Решение № 12208 от 10.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12208 гр. София, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110150829 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Д. Е. Р. М., срещу „България Еър“ АД, с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет, и лихва за забава в размер на 234,28 лева, начислена върху претендираната главница.

В исковата молба се твърди, че ищецът притежавал билет за полет с номер FB794, изпълняван от „България Еър“ АД от летище Шереметиево, Москва (Руска федерация), до летище Варна (България), на дата 23.07.2018 г., като по разписание времето на излитане било 15:55 ч. местно време, а кацането – в 18:25 часа местно време. Посочва се, че процесния полет не излетял в планирания част, поради което бил изпълнен със закъснение с повече от три часа. Изложени са твърдения, че на 06.08.2018 г. била заявена извънсъдебна претенция от ищеца за заплащане на претендираното обезщетение, но превозвачът не заплатил същото. Въз основа на тези аргументи е отправено искане за уважаване в цялост на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

1

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „България Еър“ АД за отговор, като с постъпилия такъв в законоустановения срок предявените искове се оспорват в цялост като неоснователни. Ответникът възразява срещу истинността и авторството на адвокатското пълномощно в полза на процесуалния представител на ищеца. Твърди, че спрямо претендираното обезщетение била изтекла приложимата в случая едногодишна погасителна давност за предявяване на иск, считано от датата на полета, съобразно чл. 135 от Закона на гражданското въздухоплаване. Сочи още, че правото на обезщетение не било възникнало поради неосъществен фактически състав на същото, уреден в Регламент /ЕО/ 261/2004.

Неосъществените елементи от фактичекия състав, според ответната страна, били липсата на валидно сключен договор за превоз и неявяването на пътника навреме за регистрация. По отношение на акцесорния иск за лихва за забава ответникът твърди, че липсвали доказателства изпратената от ищеца извънсъдебна покана да е била получена от превозвача, съответно – счита за недоказано твърдяното поставяне на дружеството в забава. Въз основа на изложените доводи е отправено искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за вреди, претърпени в резултат на закъснял полет FB794, изпълняван от „България Еър“ АД от летище Шереметиево, Москва (Руска федерация), до летище Варна (България), на дата 23.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.

07.2021 г.) до окончателното изплащане, както и сумата от 234,28 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху претендирана главница за периода от деня на извънсъдебната покана за плащане до длъжника – 06.08.2018 г. – до 18.07.2021 г., за които на 20.05.2022 г. по ч. гр.д № 42459/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за изпълнение.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.:

Съгласно практиката на СЕС – Решение по съединени дела C-402/07 и C-423/07 Sturgeon (параграф 69), когато пътник на самолетен полет е претърпял закъснение, при 2 което полетът е пристигнал в крайното си местоназначение след повече от три часа от първоначално предвиденото време за пристигане, пътникът има право на обезщетение, определено в чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Със същия е прието, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение.

Съгласно чл. 7, параграф 1, буква "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., пътниците получават обезщетение от 400 евро при закъснение или отмяна на полет, при който се изминава разстояние между 1500 километра и 3500 километра. Съгласно чл. 3, § 1 от Регламента, същият се прилага: а) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на държава-членка, към която Договорът се прилага; б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.

Съгласно § 2, параграф 1 се прилага, при условие че пътниците: а) имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или б) са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от полета, за който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.

С доклада по делото съдът е отделил като безспорни обстоятелства закъснението на процесния полет с повече от три часа, както и разстоянието от летище Шереметиево, Москва (Руска федерация) до летище Варна (България), възлизащо на 1574 км.

Спорно по делото се явява обстоятелството дали между страните е налице валидно облигационно правоотношение, както и дали претендираното вземане е погасено по давност.

Предвид изложеното, за основателността на предявения иск по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. ищецът трябва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за самолетен превоз за полет с номер FB794, изпълняван от „България Еър“ АД от летище Шереметиево, Москва (Руска федерация), до летище Варна (България), на дата 23.07.2018 г.; явяването си навреме на летището и представянето си за полета; извършването на действия, довели до спиране и/или прекъсване на давността спрямо процесните вземания.

