Решение № 260061 от 22.01.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 5068/2020
- Вид
- Решение № 260061
- Подписан
- 22.01.2021
- В сила
- 28.08.2021
- Състав
- АСЯ ТРИФОНОВА ШИРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.142 ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.59, ал.4 · Семеен кодекс
- чл.59 ал.9 · Семеен кодекс
Р Е Ш
Е Н И Е гр. ***, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, единадесети граждански състав, в публичното заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА при секретаря Петя И., като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д. № 5068 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.59 ал.9 СК.
Делото е образувано по подадена искова молба от Г.Л.Ч. от гр.*** против Г.И.С. ***.
Ищецът твърди, че с ответницата живели на семейни начала, от което съжителство се родило детето им ***Твърди, че след раздялата им, отношенията им били уредени с влязло в сила решение по гр.дело №***. След постановяване на решението, отново заживели заедно, като от съжителството им се родило детето ***, след което отново се разделили, а децата останали да живеят с майката. Ищецът твърди, че взима детето ***през седмица от 18 часа в петък до 18 часа в неделя, създал с децата близка връзка, започнал да заплаща по-висока издръжка, закупувал им дрехи и други необходими вещи. Твърди, че междувременно заживял с друга жена, с която има дете на две години. Този режим спазвали до лятото на 2020г, когато ответницата заявила, че не е съгласна децата да прекарват толкова време с него и отказала всякакви разговори за доброволно уреждане на отношенията. Тъй като не могат доброволно да уредят отношенията си, моли съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето ***на майката и постанови детето да живее с майката на нейния адрес. Моли съда да определи подходящ режим на лични отношения с детето ***, като предлага това да става при свободен режим след предварително съгласуване с майката, но не по-рядко от всяка нечетна седмица на годината от 18 часа в четвъртък до 18 часа в неделя, както и един месец през лятото и през ваканциите. Предлага режим на лични отношения с детето да се осъществява като редуват четни и нечетни години за официалните празници и ваканциите. Изразява готовност да заплаща издръжка в размер на 170 лева. Представя писмени доказателства.
В представения отговор ответницата оспорва претенцията за лични контакти на бащата с детето. Изразява несъгласие бащата да взима детето от четвъртък и предлага да го взима от петък след учебните занятия, тъй като предложеният режим от четвъртък ще попречи на учебните занятия и подготовка. Не е съгласна бащата да взима детето на рождения си ден, тъй като живее в друг град, а детето е на училище. Предявява насрещен иск за издръжка от 250 лева месечно, както и за заплащане на издръжка за минало време в размер на 250 лева месечно или общо 3000 лева, като бъде приспадната плащаната сума до момента в размер на 1800 лева и претендира сумата от 1200 лева издръжка за минало време за една година назад.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба. Представя писмени бележки и изразява становище, че с оглед получавания от него доход, както и обстоятелството, че се грижи и за друго дете, освен тези две деца, които имат с ищцата по насрещния иск, има възможност да заплаща 180 лева месечно.
Ответницата, която се явява и ищца по насрещния иск за издръжка се явява в съдебно заседание лично и с процесуален представител и поддържа представения писмен отговор и насрещен иск. Представя писмени бележки, в които изразява несъгласие детето да бъде взимано от бащата от четвъртък, тъй като се нарушава учебния процес. Претендира заплащане на издръжка както за минало време, така и за бъдеще, като навежда доводи, че бащата получава доход и от наем на имот в гр.Варна, закупен с инвестиционна цел.
С оглед представените по делото писмени доказателства и изразено становище, съдът приема за безспорно установеното следното от фактическа страна :
Безспорно между страните е, а и се установява от приложения ***., че детето *** с ЕГН ********** е родено на ***г. и нейни родители са страните по делото. Не се спори и се установява от писмените доказателства, че страните имат и друго дете ***., родено на ***г. Не се спори, че страните живеят разделени и майката полага грижи за отглеждане и възпитание на двете деца.
Безспорно между страните е, че след раздялата им до лятото на 2020г. страните са имали устно споразумение за осъществяване на личните контакти на бащата с децата през седмица от петък до неделя. Безспорно между страните е, че упражняването на родителските права върху детето ***следва да бъде предоставено на майката. Съдът приема за безспорно и обстоятелството, че бащата дължи издръжка на малолетното си дете ***.
Спорно по делото е какъв следва да бъде режима на лични контакти на детето ***с бащата и какъв размер издръжка следва да заплаща бащата на детето, както и дължи ли издръжка за минало време и в какъв размер.
По отношение на личните контакти на детето ***с бащата:
Искането е на бащата да бъде определен режим на лични контакти на бащата с детето ***през седмица от четвъртък до неделя с преспиване на детето. В представените писмени бележки изразява съгласие режимът на лични контакти да е от петък в 19,30 часа до неделя до 18,00 часа. От представеното по делото решение по гр.дело №***. по описа на РС *** се установява, че страните са постигнали споразумение, с което на бащата е определен режим на лични контакти с по-голямото дете ***всяка първа и трета седмица от месеца от 9,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, както и по два часа през втора и четвърта събота или неделя от месеца, както и през половината дни от официалните празници и неработни дни за страната. По време на ***празници страните са постигнали споразумение детето да се редува ежегодно с двамата родители. На рождения ден на детето, страните са се споразумели да празнуват заедно с детето. През лятото по един месец детето има право да взима детето, като този месец не съвпада с платения отпуск на майката.
