Протокол № 300 от 08.10.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 300 гр. Варна, 04.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева и прокурора М. Н. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600281 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:10 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим И. Д. И., редовно призован, явява се лично и с адв. Н. С. В. от АК – ДОБРИЧ, надлежно упълномощен от преди.

Частните обвинители:

К. А. И., редовно призована, не се явява.

М. П. И., редовно призован, явява се лично.

А. И. П., редовно призована, не се явява.

В. М. И. чрез законни представители К. А. И. и М. П. И. , редовно призована, не се явява. Представлява се от законния си представител М. П. И..

За частните обвинители се явява повереник адв. М. Д. Я., редовно упълномощен.

Не се явява адв. В. Й. З. от АК - ДОБРИЧ, редовно упълномощена от преди.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г..

ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.Я. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради 1 което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА

ДАВА СЕ ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

Съдът пристъпва към разпит на свид. М. П. И..

М. П. И. – с установената по делото самоличност. Предупреден за отговорността по чл.290, ал.1 от НК, обещава да говори истината, разяснен чл.121 от НПК.

СЪДЪТ предоставя на свидетеля карта на кръстовище в гр.Добрич, между бул.“Русия“ и ул.“Хр.Ботев“, извлечена от общодостъпна система Bgmaps.

На въпроси на съда

СВИД. И. – На представената карта маркирам мястото на магазин “Андреев“ и пътя си до кръстовището за моя ляв завой.

СЪДЪТ счита, че следва да приеме към материалите по делото картата на посоченото кръстовище с направените отбелязвания по нея от свидетеля, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА като писмено доказателство горепосочената карта.

Въпроси на съда: Какво е разстоянието от магазин „Андреев“ до кръстовището на бул. Русия, където сте се установил за ляв завой?

СВИД. И. – Не повече от километър.

Въпроси на съда: За колко време в деня на произшествието изминахте това разстояние? Имаше ли движение пред вас и какво?

СВИД. И. – Не мога да отговоря точно, беше почивен ден, нямаше много коли, почти нямаше движение в града, може би около 4-5 мин от тръгването пред магазина до кръстовището.

Въпроси на адв. В.: Възникна сега въпрос във връзка с това потегляне и тръгване - колко маневри извършихте докато стигнете до мястото на кръстовището?

СВИД. И. – От паркинга като тръгнахме, там паркингът е доста голям, аз тръгнах както е начертано на картата, в тази посока тръгнахме. Бяхме спрели с лице срещу магазина. Дадохме назад, не помня точно как съм обърнал, но има достатъчно място с една или с няколко маневри да излезе колата. След това, както е начертано на картата. Ако не се лъжа улицата, по която излязох от магазина е ул. Иван Рилски, там има едно мостче, там минава и р. Суха река, минава се по мостчето, за да се излезе на бул. Русия. Направих завой само от 2 магазин „Андреев“ като излезем за да се включим в булеварда. Направих от паркинга лек десен завой за ул. Иван Рилски, ул. Иван Рилски се включва в бул. Русия, там при самото включване правим също десен завой и вече самият булевард се разширява, за да може колата да се изнесе вляво за да се направи и левия завой, който е злощастния завой.

Страните нямат повече въпроси към свидетеля.

АДВ. Я. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.

АДВ. В. – Продължавам да държа на исканията, които съм направил в допълнителното си изложение, като правя уточнение, че при трети въпрос, явно е станала печатна грешка при изписването, всъщност въпросът е: Би ли настъпил удар между двата автомобила в случай, че водачът на л.а. „Туран“, когото разпитахме в момента, беше реагирал с намаляване или спиране, тоест с действие на спирачка, а не с ускоряване на автомобила така, както той е казал. Тоест става дума за другия автомобил, а не на подсъдимия. В случай, че беше настъпил удар – в кои части на автомобила, съвсем логично, тъй като от експертизите става ясно и от разпитите както в ДП, така и на съдебна фаза, свидетелят заяви, че в момента, в който е видял наближаването на лекия автомобил на подсъдимия е ускорил автомобила си с намерението да мине пред него. Тоест той е направил една неправилна преценка. ЗДвП казва, че в случай на опасност водачът е длъжен да намали или да спре. Именно в тази насока е и това искане за тази експертиза, която би могла да ни отговори и на този въпрос, като пак казвам, че държа и на другите.

