Решение № 3965 от 03.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3965 гр. Пловдив, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20265330101631 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове от Н. Б. С., ЕГН ********** от гр. **, против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, **, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор № **/** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 21, ал.1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата чл. 5 от договор № **/** г., сключен между страните, е неравноправна.

В исковата молба се твърди, че между страните с сключен договор за паричен заем/кредит, за който се поддържа, че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. Изтъква се, че посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, поради което е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При условията на евентуалност се поддържа, че клаузата на чл. 5 от договор № **/** г. е неравноправна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Фератум България” ЕООД, с който по същество се твърди, че след изпращане от страна на ответника на сумата по „Изипей“ АД същата не е била потърсена, респ. усвоена от ищеца, поради което липсвало валидно възникнало облигационно правоотношение между страните. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за неоснователна, по следните съображения:

За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на съществуването на твърдяното правоотношение по договор за потребителски кредит № **/** г., чиято недействителност, респективно недействителността на отделна негова клауза, се оспорва.

Настоящият съдебен състав приема, че предявените искове са неоснователни.

От представените с отговора на исковата молба писмени доказателства /л.17/ се 1 установява, че уговорената между страните сума по договора не е била усвоена от ищеца.

Това обстоятелство не се опровергава от останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, по силата на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или друга подобна форма на улеснение за плащане. Следователно законът допуска договорът да има както реален, така и консенсуален характер в зависимост от съдържанието на постигнатото между страните съгласие.

В случая процесният договор не съдържа изрична уговорка относно характера му.

Ако се приеме, че договорът е реален, то непредаването на договорената сума препятства възникването на валидно облигационно правоотношение между страните, тъй като фактическият състав на договора не е завършен.

Дори да се приеме, че договорът има консенсуален характер, предявените искове отново се явяват неоснователни. Безспорно е, че кредитът никога не е бил усвоен, а задължението на кредитора да предостави договорената сума е ограничено от срока на договора, тъй като договорът е срочен. Процесният договор е сключен на 04.09.2023 г. за срок от осемнадесет месеца, който е изтекъл преди предявяване на исковете, като не е възникнало задължение за връщане каквито и да било суми по него от страна на потребителя. С изтичането на този срок задължението на кредитора за предоставяне на кредита е погасено, поради което към момента на предявяване на исковете между страните не съществува твърдяното от ищеца облигационно правоотношение.

Следва да се има предвид и че ЗПК предоставя на потребителя специална защита, като съгласно чл. 29 ЗПК той разполага с право да се откаже от договора за потребителски кредит без да посочва причина в 14-дневен срок от сключването му, в който смисъл следва да се тълкува отказът на потребителя да услови предоставената сума по кредита.

При липсата на доказано възникнало, респективно съществуващо облигационно правоотношение между страните, предявените искове се явяват неоснователни.

При това положение право на разноски в размер на 120 евро за юрк. възнаграждение има ответникът. Възнаграждението съдът определя с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове от Н. Б. С., ЕГН ********** от гр. **, против „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, **, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 22 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че договор № **/** г., сключен между страните, е недействителен на основание чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, а при условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 21, ал.1 ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата чл. 5 от договор № **/** г., сключен между страните, е неравноправна.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. Б. С., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: ** сумата от 120 евро – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд - Пловдив.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3