Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3645 от 02.09.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 5067/2023
Вид
Решение № 3645
Подписан
02.09.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Христо Георгиев Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 334 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 339 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 3645 гр. Пловдив, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330105067 по описа за 2023 година

БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ с ЕИК:

204915054 е предявило установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Н. К. К., че последният дължи на ищцовото дружество о т сумата 6768,25 лв. – главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит № *****, сключен на ***** г., сумата от 111,51 лв.- възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 01.04.2022 г. и сумата от 333,19 лв. - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от **** г. до окончателното плащане, за които суми е изадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №***** по ч. гр. д. №*****г. на Районен съд П., ***** гр.с.

Ищцовото дружество твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит в общ размер на 7000 лв. като длъжникът е преустановил плащанията на ***** г., поради което договорът е обявен за предсрочно изискуем и са дължими горепосочените суми. Установено е , че търговското предприятие БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България КЧТ с ЕИК: 204915054 е прехвърлено по реда на чл.15 ТЗ по партидите на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 204915054.

В съдебно заседание ответната страна и е формулирано искане да бъде постановено решение при признание на иска.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за 1 установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне 2 под запрещение - чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявения иск следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на основание чл. 78 ал.1 ГПК на ищеца. Доказателства за извършени такива в исковото производство са представени за заплатена държавна такса в размер на 162,41 лева и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 лева за юрисконсулт.

Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Ищецът е представил доказателства за заплатени разноски в размер на 162,41 лева – държавна такса, и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 50 лева за юрисконсулт.

Неоснователно се явява направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на кредитора в заповедното производството, доколкото същото отговаря на минимания размер, определен с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. К.

К. ЕГН:********** ДЪЛЖИ на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 20491 5054 следните суми: сумата 6768,25 лв. – главница, представляваща дължима сума по Договор за кредит № *****, сключен на ***** г., сумата от 111,51 лв.възнаградителна лихва за периода от 01.03.2022 г. до 01.04.2022 г. и сумата от 333,19 лв. - мораторна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 17.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 27.01.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е изадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №***** по ч. гр. д. №*****г. на Районен съд П., ***** гр.с.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.1 ГПК Н. К. К. ЕГН:********** да заплати на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД ЕИК 204915054, следните суми: общо 474.82 лева - разноски за заповедното производство и за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3