Решение № 19317 от 27.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19317 гр. София, 27.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И. като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110107032 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ., срещу М. М. Х. и С. М. Х., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 23.12.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65525/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от само ответника М. М. Х..

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Л., топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно и не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците през периода са били собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът М. М. Х., чрез назначения й от съда особен представител адв. И. И., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недоказани и 1 неоснователни. Оспорва страните да са били обвързани от валиден договор за продажба. Отделно оспорва ищецът да е предоставил качествена услуга поне със средно качество. Поддържа, че по делото не е установено редовното водене на счетоводството на ищеца. Оспорва също така ищецът да направил съответните отчисления съгласно действащата нормативна уредба. Ищецът неоснователно не преустановил доставката на ТЕ в жилището. Оспорва начисленото количество ТЕ да е реално потребено. Оспорва да дължи лихви за забава.

Третото лице на страната на ищеца „Техе Сървисис“ ЕООД не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. С оглед заявеното възражение за погасяване на част от вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, довели до спиране и/или прекъсване на давността за процесните вземания.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

От събраните по делото писмени доказатества се установява, че ответниците са били собственици на процесния имот през периода от 18.04.2012 г. до .22.05.2020 г.

Като доказателства в тази насока са приети: договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти, сключен на28.12.1990 г., 2 удостоверение за наследници на М. С.ов Х., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 100, том I, рег. № 3695, дело № 57/22.05.2020 г. на нотариус рег. № 533 съгласно регистъра на НК, споразумителен протокол от 22.05.2020г., молба, вх. № Г-6415/24.04.2020 г., подадена от ответниците, като с последните ответниците са признали задълженията си към ищеца.

С оглед изложеното, съдът приема, че през периода от 01.05.2019 г. до 22.05.2020 г. между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответниците право на собственост върху недвижимия имот. След посочената дата – 22.02.2020 г. ответниците вече не са притежавали това право, с което са се разпоредили чрез сключенния договор за покупко-продажба на недвижимия имот.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.

№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите.

Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното погоре решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.

По делото са представени протокол от проведено на 03.10.2002 г. общо събрание на етажните собственици от сградата, находяща се на процесния адрес, на което е 3 взето решение за сключване на договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесната етажна собственост с „Техем Сървисис“ ЕООД, за доставка и монтаж на термостатни вентили, глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл. издаване на общи и индивидуални изравнителни сметки.

Ето защо и съдът приема, че по решение на мнозинството от етажните собственици е било взето решение топлинната енергия, доставяна в сградата на етажната собственост, да се разпределя от конкретното дружество по системата за дялово разпределение.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от „Техем Сървисис“ ЕООД. Списъците за разпределение на кубатурата в процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура 186 куб.м., а с общите части 205 куб.м. През исковия период в имота на ответниците е имало 2 бр. отоплителни тела, които са били демонтирани през отоплителен сезон 2020/2021 г. и 2 бр. водомери за топла вода. На отоплителните тела са били поставени ИРРО. През исковия период не е бил осигуряван достъп отчет на уредите. През 2000 г. е било изключено отоплението на стълбището. Количеството ТЕ е начислявано по нормативен път. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, също е начислявана въз основа на нормативно установената формула и отопляемия обем на жилището. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно заключението на СТЕ дължимите суми за ТЕ за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2020 г. (съобразно служебно поставената от съда задача) е в размер на 2157,26 лева. В посочената сума не са включени суми по изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал редовни метрологични проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.

Въз основа на писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице по СТЕ за периода, през който страните са били обвързани от договорно правоотношение, а именно 01.05.2019 г. – 22.05.2020 г. и на основание чл. 162 ГПК, съдът наира иска за главница за основателен за сумата 2142,00 лева (сумата 1071 срещу всеки ответник) и да се отхвърли до пълния предявен размер от 2191,86 лева и за периода 23.05.2020 г. – 30.04.2021 г.