Решение № 2 от 02.01.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Враца, 01.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500279 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. С. А., с ЕГН ********** и П. Е.

А., с ЕГН **********, двамата от *** против решение от 27.04.2023 г., постановено по гр. д.

№ 163/2021 г. на Районен съд - Бяла Слатина, с което е отхвърлен иск по чл. 422 ГПК, да бъде признато за установено, че "***" ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Община Бяла Слатина, *** дължи на А. С. А., с ЕГН ********** и П. Е. А., с ЕГН **********, сумата от 147,68 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот № 059063 с площ от 4,615 дка, III категория земя, находящ се в землището на с. ***, м. „***“ без основание за стопанската година от 01.10.2017 г. – 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Със същото решение са осъдени А. С. А., с ЕГН ********** и П. Е. А., с ЕГН ********** да заплатят солидарно на "***" ЕООД, с ЕИК *** направените разноски по делото в размер на 360 лева.

Жалбоподателите обжалват решението, като незаконосъобразно и некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Решението било незаконосъобразно предвид наличие на влязло в законна сила решение по отношение на другия имот посочен в договора 1 от 10.07.2017 г., за същата стопанска година - 2017/2018 г. - нива от 11,994 дка., поради което имало налице съдебна практика, която се ползва със сила на присъдено нещо по спора, задължителна за съда разглеждащ аналогичен спор. Решението било и немотивирано, като било продиктувано от подавани жалби за бавност срещу председателя на състава.

Действително същото се разпростирало на 10 страници, но реално представлявало описание на фактическата обстановка, а на страници 8 и 9 бил копиран разпита на единствения свидетел. Реално, мотивите на решението представлявали 1 абзац от 6 реда, което следвало да се приравни на липса на мотиви, което било основание за отмяна. От доказателствата по делото било установено по безспорен начин, че ищците са собственици на процесния имот нива с площ от 4,615 дка., находяща се в землището на с. ***, общ. Бяла Слатина, местността „***". Също така безспорно било установено, че нивата е ползвана от ответното дружество за стопанската 2017/18 г. на основание договор за наем от 10.07.2017 г., сключен между ищеца А. А. и ответното дружество. Договорът за наем бил нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му от страна на наемодателя А. А., тъй като същата не била подписвала договора и не заявявала воля за сключването му. Този извод следвал от установеното по приложеното в цялост АНД № 34/2020 г. на районен съд гр. Бяла Слатина, по което лицето И. Н. Р. била призната за виновна в това, че съставила неистински частен документ - договор за наем на земеделска земя, включително и за процесната нива с № 059063 находяща се в землището на село ***, м. "***", който договор бил употребен пред Общинска служба "Земеделие" - гр. Бяла Слатина, за да се докаже, че съществува правоотношение по сключен едногодишен договор за наем на нива с посочения индивидуализиращ номер в землището на село ***, за стопанската 2017/18 г. между ЗК "***" ЕООД и А. А.. От приложеното АНД № 34/2020 г. на PC - Бяла Слатина също така било видно, че в разпита си по досъдебното производство, управителя на ответното дружество заявил, че лично е подписал и подал в ОСЗ - Бяла Слатина заявлението, с което заявил целия имот за ползване. С подаване и регистриране на заявлението, същия явно демонстрирал намерението си да държи и обработва имота през стопанската 2017/2018 година, като същевременно регистрирането на това заявление се явявало пречка пред другите арендатори да заявят имота за ползване. Този факт бил добре известен на ответника, тъй като същия обработвал земеделски имоти от дълги години и бил запознат с начина на организация. Това заявление, също така било пречка и за личното обработване на имота от ищеца и добиването на реколта от него. От представена справка от ОСЗ - Бяла Слатина било видно, че ответното дружество е регистрирало ползването на процесната нива по реда на чл.

70 от ППЗСПЗЗ, при което се налагал извод, че именно той е ползвател на нивата за стопанката 2017/18 г.. Предвид гореизложеното за уважаване на иска следвало да се докаже ползването на имота от страна на ответника, съответно лишаването на ищците от правото им на ползване, а не реалното обработване както погрешно било посочено в решението.

Изложеното налагало правния извод, че е налице фактическия състав на чл. 59 ЗЗД обогатяване на едната страна в правоотношението за сметка на другата. В случая ответното дружество си спестило разходи, а именно: не предоставило на ищците дължимото им рентно плащане за нивата за стопанската 2017/2018 г., което плащане, с оглед представените по 2 делото писмени доказателства и статистически справки на ОСЗ - Бяла Слатина било в размер на исковата сума от 147,68 лв.. На следващо място следвало да се приеме за безспорно обстоятелството, че имота в продължение на години е обработван от ищеца П. А..

Този факт се доказвал както от писмените доказателства, така и от разпита на свидетеля М.

