Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 229 от 17.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 250/2021
Вид
Решение № 229
Подписан
17.09.2021
Състав
ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА, ДИАНА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Велико Търново , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИАНА ВАСИЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20214001000250 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 613а ал. 1 и чл.

632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ.

С Решение № 260027/12.05.2021 год., постановено по т. д. № 68/2015 год., Габровският окръжен съд спрял производството по несъстоятелност на Д. В. ООД – с. Враниловци.

Въззивна жалба против решението е подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – гр. София чрез юрисконсулт К. З.. В производството по несъстоятелност има налично недвижимо имущество, което дори е било предмет на продажба по реда на чл. 718 от ТЗ в периода 21.04.2021 год. – 17.05.2021 год.

Спирането на производството препятства възможността за реализация на имуществото и удовлетворяване вземанията на кредиторите. Този имот е отдаден под наем и по специалната сметка на синдика ежемесечно постъпва наемна цена в размер на 300 лв. По данни в последния месечен отчет на синдика по неговата сметка има сума в размер на 1 644.92 лв., която също е достатъчна за покриване на разноските по несъстоятелността. Към момента не е налице нужда от предплащане на разноските, а и съдът не е указал на кредиторите да внесат такива.

1

Моли съда да отмени обжалваното решение, тъй като не са налице основанията по чл. 632 ал. 5 от ГПК и да възобнови производството по несъстоятелност.

В отговора си синдикът на Д. В. ООД И.Б. потвърждава изложените от жалбоподателя факти и намира жалбата за аргументирана. Длъжникът има недвижим имот, ипотекиран в полза на „Уникредит Булбанк“ – праводател на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за закупуване на който има проявен интерес от купувачи. Част от административно-производствената сграда на длъжника е отдадена под наем за сумата от 340 лв., с която частично се покриват разноските по производството. В особената сметка на синдика има необходимата сума за покриване на разноските за м. юни 2021 год. Изразява становище, че спирането на производството не е в полза на кредиторите на длъжника. Длъжникът има реално продаваемо имущество, което може да бъде осребрено.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е налице хипотезата на чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Спиране на производството по несъстоятелност се допуска – дори и в хода му – когато се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност и разноските не са предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ.

Безспорно по делото е, че длъжникът Д. В. ООД е обявен в несъстоятелност и производството е във фазата на осребряване и разпределяне на имуществото (Решение № 298/07.07.2016 год. на ГОС по т. д. № 68/2015 год.). Безспорно е също така, че дружеството е собственик на недвижим имот – УПИ VII-109 кв. I по плана на с. Враниловци, общ. Габрово, с площ 1 610 кв. м., заедно с построената в него масивна монолитна триетажна сграда, ипотекиран в полза на жалбоподателякредитор „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. От доказателствата по делото е видно, че съобразно решенията на събранията на кредиторите – последното проведено на 30.11.2020 год., имотът е предмет на продажба от синдика по реда на чл. 718 от ТЗ – чрез пряко договаряне. Проведени са няколко продани на имота – последната през м. април 2021 год., без да се явят купувачи. Независимо от това, различни лица са проявявали и проявяват интерес за закупуване на имота, видно 2 от становището на синдика.

Отделно от това, част от сградата, находяща се в имота, се отдава под наем и ежемесечно дружеството получава наемна цена в размер на 340 лв.

Установено е също така, че въз основа на определение на съда по несъстоятелността от 19.02.2020 год., на 04.03.2020 год. кредиторът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предплатил разноски по несъстоятелността в размер на 5 000 лв. Според отчета на синдика за м. април 2021 год. в особената му сметка са налични 1 644.92 лв.

Като съобразява всичко изложено по-горе, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 632 ал. 1 от ТЗ. Длъжникът има налично недвижимо имущество, опитите за продажба на което следва да продължат предвид заявения интерес от евентуални купувачи. Получава суми от отдаден под наем свой имот, които, макар и в неголям размер, също служат за покриване на разноските по несъстоятелността. Отделно от това, в особената сметка на синдика има останали суми от предплатените разноски за несъстоятелността. Ето защо, не може да се приеме, че към настоящия момент наличното имущество на дружеството е недостатъчно да покрие разноските по несъстоятелността. Първостепенният съд е достигнал до различен извод в обжалвания съдебен акт, поради което същият следва да бъде отменен.

Дори и да се приеме, че наличното имуществото е недостатъчно за покриване на разноските по несъстоятелността, за да бъде постановено спиране на производството по несъстоятелност на осн. чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ, съдът следва да изпълни процедурата по чл. 629б ал. 1 от ТЗ, а именно – да определи размера на необходимите разноски по несъстоятелността и да покани кредиторите да ги предплатят, и едва ако сумата за разноски не бъде внесена, да приложи последиците по чл. 632 ал. 5 във вр. с ал. 1 от ТЗ. Видно от делото, преди да спре производството по несъстоятелност съдът не е провел тази процедура и не е указал на кредитора да внесе необходимите разноски, нито ги е определил, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение.

Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260027/12.05.2021 год. на Окръжен съд – Габрово, 3 постановено по т. д. № 68/2015 год. по описа на същия съд.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър.

Препис от него да се изпрати на Агенция по вписванията, Регионална дирекция – гр. Велико Търново, Търговски регистър.

Решението подлежи на вписване в книгата по чл. 634в от ТЗ, водена при ГОС.

Препис от него да се изпрати на ГОС за вписване в книгата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4