Решение № 33 от 16.04.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Луковит, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря М.Х.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20244320100321 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.

3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и чл. 221, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2 от КТ - за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение и за заплащане на едно брутно трудово възнаграждение, удържано от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищцата П. Г. П. твърди, че е била в трудовоправни отношения с ответното дружество ***, като с писмен договор № 056 от 23.06.2023 г. на основание чл. 70, ал. 1, вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, е назначена на длъжност продавач-консултант с код по НКПД 52232001, с основно месечно трудово възнаграждение 780.00 лева, срок на договора за неопределено време със срок на изпитване шест месеца и място на работа в гр. Луковит.

Твърди се, че при изпълнение на трудовите задължения, ищцата е била прецизна и лоялна към работодателя, като са сключвани и допълнителни споразумения за актуализация на трудовото възнаграждение. Във времето ищцата единствено е работила в обект в гр.

Луковит, като изпълнявала всички разпореждания на работодателя за начина на работа.

Твърди се, че на 24.02.2024 г. на работниците е заявено от представляващия дружеството-работодател И. Т., че ще стопанисва обекта най-късно до 29.02.2024 г. На 26.02.2024 г. ищцата е била цял ден на работа от 08.30 до 18.30 часа. От сутринта е приемана стока на новия собственик на обекта, защото така е било наредено. Същият ден се явил представителят на работодателя - И. С. Т., като започнал разговор с ищцата за някаква дължима сума, заявявайки, че процесният обект вече се стопанисва от нови собственици, които в действителност са зареждали магазина в *** с нови стоки, включително и нови по вид. И. С. Т. е заявил, че представляваното от него дружество вече няма общо с обекта, като на въпроси на ищцата за освобождаването на работниците от представлявания от него работодател, той я оставил в пълно неведение, а от друга страна било видно, че обекта се стопанисва от други лица, без да е било изяснено, кога и къде трябва да се явява ищцата на работа. Твърди се, че Т. се е опитвал да принуди ищцата и колежките й да изтеглят кредити за покриване на неясни разлики в проверка на наличности, която е правена при неясни и противозаконни начини.

Твърди се, че на 27.02.2024 г. ищцата била до обяд на работа, както е по график.

Тогава И. Т. не дошъл в търговския обект, за да внесе яснота относно работния им график и 1 месторабота, а единствено се явили новите лица представящи се за собственици, с които ищцата не е имала договорни отношения. Същите са предложили на ищцата да продължи да работи за тях, за което следвало да се подпише договор. На 28.02.2024 г. ищцата отново отишла до магазина за да получа повече яснота за бъдещите им трудови отношения, но вече имало нови служители. Твърди се, че работодателят на ищцата и настоящ ответник няма друг обект в гр. Луковит и тя и нейна колежка се опитвали по различни начина да се свържат с него и други представители на ответника, за да уредят трудовите си правоотношения, като И. С. представял различни трактовки на тези отношения, не им възложил никакви задачи и нямало конкретни заповеди по отношение на ищцата и другите работници. Същият продължавал да упражнява натиск върху ищцата за изплащане на пари, с които искал да се обогати неоснователно. След няколко дни, и след като работодателят не се свързал с ищцата да я уведоми къде да работя, на 08.03.2024 г. тя депозирала молба да бъда освободена от длъжността продавач-консултант, чрез писмо с обратна разписка до ***, както и сигнализирала Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч.

Твърди се, че впоследствие на ищцата е връчена нотариална покана от работодателя чрез нотариус Б.А.М. с peг. № 591 на НК на 20.03.2024 г., относно неявяването й на работа на три последователни дни, считано от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г. в търговския обект в гр. Луковит, за което ищцата представила обяснения, а в последствие й е връчена Заповед № 14 от 01.04.2024г. за дисциплинарно уволнение, считано от 01.04.2024 г.

Излага, че от 22.04.2024 г. ищцата започнала работа на трудов договор в обект на М.Б. ЕООД с размер на възнаграждението 933 лева.

Ищцата счита процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение за незаконосъобразна и неправилна поради: липсват доказателства да е извършила нарушение на трудовата дисциплина; приетата от ДНО фактическа обстановка не отговаря на обективната истина; заповедта не е мотивирана.

При изложените твърдения в молбата са направени искания за признаване за незаконно на уволнението и неговата отмяна; за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение за времето от 01.04.2024 г. до 22.04.2024 г. в размер на 900 лв.; за заплащане на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лв., което е удържано на ищцата от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ.

В хода на делото след приемането на съдебно-счетоводната експертиза, с протоколно определение на съда от 26.09.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ чрез намаляване на неговия размер от 900.00 лева на 639,95 лева.

В депозирания писмен отговор от ответника е заявено становище за неоснователност на предявените искове. Не се спори, че страните са се намирали в трудовоправни отношения по силата на трудов договор № 056/23.06.2023 г., сключен на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 70, ал. 1 КТ, считано от 26.06.2023 г. за длъжността „продавачконсултант“ и месторабота в търговски обект в гр. Луковит, ул. Възраждане № 85. Не се спори, че със Заповед № 14/01.04.2024 г. на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“ и трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ. Твърди, че процедурата по налагане на дисциплинарното уволнение е спазена. Преди издаването на заповедта от страна на работодателя са поискани обяснения от ищцата по чл. 193, ал. 1 от КТ с Нотариална покана peг. № 1544, том. 1, Акт 37/26.03.2024 г. на Нотариус с peг. № 591 Б.А. с район на действие РС – Луковит, за неявяването й на работа от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г. на повече от два последователно дни. Посочва, че в оспорената заповед е отразено, че на основание чл. 224, ал. 1 от КТ е изплатено и обезщетение от работодателя за неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за 5 /пет/ дни в размер на 223,48 лева, които са изплатени по банков път на ищцата.