М.. Разпитан в съдебно заседание свидетеля дал подробни обяснения, които следвало да се кредитират в пълнота. Същите били ясни, точни, и в унисон с останалите писмени доказателства по делото. М. заявил, че през месец юли 2017 г. разговарял с П. А., с който се договорили да наеме целия имот, като уточнили цената и срока на договора. След няколко дни той направил справка в ОСЗ - Бяла Слатина, от която установил, че за този имот има вписан договор за наем с ответника, поради което той не можел да наеме земята и се отказал. Според свидетеля нивата била изцяло обработваема. От друга страна свидетеля заявил, че по негови данни ищеца А. лично си обработва имота през последните две стопански години, поради което намира, че имота е годен за ползване. С оглед гореизложеното, следвало да се приеме, че наличието на регистриран от ответника договор за наем за стопанската 2017/2018 година се явява единствената причина ищците да не могат да ползват имота и да добиват доход от него. От друга страна ответника не заплатил рента, наем или друг доход на собствениците на имота за ползването на имота до настоящия момент. По казуса имало съдебна практика - решение от 03.06.2021 г. по гр. д. № 164/2021 г. на Районен съд - Бяла Слатина, потвърдено с решение № 81 от 06.10.2021 г. по в. гр. дело № 356/2021 г. на Окръжен съд - Враца. Жалбоподателите претендират отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от "***" ЕООД, с ЕИК ***, с който се оспорва подадената въззивна жалба, като неоснователна.

Първоинстанционният съд въз основа на събрания доказателствен материал достигнал до верни фактически констатации и до правилни правни изводи относно спорното право и развитието на отношенията между спорещите страни. В доказателствена тежест на ищеца било да докаже фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД: обедняване на ищеца; обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването; неоснователност на разместването на благата и субсидиарност на иска. При установяване наличието на всички предпоставки, този който се обогатил неоснователно за сметка на другиго, му дължал връщане на онова, с което се обогатил, до размера на обедняването, т.е. дължала се по - малката от двете стойности/обратното означавало ищецът да се обогати неоснователно за сметка на ответника/. Липсата/неустановяването/ само на една от всички кумулативно дадени в закона предпоставки била достатъчна, за да обоснове извода за неоснователност и недоказаност на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При така разпределената още с доклада по чл. 140 ГПК доказателствена тежест в хода на делото били събрани допустими и относими писмени и гласни доказателства. От анализа им се налагал категоричния извод, че ищецът не доказал нито един от елементите на сложния фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, при което съда правилно приел, че предявеният на това основание иск е изцяло неоснователен и недоказан. Върху ищеца лежала доказателствената 3 тежест да представи доказателства поотделно за конкретния размер на неоснователното си обедняване, както и за конкретния размер на неоснователното обогатяване на ответника, т.е. точно какви количества добиви е получил ответникът от процесните земи, на каква стойност са конкретните добиви, къде и кога и на каква стйност ги е реализирал, както и да представи доказателства във връзка с твърдението си за неоснователност на получените от ответника добиви, респ. своето основание да ползва процесните земи през процесния период. Тежестта за доказване на всички изброени по - горе факти и обстоятелства, в т.ч. и тяхното остойностяване лежала изцяло върху ищеца. Съдът правилно приел, че липсват по делото доказателства за конкретното обедняване на ищеца, за твърдяните реално претърпени от него загуби и пропуснати ползи. Още веднъж следвало да се подчертае, че размерът на обедняването на ищеца и на обогатяването на ответника не можели да се свеждат до стойността на произведената от процесните земи продукция, тъй като за нейното добиване се правели разходи, които следва да се приспаднат. Ищецът не представил доказателства за направени от него разходи по процесните земи. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски. В условията на евентуалност, в случай че съдът отмени решението, възразява за прекомерност на разноските претендирани от жалбоподателите с оглед на правната и фактическа сложност на делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни страни, в рамките на законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Пред Районен съд - Бяла Слатина ищците А. С. А. и П. Е. А. са предявили срещу ответника "***" ЕООД иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищците, сумата от 147,68 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот № 059063 с площ от 4,615 дка, III категория земя, находящ се в землището на с. ***, м. „***“ без основание за стопанската година от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва предявения иск по аргументи подробно изложени в отговора.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства, разпитан е свидетел.

Районният съд е отхвърлил предявения от ищците А. С. А. и П. Е. А. срещу ответника "***" ЕООД иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищците, сумата от 147,68 лв., представляваща обезщетение за ползване на недвижим имот – поземлен имот № 059063 с площ от 4,615 дка, III категория земя, находящ се в землището на с. ***, м. „***“ без основание за стопанската година от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г., ведно 4 със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

Изложил е съображения, че не е установено по безсъмнен и категоричен начин, че през процесния период имота е обработван от ответника.