Решение № 6260 от 19.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6260 гр. София, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20211100513734 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 15361/ 2020 г. на Софийски районен съд, ГО, 69 състав, „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ е осъдено да заплати на основание чл.405, ал.1 КЗ на Т. П. Д. /ЕГН **********/ сумата 20 777 лева, частично от вземане на стойност 25 000 лв. общо, представляваща застрахователно обезщетение за застрахователно събитие „кражба”, настъпило на 19.10.2019 г. в гр. София и съставляващо покрит риск по застраховка „Каско на МПС“, покритие по клауза „Пълно каско“ от 17.06.2019 г., сключен със застрахователна полица № 0312190004011063/ 17.06.2019 г., ведно със законната лихва от 02.04.2020 г. до окончателно изплащане на вземането. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Дженерали застраховане“ АД е осъден да заплати на ищеца Т. П. Д. сумата 2 321.08 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Т. П. Д. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и 1 е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС осъдително решение е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено.

Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.405, ал.1 КЗ материално- правни предпоставки за присъждане на претендираното застрахователно обезщетение и респ. за уважаване на предявения от Т. Д. пряк иск като основателен и доказан.

Безспорно е по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 17.06.2019 г. между ищеца Т. Д. и ответника „Дженерали застраховане“ АД е сключен договор за имуществена застраховка “каско” с предмет процесния лек автомобил „Ситроен“ с рег.№ ********, оформен в Застрахователна полица № 0312190004011063/ 17.06.2019 г., със срок на действие от 19.06.2019 г. до 18.06.2020 г. По силата на този договор застрахователят „Дженерали застраховане“ АД е поел задължение да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, а съгласно действащите между страните Общи условия за застраховка „каско на МПС“ /клауза „пълно каско“/ кражба на застрахованото МПС е покрит риск и застрахователно събитие.

Според събраните писмени доказателства /Удостоверение от 30.01.2020 г., издадено от Шесто РУ- СДВР, и Постановление от 13.12.2019 г. на прокурор при СРП за спиране на наказателно производство/ процесният лек автомобил „Ситроен“, модел С4, с рег.№ ********- собственост на ищеца Т. П. Д., бил противозаконно отнет от владението му без негово съгласие през периода от 19.30 ч. на 19.10.2019 г. до 20.10.2019 г., като Полицията и застрахователят- ответник били своевременно уведомени за извършената кражба /уведомяването на последния е извършено при спазване на действащите между страните Общи условия към застрахователния договор/.

Ответникът не оспорва, че е отказал плащане на застрахователно обезщетение по заявлението на ищеца- „поради извършено нарушение на т.7.11 от Общите условия за застраховка „каско на МПС“ на „Дженерали застраховане“ АД /Раздел ІІІ, Общи изключения/, тъй като „застрахованият е заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение както на застрахования автомобил, така и на застрахователното събитие“ /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и писмо от 18.03.2020 г., адресирано до ищеца- чрез адв. Г. Х./.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод на въззивния съд, че е налице застрахователно събитие- кражба на процесния лек автомобил „Ситроен“, модел С4, с рег.№ ********, извършена по време на действието на процесния застрахователен договор /в сила от 19.06.2019 г. до 18.06.2020 г./, видно от цитираното прокурорско постановление, поради което и за застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати застрахователно обезщетение по имуществената застраховка “каско”, равно на действителната стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие или равно на застрахователната сума, която според приложената застрахователна полица е в размер на 24 500 лв.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната пазарна цена на процесния лек автомобил „Ситроен“, модел С4, с рег.№ ******** /с първоначална регистрация- 5.02.2016 г./ към датата на кражбата /19.10.2019 г./ възлиза на 20 777 лева, т.е. сума, съответна на присъденото по делото обезщетение.

При така събраните данни и доказателства действителната стойност на причинената 2 вреда /чл.400, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ/ към датата на настъпване на застрахователното събитие /кражба на лек автомобил./, до която застрахователят- ответник дължи плащането на застрахователно обезщетение, правилно е определена от СРС на 20 777 лв., като относно тази сума доводът на застрахователя- ответник за несъответствие между претендираното и присъдено по делото обезщетение и действителната стойност на МПС към датата на настъпване на събитието е неоснователен.

Основанието, въз основа на което ответникът е отказал плащането на застрахователно обезщетение, в случая не може да доведе до отхвърляне на иска по чл.405, ал.1 КЗ, тъй като от една страна недоказано по делото е насрещното твърдение на ответника, че ищецът е съобщил неверни данни относно настъпването на застрахователното събитие „кражба“, и от друга страна- дори съобщението за точния момент и точното място на настъпване на събитието: на 19.10.2019 г.- според направеното в Шесто РУ- СДВР уведомление от 20.10.2019 г., „в уличката пред хотел „Орхидея“ в София, кв. Драгалевци“- според подаденото в застрахователното дружество обяснение- декларация, да е некоректно, то наличието на такава неточност не може да обоснове освобождаване на застрахователя от отговорността да заплати застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие.