Оспорва фактическите твърдения на ищцата в исковата молба. Излага, че на 25.02.2024 г., въз основа на Заповед № 1/25.02.2024 г. на управителя на ответното дружество, 2 в търговския обект в гр. Луковит, ул. Възраждане № 85 била извършена ревизия /инвентаризация на стоката като наличност и движението на паричните средства от покупкопродажбите в търговския обект, за периода от 25.06.2023 г. до 25.02.2024 г.

Ревизията/инвентаризацията е извършена от комисия, определена със заповедта, в присъствието на ищцата и останалите продавач-консултанти Д.Б. и Н.Д.В., констатирани са липси за 45000 лева, като само ищцата отказала да подпише протокола от ревизията/инвентаризацията от 25.02.2024 г. Излага, че работодателят е завел срещу ищцата и Д.Б. иск за пълна имуществена отговорност – образувано гр.д. № 324/2024 г. по описа на РС – Луковит. Относно самоотлъчката на ищцата /и на продавач-консултанта Д.Б./ се позовава на декларация пред работодателя от третия продавач-консултант – Н.Д.В., с която последната декларирала, че ищцата /и Д.Б./ са се явили на 26.03.2024 г. в магазина и са й хвърлили ключовете от магазина, заявявайки, че повече няма да идват на работа. След това са изчакани 4-5 дни, те да депозират обяснения пред работодателя, защо са се самоотлъчили, избягали от работните си места. Счита дисциплинарното уволнение за законосъобразно и предявените искове за неоснователни.

Всяка от страните е направила искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Като прецени събраните по делото относими и допустими доказателства по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното:

Не се спори между страните и се установява от трудовото досие на ищцата и приетите писмени доказателства, че между страните е съществувало валидно трудово безсрочно правоотношение по трудов договор № 056 от 23.06.2023 г., по силата на който ищцата е изпълнявала длъжността "продавач-консултант" в *** с месторабота в гр. Луковит с уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 780,00 лева при пълно работно време 8 часа. Не е спорно и че ищцата е работила в търговски обект - магазин на ответното дружество в гр. Луковит, ул. Възраждане № 85.

Не е спорно, че с нотариална покана от 26.03.2024 г. рег. № 1544, том 1, акт 37 на нотариус Бойка Маринова, рег. № 591 на Нот. камара, с район на действие РС Луковит работодателят е поканил ищцата в 7-дневен срок от получаването й, да се яви в нотариалната кантора в гр. Луковит, ул. Раковска № 1 и да даде обяснения на основание чл.

193, ал. 1 от КТ относно неявяването си на работа в три последователни дни, считано от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г. в търговския обект в гр. Луковит. Нотариалната покана е връчена на ищцата срещу разписка на 28.03.2024 г.

Видно от констативен протокол от 03.04.2024 г. рег. № 1708 том 1 акт № 41 на нотариус Бойка Маринова, на 03.04.2024 г. ищцата се е явила в нотариалната кантора и е дала поисканите й с нотариалната покана писмени обяснения, обективирани в съставения от нотариуса констативен протокол. В обясненията си ищцата е посочила, че още на 24.02.2024 г. им е било заявено, че дружеството работодател ще стопанисва търговския обект, в който работи, най-късно до 29.02.2024 г. На 26.02.2024 г. е била на работа в обекта от 08.30 ч. до 18.30 ч., като приемала стока за новия собственик. Същият ден дошъл представител на работодателя – И. С. Т., който говорел само за някаква дължима сума пари, който настоявал ищцата да плати. На 27.02.2024 г. е била на работа по график. На 28.02.2024 г. отишла до магазина, но вече имало нови служители, които й заявили, че работят за новите собственици.

На 08.03.2024 г. подала молба до работодателя да бъде освободена от длъжността продавачконсултант, която молба изпратила по пощата с обратна разписка.

Със Заповед № 14/01.04.2024 г., издадена от управителя на ответното дружество И.

С. Д. на ищцата П. Г. П. на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ е наложено дисциплинарно наказание уволнение и със същата заповед на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от 01.04.2024 г. В изложените мотиви е посочено неявяване на работника/служителя П. Г. П. на работа от 26.02.2024 г. до 01.03.2024 г. в търговския обект на дружеството в гр. Луковит, ул.

Възраждане № 85 на повече от два последователни дни. Посочено е също, че на 28.03.2024 г.

3 на лицето е връчена нотариална покана за представяне на писмени обяснения на осн. чл.

193, ал. 1 от КТ и такива са представени на 03.04.2024 г. Наредено е на лицето да се изплати обезщетение на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ – неизползван платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж за пет дни в размер на 223,48 лв. Със заповедта на осн. чл. 221, ал. 1 от КТ на ищцата е удържано едно брутно трудово възнаграждение в размер на 933,00 лв.

Връчването на Заповед № 14/01.04.2024 г. не се оспорва от ищцата, но няма данни кога е станало това – на коя дата, тъй като в заповедта е посочено: „дата на връчване на Заповедта: 2024 год.“ , т.е. не е посочено ден и месец, а само годината.