3

В тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на превозвача по смисъла на Регламент (ЕО) № 261/2004 г., както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Съдът намира, че така предявената искова претенция следва да бъде уважена, доколкото от представените по делото доказателства се установява наличието на предпоставките за заплащане на обезщетение от страна на ответника-превозвач.

Безспорни са обстоятелствата, че „България Еър“ АД е въздушен превозвач по смисъла на приложимото Общностно право, че крайната дестинация на процесния полет е летище, разположено на територията на Европейския съюз, с разстояние между началната и крайната дестинация между 1500 и 3500 км. Установява се и съществуването между страните по делото на валидно възникнал договор за превоз за осъществяване на полет от летище Шереметиево, Москва (Руска федерация) до летище Варна (България), на дата 23.07.2018 г. Видно от закупен електронен билет на името на ищеца и разпечатка за история на полета, процесният полет № FB794 е следвало да кацне на летището на 23.07.2018 г. в 18:25 ч., но кацането е осъществено на 24.07.2018 г. в 06:01 часа, т. е. полетът е изпълнен със закъснение, по-голямо от 3 часа.

Така установените по делото обстоятелства обосновават извод, че ищецът има право на обезщетение за закъснял полет в размер от 400 евро, установен в разпоредбата на чл. 7 от Регламент № 261/2004.

Следва да се посочи, че наведените в отговора на исковата молба и в хода на делото от процесуалния представител на ответника възражения за липса на договорно правоотношение между авиопревозвача и ищеца, в качеството му на пътник от процесния полет, съдът намира за неоснователни. Закупеният електронен билет за полет № FB794 на 23.07.2018 г. с планиран час на излитане 15:55 ч. местно време свидетелства за наличието на валидно сключен между страните договор за въздушен превоз. Изложеното е в съответствие с дадените в чл. 2, б. "е" и "ж" от Регламент (ЕО) 261/2004 дефиниции, а именно, че билетът е валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, съответно "резервация" означава фактът, че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния превозвач или туроператор.

От друга страна, за доказване на оспорванията му, с доклада по делото на ответника е предоставена възможност да изложи информация дали пътникът е бил на борда на процесния полет с указанието, че ако не изпълни задължението си да представи необходимите документи (списък на всички пасажери, допуснати до борда), съдът ще преценява последиците от възпрепятстването на доказването по реда на чл.

161 ГПК, а именно в конкретния случай, като приема за доказано, че ищецът е бил пътник в самолета.

Относно явяването на пътника на гишето на летището за регистрация, което се установява най-често с бордна карта, има задължителна практика на Съда на ЕС, с 4 която категорично се дава решение по поставения въпрос. В своето Определение по дело С-756/18 от 24.10.2019 Съдът на ЕС постановява, че "не може да бъде отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено поради това, че в рамките па претенцията си за обезщетение те не са доказали, по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция следва да провери.". Съдът на ЕС разглежда предпоставките за обосноваване на право на обезщетение по Регламент № 261/2004, като посочва, че при положение че са достигнали крайния пункт на пристигане със закъснение от три или повече часа, посочените пътници имат право на обезщетение за това закъснение по силата на Регламент № 261/2004, без да трябва за тази цел да представят бордовите си карти или други документи, удостоверяващи тяхното представяне в определения срок на гишето за регистрация на закъснелия полет, който извод се подкрепя от целта, посочена в съображение 1 от Регламент № 261/2004, за гарантиране на високо равнище на защита на пътниците. Така пътниците, които са претърпели голямо закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички случаи са били превозени. Съдът завършва с аргумента, че положението би било различно, само ако въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния полет, което националната юрисдикция следва да провери. От цитираната задължителна съдебна практика на СЕС става ясно, че в тежест на авиопревозвача е да докаже, че пътникът не е бил на борда на съответния полет, доколкото на този твърдян факт основава своите възражения, което не е изпълнено в настоящото производство.