Решение № 750 от 22.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 750 гр. Варна, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110200358 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН и е образувано по жалба на И. П.

И. с ЕГН ********** от гр.Варна, срещу НП №25-0819-004342/13.10.2025г., на Началник Група в ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което на И. П. И. с ЕГН ********** от гр.Варна е наложена ГЛОБА в размер на

200.00лева/102.26евро, на осн. чл.178 д от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва НП, като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва описаното в АУАН нарушение. Моли съдът да отмени НП.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява лично, представлява се от адв.Г. от АК Добрич, която поддържа жалбата, а по същество пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, не изпраща представител, депозирано е писмено становище от гл.ю.к. К.Л.А. , която оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 09.092025г. около 18.31часа, въззивникът И., като водач на МПС – мотопед „****“ с рег.№ ****, паркирала мотопеда в гр.Варна на паркинга на ж.к.“******, на място определено за хора с трайни увреждания. Мястото било надлежно обозначено с пътен знак.

При извършевна проверка от страна на органите на Сектор ПП при ОД МВР Варна, било прието за установено, че въззивника е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП, тъй като приели, че монопеда управляван от въззивника очевидно не се ползва от лице с увреждания.

На въззивникът бил съставен АУАН № GA4337368/16.09.2025г., в който била изложена горната фактическа обстановка. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП. АУАН бил връчен надлежно на въззивника, който е депозирал възражения срещу акта.

Възражения са били обсъдени от АНО преди издаване на НП, като е отбелязано, че не се приемат, но доколкото липсва каквото и да било обсъждане или мотивация, съдът намира, че липсва надлежно произнасяне по възраженията.

По-горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от всички гласни и писмени доказателства по делото, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Въз основа на Акта за административно нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като АНО не е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП и е ангажирал административнонаказателната отговорност на въззивника, като е наложил Глоба в размер на 200.00лв./102.26евро, на осн.чл.178 д от ЗДП.

Съдът намира, че от представените по делото фото снимки се установява по безспорен начин, че при извършената проверка на мястото където е бил паркиран мотопеда от страна на органите на полицията, липсва видимост на поставения знак „Д 21“ от ЗДвП, указващ, че мястото е определено за паркиране на МПС управлявани от хора с трайни увреждания.

Същия е закрит изцяло от прораснали клони на дървета и не е видим за водачите.

Следва обаче да се отбележи, че при издаването на НП, АНО е допуснал 2 същественни процесуални нарушения, съществено нарушаващи правото на защита на въззивника и представляващи отменително основание.

На първо място в НП е описана обстановка различна от описаната в АУАН, като в НП е посочено, че въззивника е управлявал мотопед „******“ с рег.номер съвпадащ с рег.номер на мотопеда на въззивника. На следващо място отново в НП е посочено, че въззивника е управлявал мотопед „****“. От изложените факти безспорно е неясно какво приема за установено АНО по делото като фактическа обстановка и не става ясно срещу какво следва да се защитава И.. Нарушаването правото на защита винаги е представлявало съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо във фазата на съдебното производство и винаги е представлявало самостоятелно отменително основание.

Съдът споделя и разбирането на недоказаност на нарушението, доколкото, предвид прорасналите клони на дърветата в близост до поставения знак „Д 21“, е невъзможно да се установи по безспорен и категоричен начин възприемането на знака от водачите на МПС, а на пътното платно не е имало видима маркировка, която да обозначава паркомястото като такова за хора с трайни увреждания.

Предвид гореизложеното съдът намери, че по отношение на това нарушение, следва да бъде отменено наложеното на въззивника наказание – глоба в размер на 200.00лева/102.26евро.

Предвид изхода на делото съдът намире, че следва да уважи искането от страна на процесуалния представител на въззивника за присъждане на направените по делото разноски, поради което и присъди ОД на МВР Варна да заплати на въззивника направените разноски в размер на 250.00евро за адвокатско възнаграждение.

По горните съображения съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №25-0819-004342/13.10.2025г., на Началник Група в ОД МВР Варна, Сектор ПП, с което на И. П. И. с ЕГН ********** от гр.Варна е 3 наложена ГЛОБА в размер на 200.00лева/102.26евро, на осн. чл.178 д от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да зплати на И. П. И. с ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 250.00евро направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4