Според съдържанието на адресираното до Т. Д. писмо от 18.03.2020 г., основание за направения от ответника отказ за застрахователно плащане е „придобитата от Франция информация относно състоянието на въпросния автомобил- закупено като тотална щета“.

Във въззивното производство са приети като доказателства документи, съдържащи се в ДП № 230змк- 23218/ 2019 г. по описа на 06 РУ- СДВР, от които се установяват следните релевантни факти и обстоятелства: В докладна записка от 12.06.2020 г. на инспектор при Отдел „Противодействие на криминалната престъпност“ /ОПКП/- СДВР- МВР е посочено, че по повод постъпила оперативна информация за извършена застрахователна измама с лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег.№ ********, рама № VF7NCBHZMGY 504617, обявен за противозаконно отнет на 19.10.2019 г., са образувани застрахователни щети, като при втората автомобилът е обявен за „тотал“. Посоченото МПС първоначално е регистрирано в България с посочения регистрационен номер на 6.06.2019 г. от собственика му Т. П. Д., декларирал, че е закупил същия в гр. Латес, Република Франция, от френския гражданин Н.О., като е приложен договор за покупко- продажба на същия /на немски език/ с дата 20.05.2019 г. Превозното средство е влязло в Р България на 1.06.2019 г. По повод отправено до официалните френски власти запитване е получен писмен отговор, според който МПС е било продадено на 22.07.2019 г. на лицето П.А. от с. Герман. На 13.02.2018 г. автомобилът е претърпял ПТП и е съобщен като „повреден автомобил“, деклариран като опасен и подлежащ на ремонт. Посоченото лице- П.А. е открит на адрес в с. Герман и е заявил, че през 2019 г. не е ходил във Франция и не е закупувал там лек автомобил „Ситроен Ц4“. През 2018 г. си закупил по обява от България лек автомобил „Ситроен Ц4 крос“, цвят сив, който продал по- късно същата година. Според направена проверка в база данни на МВР за периода от 17.07.2018 г. до 30.05.2019 г. П.А. е бил собственик на лек автомобил „Ситроен Ц4 Еъркрос“, цвят тъмносив металик, с рег.№ ********, вписан като внос от Италия.

В приложеното досъдебно производство се съдържа и копие на процесната застрахователна полица от 17.06.2019 г., ведно с Предложение /въпросник/ към същата, попълнено от кандидат за застраховка Т. Д., и Протокол за оглед на процесния автомобил, в който има ръкописно отбелязване „няма щети“.

Приложени са в посочената преписка и заявление за първоначална регистрация на автомобила от 6.06.2019 г., подадено от Т. Д., и изготвен на същата дата от комисия при ППКАТ протокол за преглед за техническа изправност на ППС, според който МПС: лек автомобил „Ситроен Ц4“, цвят бял, с рама № VF7NCBHZMGY504617 /с рег.№ ********посочен в заявлението/, е изправно.

Съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния 3 договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие. Неизпълнението би могло да доведе до отказ на застрахователя да изплати обезщетение само, ако е значително и се намира в пряка причинна връзка с настъпването на събитието по смисъла на чл.395, ал.4 КЗ, респ. ако именно вследствие неизпълнението на това задължение е настъпило застрахователното събитие. В случая некоректното съобщение на застрахования относно точното място, дата и час на настъпване на застрахователното събитие, ако се приеме, че такова е налице, или „придобитата от Франция информация относно състоянието на въпросния автомобил- закупено като тотална щета“- според посоченото в писмото- отказ за застрахователно плащане, не могат да доведат до прилагане последиците на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, тъй като няма данни с поведението си лицето, в чието държане е бил автомобилът- ищецът, да е увеличил риска от настъпване на застрахователното събитие. Обстоятелството, че съобщението за датата и мястото на настъпване на събитието е неточно, с позоваване от страна на застрахователя- ответник на т.7.11 от Общите условия за застраховка „каско на МПС“ на „Дженерали застраховане“ АД, при положение, че не се твърди от същия застрахованият автомобил да е бил оборудван с активна маркировка, по преценка на настоящия въззивен съд не рефлектира върху възникването на задължението за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, като не отговаря на критериите по чл.408, ал.1, т.3 КЗ и не представлява основание за отказ за плащането на дължимо застрахователно обезщетение /в този смисъл Решение № 32/ 11.08.2014 г. по т.д.№ 1262/ 2013 г. на ВКС, ТК, II ТО, постановено по реда чл.290 ГПК/.

Правото на застрахователя да се освободи от плащане в хипотезата на чл.408, ал.1, т.3 КЗ възниква само при наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение и застрахователното събитие, т.е. следва да е установена конкретна причинна връзка между съответното обстоятелство, свързано с неизпълнение на застрахователно задължение, и конкретното събитие, като това обстоятелство трябва да е от такова естество, че да оказва въздействие върху събитието /Решение № 15 от 12.04.2012 г. по т.д.№ 454/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 49/ 29.07.2013 г. по т.д.№ 840/ 2012 г. на ВКС, ТК, І ТО/, каквато фактическа и правна обстановка в настоящия случай не се установява.