Решение № 1411 от 23.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1411 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско дело № 20211110141194 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от СТ. Т. В. против „(фирма), с която са предявени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по договор за потребителски кредит PLUS – 01083494/16.08.2007г. в размер на 2 817,24 лева, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност. С уточнителна молба от 13.01.2021 г., докладвана в открито съдебно заседание на 23.02.2022 г. ищецът е посочил, че не дължи сумата от 2577, 37лв., от които 1393,94 – главница за периода 28.11.2008- 30.06.2009г., договорна лихва от 224,70 за периода 30.10.2008-30.06.2009г., законна лихва в размер на 958,73 лв.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, скойто е заявил, че признава иска.

Съдът като съобрази разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК намира, че признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, както и че може да се разпорежда с него, намира, че следва да бъде постановено решение при признание на иска, с което той да бъде уважен.

В тази ситуация и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът е освободен от задължението да излага мотиви, като е достатъчно да се отбележи, че исковете се уважават и решението се основава на признанието на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи да заплати направените по делото разноски. Независимо от извършеното признание на исковите претенции съдът приема, че ответникът дължи заплащане на разноските, направени от ищеца в производството в пълен размер, установени за сумата от 116,98 лв. държавна такса. В конкретния случай, не намира приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК независимо, 1 че ответникът е признал иска. Това е така, доколкото по делото има данни, че ответникът е искал от ищеца извънсъдебно заплащането на процесните суми, като това обстоятелство също не се оспорва от ответното дружество.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от СТ. Т. В., ЕГН **********, адрес: (асдрес)3 против (фирма), ЕИК ******, представляван от А. В. Г.- изпълнителен директор, с адрес (АДРЕС) че СТ. Т. В. не дължи на (фирма) сумата от 2577,37лв. по договор за потребителски кредит PLUS – 01083494/16.08.2007г., от които 1393,94 – главница за периода 28.11.2008- 30.06.2009г., договорна лихва от 224,70 за периода 30.10.2008-30.06.2009г., законна лихва в размер на 958,73 лв., поради погасяването на вземането по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от (фирма), ЕИК ******, представляван от А. В. Г.изпълнителен директор, с адрес (АДРЕС) да заплати на СТ. Т. В., ЕГН **********, адрес:

(асдрес)3 сумата от 116,98 лева / сто и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2