Не правя нови искания, само уточнявам автомобила, който искам да бъде изследван.

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, въпреки Вашето произнасяне с определение аз считам, че е неоснователно искането за назначаване на такава експертиза доколкото въпросите, които са от значение за предмета на доказване вече са изяснени по делото.

АДВ. Я. – Аналогично на представителя на ВАпПр намирам, че въпросите, които са съществени и са част от предмета на доказване са изяснени. Експертно установена е скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Туран“ в момента на удара и тя е двадесетина км/ч. Тоест дали той се е опитал да ускорява, дали не се е опитал да ускорява – скоростта е ниска, тя е 22 км/ч.

СЪДЪТ не счита, че се налага промяна на взетото вече становище по искането в допълнението по чл.320, ал.4 от НПК, включително и след направеното ново уточнение по въпрос 3. Не се налага извършването на нови съдебни следствени действия, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

3

ОСТАВЯ без уважение направеното искане от страна на защитника .

СЪДЪТ счита, че са извършени всички съдебни следствени действия, не са направени нови искания, освен отхвърленото, за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, поради което обявява съдебното следствие за приключено и

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО :

ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, считам че подадената жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил всички усилия за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, които са от значение за предмета на доказване, като събраната доказателствена съвкупност е била подложена на задълбочен анализ, в резултат на което считам, че първоинстанционният съд е стигнал до правилни и верни изводи, и правилно е приложил материалния закон.

Не намирам да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила такива, които да влекат необходимост от отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на Окръжния съд за ново разглеждане. Считам, че фактическата обстановка по делото е изяснена по предвидения в НПК ред. Подробно описана в мотивите на присъдата изяснена е обективно и пълно. Считам, че и механизмът на ПТП е изцяло изяснен.

Посочената в мотивите към присъдата фактология изведена на база на правилен и задълбочен анализ на заключенията на съдебните технически експертизи, както и гласните доказателствени средства подложени на обективен анализ. По делото безспорно е установено, че подсъдимият е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, като управлявал автомобила със скорост от 71 км/ч.

Съобразно заключението на назначената в хода на досъдебното производство АТЕ, приложена в т.3 от ДП, ако подсъдимият е управлявал автомобила с разрешената скорост за този участък от 50 км/ч той е можел да спре преди мястото на удара, поради това и вещите лица са извели своето заключение, че от техническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. „Ауди“ – управлявано от подсъдимия на червен сигнал на светофарната уредба и движението му с по-висока от разрешената за този участък скорост.

С оглед прецизност считам, че следва да бъде посочено, че нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП се явява обща разпоредба от закона, която поглъща специалните разпоредби на ЗДвП, които са нарушени от подсъдимия и всъщност са довели до настъпване на инкриминирания резултат. В тази норма на чл.6 не се съдържа императивно правило за поведение, само общо такова да не се поставя в опасност живота и здравето на хората, както и правилото 4 водачът на МПС да съобразява своето поведение с пътните знаци, със светлините и пътната маркировка. Тези изисквания са конкретизирани с множество други задължения, императивни разпоредби в ЗДвП и правилника за неговото прилагане, каквито в конкретния случай са нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.31, ал.7, т.1 от Правилника за прилагането му и считам, че тези две нарушения на правилата за движение се явяват в причинна връзка с настъпилия резултат, поради това и считам, че за нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП подсъдимият следва да бъде оправдан.

По отношение санкционната част на присъдата, считам същата за правилна и справедлива. Съдът е отчел смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и наличието на известно съпричиняване от страна на свид. И., поради това е отмерил наказание в размер на шест години лишаване от свобода. Считам същото за справедливо, с оглед извършената от съда прецизна индивидуализация на наказанието и отговарящо на целите на наказанието по чл.36 от НК.