Решение № 1660 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1660 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100508895 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 254 и сл. от ГПК.

С Решение № 20085991/05.04.2021г. по гр.д. № 13761 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, 66-ти състав О.д. на М.В.Р. – София , Булстат ****, с адрес: гр. София, ул. **** е осъдено да заплати на СТ. П. Б., ЕГН ********** с адрес: село Нови хан, община Елин Пелин, ул. **** на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1838,29лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-12.03.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от

09.03.2017г. до 09.03.2020г.; сумата от

232,44лв ., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода от 30.04.2017г. до 12.03.2020г., на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 360лв., като О.д. на М.В.Р. – София , е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 82,83лв., представляващи дължима държавна такса и 250лв. представляващи дължими разноски за възнаграждение на вещо лице.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25078599/07.05.2021г. по регистъра на СРС от ответника по исковете О.д. на М.В.Р. – София , в частта, с която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон. Посочило е, че няма празнота в уредбата, която да може 1 да се запълни с разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. Приложими били разпоредбите на чл. 187 от ЗМВР, Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016г. ,

Заповеди на министъра № 8121з-791/28.10.2014г. и № 8121з-1429/23.11.2017г, а не Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Нямало празнота в закона за изплащането на нощния труд, защото той бил регламентиран в издадени заповеди на министъра на вътрешните. Наредбата от 29.07.2016г. не предвиждала преобразуване на нощни часове в дневни с коефициент. НСОРЗ била приложима само за правоотношения , уредени от КТ, но не и от служебни правоотношения. ЗМВР бил специален закон и дерогирал приложението на общия закон. С писмо от 22.07.2014г. МТСП давало указание че получените при преизчисление часове не са извънреден труд. Извънредния труд по трудово правоотношение се заплащало с нормална часова ставка, а за държавните служители се плащал с увеличение от 50%, и така ако преизчислението се приемело за извънреден труд, то служителите били привилегировани спрямо работещи по трудово правоотношение. Ако се приемело, че това е извънреден труд това щяло да доведе до допълнителни задължения за отчитане на трудов стаж, плащане на осигурителни вноски.

Коефициент 1,143 се получавал при НСОРЗ от съотношение на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен труд по трудово правоотношение. При служебното правоотношение допустими часове нощен и дневен труд били еднакви и така коефициент бил 1. Претендирало е разноски, оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемия за разноски.

Въззиваемият ищец н а СТ. П. Б. , ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението на районния съд било правилно. В случая имало празнота в законодателството и следвало да се приложат разпоредбите на чл.

9, ал.2 от НСОРЗ. Разпоредбите чл. 187 от ЗМВР и Наредбите № 8121з776/29.07.2016г. , Наредба № 8121з-4072014г., тези от 2016г. и от 2019г. не уреждали заплащането на извънредния труд по начин съответстващ на чл. 31, ал.2 от Наредбата от от 2014г. и тази празнота следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като общо правило. Разпоредбите на чл.

8 и на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ се прилагали едновременно, тоест нощните часове се преизчисляват в дневен труд с коефициент от 1,143, плаща се и възнаграждение за нощен труд. В този смисъл било и Решение по дело С622/2020г. на Съда на ЕС по преюдициално запитване. Претендирала е разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №

2005499/12.03.2020г. на СТ. П. Б., ЕГН ********** срещу О.д. на М.В.Р. – София , с която е поискала от съда да осъди ответника на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 187, ал.1т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД да й заплати на основание чл. 187, ал.5, т.2 вр. с чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД сумата от 1838,29лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата 2 молба-12.03.2020г., до изплащането й, представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от

09.03.2017г. до 09.03.2020г.; сумата от

232,44лв ., представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата изчислен за всеки отчетен период за периода от 30.04.2017г. до 12.03.2020г. Навел е твърдения, че работи при ответника по служебно правоотношение и е държавен служител, работното му време било на смени, изчислявано сумарно на тримесечие, като включвало полагането на нощен труд. Разпоредбата на чл. 187 от ЗВМР и тези на Наредбите на министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията, отчитането и разпределянето на работното време , компенсирането на извънредния труд сочели възможност за нощен труд от 22,00ч. до 06,00ч., но не повече от 8 часа за 24 часов период, като чл. 31, ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г. изрично сочела коефициент от 1,143 за положения труд като нощен. В приложимите за процесния период Наредби тази разпоредба не била възпроизведена и така имало празнота, която следвало да се запълни чрез прилагането на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ. За процесния период работел на смени от по 12 часа при режим две дневни смени два дни почивка две нощни смени два дни почивка и така месечно имал 8 нощни смени. Така бил положил извънреден труд, който не му бил платен, стойността му била в размер на главницата. Ответникът изпаднал в забава на плащането на главницата, същият следвало да се плати в края на съответното тримесечие, за който е положен при утвърденото сумарно отчитане на работното време на тримесечие. Претендирала е разноски.

