 23г от ръководител при ОПП- СДВР за служебното прекратяване на регистрацията на процесния автомобил и дата на прекратяването , удостоверение от АИС – КАТ за регистриране на заявление от 17.01.

3

2023г за продажбата от 29.07.2022 г. на процесния автомобил , доказателства за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган , материали по прокурорска преписка , водена по случая и останалите документи, приложени към административнонаказателната преписка .

По отношение на правната страна:

При така установеното като факти от правна страна съдът прие жалбата за неоснователна. Обжалваното НП следва да бъде потвърдено, тъй като при извършената от съда проверка се установи, че АУАН и обжалваното НП са съставени от компетентни длъжностни лица и в съответствие с изискванията на ЗАНН по отношение необходимото съдържание на документа и сроковете за съставянето му и при издаването на обжалваното НП не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Според чл.140 ал.1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

А съгласно чл. 175 ал.3 ЗДвП - водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер , се санкционира с наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“ от 200 до 500 лв.

Съобразно изложеното и установеното по делото законосъобразно с НП е прието , че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 175 ал.3 ЗДвП - управление на 4 моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред .

Законосъобразно с НП е прието и това , че жалбоподателят е извършил административното нарушение виновно .

Установеното по делото , че близо 2 месеца преди процесното деяние на жалбоподателя е било предявено твърдението на контролни органи на СДВР за служебно прекратена на 30.09.2022 г. регистрация на процесното МПС - налага извода за пряка умишлена вина на жалбоподателя за посоченото нарушение . Жалбоподателят е бил наясно с това , че вероятно управлява автомобил с прекратена регистрация , но въпреки това предприел управлението , причинявайки неизбежно с това общественоопасните последици от деянието .

При така установеното

НП се явява издадено в съответствие с материалния закон , приложен с него , изискващ установяването на вината на нарушителя като субективен елемент на състава на административното нарушение .

В този смисъл са и указанията в Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд.

Не се установява идентичност на деянията ,за които са издадени обсъжданите НП , поради което неоснователно се възразява за повторно наказване на жалбоподателя за санкционирано вече нарушение.

По отношение на разноските:

На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за 5 възнаграждение за участие на юрисконсулт на административнонаказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в минимален размер 160 лв. за две съдебни инстанции .

По изложените съображения на основание чл. 63 ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332004877/27.03.2023 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание чл.175 ал. 3 пр.1 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя Д. Д. Д. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца .

ОСЪЖДА Д. Д. Д. да заплати в полза на СДВР сумата от 160 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото .

Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд- гр. София .

Районен съдия :

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6