Разпореждане № 139389 от 07.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 60003/2023
- Вид
- Разпореждане № 139389
- Подписан
- 07.11.2023
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 и ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 139389 гр. София, 07.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Г.А като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело № 20231110160003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Производството е образувано въз основа на заявление по чл.410 от ГПК от със заявител „*********************************“ ЕООД, ЕИК *****************************, със седалище и адрес на управление ***************************** против Н. Д. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *************************, за заплащане на сумата от 4 219,95 лева (четири хиляди двеста и деветнадесет лева и 95 стотинки), представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 1 700,18 лева (хиляда и седемстотин лева и 18 стотинки), представляваща лихва за период от 03.07.2021 г. до 30.10.2023 г., сумата 693,62 лева (шестстотин деветдесет и три лева и 62 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2020 г. до 03.07.2021 г., 1 381,16лева (хиляда триста осемдесет и един лева и 16 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.07.2020 г. до 03.07.2021 г., 1 176,20лева (хиляда сто седемдесет и шест лева и 20 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга ***************************** , както и държавна такса в размер на 183,42 лева (сто осемдесет и три лева и 42 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и осемдесет лева).
Съдът намира, че заявлението по чл.410 от ГПК, в частта му относно претенцията за заплащане на 1 176,20 лева задължение за закупена и използвана услуга *****************************, следва да бъде отхвърлено като неоснователно, предвид новите изменения на ГПК чл.411, ал.2 от ГПК касателно задължението на съда да преценява още в заповедно производство, дали са налице условията за уважаване на искането.
Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за 1 закупен допълнителен пакет от услуги „*****************************“ кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същата се явява нищожна поради противоречие с императивни законови разпоредби.
Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит, да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.
Услугата „*****************************“, която се изразявала в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, обективно не би могла да бъде предоставена, тъй като становището по искането очевидно вече е налице към момента на сключване на договора за кредит. В случай, че действително се касаеше за реално предоставена подобна услуга, таксата би следвало да се събира от всеки кредитоискател, пожелал прироитетно даване на становище по искането му, а не само от тези, на които се дава положително становище и се предоставя кредит. В случая е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не е ясно и каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и дали въобще има друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“.
Съдът счита, че в случая намира приложение нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и заявлението в тази му част следва да бъде отхвърлено, поради констатирана от съда неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Следва да бъде дадена възможност на кредитора, по реда на чл.415, ал.1, т.3 от ГПК да предяви осъдителен иск против длъжника, за вземането си за неплатено задължение за закупена и използвана услуга
***************************** и в исковия състезателен процес, страните да вземат становище и представят доказателства в тази насока. Доколкото обаче ГПК в цитираната норма - чл.411, ал.2, т.3, изрично предвижда, при служебно констатиране от съда, на неравноправна клауза в договор да откаже издаване на заповед за изпълнение, то и заявлението следва да бъде отхвърлено в тази му част.
Воден от горното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК със заявител „*********************************“
ЕООД,
ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление ***************************** против Н. Д. Ш. с ЕГН: **********, за заплащане на сумата от 1 176,20 лева задължение за закупена и използвана услуга *****************************, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
На основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК УКАЗВА на заявителя „*********************************“
ЕООД,
ЕИК
*****************************, със седалище и адрес на управление ***************************** ЧЕ МОЖЕ в ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от съобщението, да предяви осъдителен иск за вземането си за сумата от 1 176,20 лева задължение за закупена и използвана услуга
*****************************, против Н. Д. Ш. с ЕГН: **********, като внесе дължимата държавна такса по сметка на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба от заявителя, в едноседмичен срок от съобщението, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3