Ответникът О.д. на М.В.Р. – София , в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че действително през процесния период между страните съществувало служебно правоотношение, по което ищецът работел на 12-часови смени, като полагал нощен труд, който му бил платен с увеличение от 0,25лв. на час, а от 05.02.2020г. по 1лв. на час. Не дължал плащане на процесните суми като възнаграждение за положен извънреден труд. Приложимите разпоредби на ЗМВР и на Наредбите от 2016г. на Министъра на вътрешните работи не допускали възможност за такова преизчисление, това били специални нормативни актове и те дерогирали приложението КТ, ЗДСл и на НСОРЗ. Не били установени предпоставките на чл. 9 от НСОРЗ и коефициент от 1,143 не бил приложим. В МВР нощния труд можел да е 8 часа, колкото и дневния, нямало разлика в продължителността на дневния и на нощния труд, отделно работата не била по трудови норми. Правното положение на служители по ЗМВР не било неравностойно спрямо това на работещи по КТ и ЗДСл.Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията за разноски на ищеца.

Приети са неоспорени от страните Заповеди от 28.10.2014г. и от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, с които е наредено допълнително възнаграждение за нощен труд да се изплаща в размер на 0,25лв. на час, което да се изплаща заедно с възнаграждението за съответния месец.

3

Приета е неоспорена от страните Заповед от 05.02.2020г. на Министъра на вътрешните работи, с които е наредено допълнително възнаграждение за нощен труд да се изплаща в размер на 1лв. на час считано от 01.02.2020г.

Приети са неоспорени от страните кадрова справка и служебни бележки, месечни графици, , ежедневни ведомости, протоколи за отчитане на работно време, издадени от ответника, съгласно които за процесния период ищецът е изпълнявал длъжността „полицай в група „Охранителна полиция“ на РУЕлин Пелин при ОД на МВР-София за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2020г. и е работил смени, като е давала и нощни смени с посочени конкретно отработени часове в периода от 22,00 ч. до 06,00ч.

С приетото по делото неоспорено от страните заключение по съдебносчетоводната експертиза вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ответника е посочило, че през процесния период ищецът е полагал нощен труд, плащан в последния месец от съответното тримесечие, при което са полагани часовете нощен труд, основното месечно възнаграждение на ищеца било, както следва: 662лв. за периода от март 2017г. до декември 2017г.; 717лв за януари- 2018г.; 798лв. за периода февруари-декември 2018г.,; 878лв. от януари 2019г. до декември 2019г.; а след това - 966лв. до 31.03.2020г. Посочило е, че ищецът е работил на смени , като за процесния период 227 бр. били нощните смени, така положила 1816 часа нощен труд, за нощният труд било плащано допълнително възнаграждение от по 0,25лв. за всеки час нощен труд. При прилагане на коефициент от 1,143 за преобразуване на нощния труд към дневен тези часове били 2076 часа и така положеният извънреден труд бил 260 часа, които не били платени от ответника. При съобразяване на увеличението на възнаграждението за извънредния труд с 50%, то за тези извънредни часове дължимо възнаграждение било 1838,29лв. и нямало данни да е платено от ответника на ищеца. Лихвата за забава за плащането на тази сума, изчислена от 01-во число на месеца следващ съответното тримесечие била 232,44лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 и и чл. 179, ал.1, пр.2 и ал.2, ал. 3 от ЗМВР ( обн. ДВ, бр. 53/2014г.) в приложимите им за случая редакции на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд, за полагане на труд през нощта от 22,00 ч. до 6,00 ч., както и за изпълнение на специфични дейности; за резултати в служебната дейност, за научна степен, за специфични условия на т р уд , за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР, като размерът 4 на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта, условията и редът за тяхното изплащане се определят със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след измененията обн. ДВ, бр. 97/2017г. – с Наредба, издадена от Министъра на вътрешните работи.

Съгласно разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР (обн. ДВ, бр. 53/2014г.) нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица като за работещи на 8-,12-,24-часови смени работно време се изчислява сумирано за тримесечен период, възможно е полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период; работата извън редовното работно време е допустимо до 70 часа на тримесечия и до 280 часа годишно като за работещите на смени този труд се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период и се заплаща с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Съгласно чл. 31 и чл. 34 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане , за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба от 2014г.) положеният извънреден труд се плаща съобразно разпоредбите на ЗВМР, положеният труд в периода от 22,00ч. до 06,00ч. при сумирано отчитане на работното време общият брой на тези часове за целия отчетен период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Тази Наредба е отменена с влязлата в сила на 01.04.2015г. Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. . за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане…..