По делото по искане на страните са изслушани две групи свидетели, от показанията на които се установява, че е запазена емоционалната връзка на детето ***с бащата. В показанията си св.***заяви, че живее на семейни начала с ищеца.
Бащата е осъществявал контакти с децата ***и
***, в различно време от уговореното с решение по предходно дело и винаги е съобразявал графика на срещите с децата. Свидетелката заяви, че двете деца – ***и ***– поддържат близки отношения с техния брат от новото съжителство на бащата.
Във времето, в което бащата е взимал децата, са ги водили на еднодневни и двудневни екскурзии, на разходки в паркове, на зимна пързалка. В този смисъл са и показанията на свидетеля Радков, който твърди, че преди време бащата е взимал децата през седмица, а отскоро ги взима един или два пъти в месеца. Показанията на свидетелката С. са относно размера на нужните средства за издръжка и не касаят режима на контакти.
В показанията си свидетелят А. заяви, че бащата взима децата съобразно режима, определен за детето ***.
По делото е изготвен и приет социален доклад, от който се установява, че между детето ***и майката има изградена силна емоционална връзка. В доклада се сочи, че детето се чувства добре и когато е при бащата, като е положително настроена към новото му семейство и малкото си братче. Твърди се, че е положително настроена и към съжителя на майка си и се чувства добре и спокойна в негово присъствие като го определя като добър човек.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., когато се прави преценката кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобрази интереса на детето като водещ критерий. В тази връзка се обсъждат възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, като всички тези критерии сочат интереса на детето.
По делото се установи, че детето живее при майката и се отглежда от нея.
Установи се, че и двамата родители имат родителски капацитет да полагат грижи за детето, но и двамата считат, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката, а местоживеенето на детето да се определи в гр.*** на адреса на майката. Поради това, упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката на нейния адрес в гр.***, като на бащата се определи режим на лични контакти.
В интерес на всяко дете е да има запазена и съхранена емоционална връзка и с другия родител, което може да се осъществи чрез подходящ режим на лични контакти. В случая съдът счита, че този режим следва да бъде съобразен с определения режим на бащата с другото дете – ***. По делото се установи, че с устно споразумение страните са се договорили, бащата да взима детето през седмица. Съдът счита, че този режим не е в интерес на детето, тъй като често може да се осуетява от официалните празници. Затова в интерес на детето е да се определи първи и трета или втора и четвърта събота и неделя от месеца с преспиване. В случая, режима на лични контакти следва да се определи всяка първа и трета събота и неделя от месеца, както е определен в постигнато между страните одобрено от съда споразумение по отношение на другото дете –***.
Срещите на детето с бащата следва да се осъществяват след учебните занятия в петък, но не по-късно от 19,30 часа, както е посочено в писмените бележки на ищеца, до неделя до 18,00 часа в неделя, с преспиване. Така определен, този режим е сравнително широк и ще запази връзката между бащата и детето. Във времето на лични контакти с такъв разширен режим, детето ***ще може да контактува и с братчето си от другото съжителство на своя баща.
През време на официалните празници и ваканциите, съдът счита, че в интерес на детето е както следва :
През четните години, майката да бъде с детето на ***празници за времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12, както и на ***и останалите пет дни от пролетната ваканция.
През четните години, бащата да взима детето за ***празници от 09.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01 на новата година, на ***от 10,00 часа в петък до 18,00 часа в понеделник и за два часа на рождения ден на бащата – 01.03.
През нечетните години майката да бъде с детето на ***празници от 09.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 18.00 ч. на 01.01 на новата година, на ***от 10,00 часа в петък до 18,00 часа в понеделник.
През нечетните години бащата ще бъде с детето на ***празници за времето от 09.00 ч. на 24.12. до 18.00 ч. на 26.12, както и на ***и останалите пет дни от пролетната ваканция.
Следва да бъде дадена възможност на бащата да води детето на почивка през лятото, като това може да става на два пъти по 15 дни през лятната ваканция, като това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
С така точно определен режим на лични отношения на детето ***с бащата, съдът счита, че са защитени изцяло интересите на детето. От едно страна, срещите ще бъдат заедно с тези на другото дете и децата няма да бъдат делени.
От друга страна, режимът е определен с преспиване. Четири нощувки в месеца, извън официалните празници и ваканции са достатъчно време, в което ще може да се съхрани емоционалната връзка на децата с баща им.
Спорно по делото е какъв размер издръжка следва да заплаща бащата на детето ***. Задължението за издръжка на дете до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, те дължат издръжка независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
В какъв размер издръжка се дължи зависи от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Съгласно чл.142 ал.2 СК минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Нормативната уредба съдът не обвързва от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка, съдът може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Разпечатката съдържа 38 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d19b08fc-85eb-4a94-8c9c-1d5c9ec51753