Решение № 248 от 13.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. ХАСКОВО, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. Г. при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20245600500237 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 45/22.01.2024 година, постановено по гр.д. № 2057/2022 година по описа на РС-Хасково е постановено извършването на делба, чрез изнасянето на публична продан, на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на 1-ви етаж в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда - многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище с площ от 92 кв.м., при съседни самостоятелни обекти под жилищния етаж:

*** и ***, над жилищния етаж: ***, ведно с прилежащите му избено и таванско помещения, съсобствен на страните К. П. Г., В. К. Г., К. Д. Д. и П. Д.

П..

Едновременно с това са отхвърлени предявените от К. П. Г. против В. К. Г., К. Д. Д. и П. Д. П. претенции за сметки, както следва: За сумата от 13 000 лева - разходи за построяване на процесното жилище на първия етаж в сграда с идентификатор ***, от която сума 9424.37 лева, представляващи 1 стойността на вложени материали, като всеки един от останалите съделители да му заплати по 3 141.45 лева, съобразно квотата, която притежава, както и сумата 3575.63 лева, представляваща стойността на вложения труд, платими от всеки един от съделителите по 1 191.87 лева; сумата от общо 1867.79 лева, представляваща заплатени данък сгради и такса „битови отпадъци“ за процесния имот за периода от 2012г. до 2022г. включително, както следва: сумата от 504.97 лева - от всеки един от ищците по 168.32 лева, представляваща данък сгради за посочения период и сумата 1 362.82 лева - от всеки един от ищците по 454.27 лева, представляваща такса „битови отпадъци“.

Недоволен от така постановеното решение, в частта на отхвърлените искания за сметки е останал въззивникът К. П. Г.. Подава въззивна жалба, с която въвежда оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Настоява, че претенцията му има правно основание по чл. 12 ал. 2 от ЗН. Твърди, че с построяването на първия етаж от къщата е увеличил наследството, за което не е бил възнаграден по друг начин. Ето защо при делбата следвало да се пресметне това увеличение.

В хипотезата на чл. 12 ал. 2 от ЗН, давността започвала да тече от предявяване на иск за делба, а не както бил приел районния съд – от направата на подобренията. С тези и останалите доводи моли ХОС да отмени атакуваното решение и да уважи предявените от него срещу останалите съделители искания за сметки.

В законоустановения срок въззиваемите В. К. Г., К. Д. Д. и П. Д. П. подават отговор на въззивната жалба, с който я оспорват. Изразяват становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на решението на РС – Хасково и молят същото да бъде потвърдено. Настояват, че К. Г. не е доказал твърдението си, че именно той е направил претендираните подобрения. Акцентуват върху обстоятелството, установено според тях със събраните гласни доказателства, че построяването на първия етаж от къщата било приключило до края на 1987 година. А от представените от К. Г. писмени доказателства следвало, че претендираните разходи са направени през 1988 година, откъдето следвал изводът, че те били направени за построяването на собствения на К. Г. втори етаж. На следващо място те твърдят, че К. Г. е бил възнаграден от наследодателите си с безвъзмездно отстъпване на правото на строеж на втория етаж от къщата, ведно с част от дворното място, което водело до неоснователност на претенцията по чл. 12 ал.

2 от ЗНасл. На следващо място въззиваемите считат, че давността за предявената претенция е започнала да тече от момента, в който е открито наследството, а именно – 2012 година. Претендират присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд като обсъди доводите на страните, запозна се с представените по делото доказателства и извърши съвкупна проверка на тези доказателства, стигна до следните фактичесски и правни изводи:

2

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите, във връзка с неговата правилност.

С Решение № 109/21.02.2023 година, постановено по гр.д. № 2057/2022 година по описа на РС-Хасково е допусната съдебна делба на процесния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се на 1-ви етаж в сграда с идентификатор ***, жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище с площ от 92 кв.м., при съседни самостоятелни обекти под жилищния етаж: *** и ***, над жилищния етаж:

***, ведно с прилежащите му избено и таванско помещения. Очертан е и пълният кръг съделители: 3/6 ид.ч. за К. П. Г. и по 1/6 ид.ч. за В. К. Г., К. Д. Д. и П. Д. П..

Няма спор по делото и се установява от събраните доказателства, В.

К. Г., К. Д. Д. и П. Д. П. са наследници по закон на Д. П. Г. (починал на *** година) – брат на съделителя К. П. Г.,. На свой ред, Д. П. Г. и К. П. Г. са наследници по закон (синове) на П. Г. П., починал на *** година и М. Л. П., починала на *** година.

На 03.06.1986 година съпрузите П. Г. П. и М. Л. П. са придобили собствеността на Парцел *** в кв. 181 по плана на град Хасково от 1971 година, отреден за дворище пл. № ***, за който имот няма спор, че е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК и КР, актуални досежно този имот към 22.07.2022 година.

На 16.10.1987 година П. Г. П. и М. Л. П. са учредили в полза на двамата си синове – К. и Д. П. правото да построят, съответно, втори и трети етажи от триетажна жилищна сграда в имота, както и по един гараж. Няма спор по делото, че първият етаж от сградата е бил предназначен за самите П. и М. П. К. П. е построил втория етаж, същият е негова индивидуална собственост и е извън предмета на делбения иск. Не се спори и относно това, че строежът на третия етаж не е бил реализиран.

Основният спорен въпрос в производството по сметки е за това – 3 кой, респективно за чия сметка, е построен първият етаж от жилищната сграда. Съделителят К. П. твърди, че по обща уговорка, постигната още преди началото на строежа на сградата, той следвало да построи за себе си втория етаж, брат му Д. П. – третия, а за родителите им П. и М. П. оставал първия етаж. К. П. твърди, че изцяло с негови средства и труд бил изграден първият жилищен етаж от сградата, което и в тази част съответствало на уговорката с родителите им. Той бил построил и двата етажа, като на първия заживяли П. и М. П., а самият той владеел втория етаж. След време, по молба на родителите му и тъй като Д. П. не бил реализирал учреденото му право на строеж на третия етаж, семейството на последния било допуснато да ползва първия етаж, където те останали и след настъпилата смърт на Д. П. Г. през 2022 година.

Съделителите В. К. Г., К. Д. Д. и П. Д. П. (съответно – съпругата и децата на Д. П. Г.) се противопоставят на претенциите с твърдение, че К. П. Г. не доказва да е построил първия етаж от къщата за своя сметка. Твърдят, че сочените от К. П. разходооправдателни документи за строителни работи се отнасят за строежа на собствения на последния втори етаж; че паричните средства за строежа на първия етаж са осигурени от П. и М. П.; че дори и да се приеме, че К. П. е построил първия етаж и с това е увеличил наследството, оставено от общите на страните наследодатели, то той е бил възнаграден за това. Позовават се и на изтекла погасителна давност за процесните вземания за подобрения.

В съдебната практика непротиворечиво се приема, че ищецът е длъжен да изложи в исковата молба фактите, от които черпи своето право, а правното основание на предявения иск е дейност на съда по приложението на материалния закон, която се извършва въз основа на фактическите твърдения и съдържанието на петитума в исковата молба. Съдът не е обвързан от посочената от ищеца правна квалификация, а е длъжен сам да определи правното основание на иска, като при предявен иск за присъждане на стойността на подобрения в чужд имот (какъвто е и настоящият случай), съдът квалифицира иска, т. е. задължение на съда е прецени дали се касае за иск по чл. 72, ал. 1 , чл. 74, ал. 1 , чл. 74, ал. 2 ЗС ; чл. 12, ал. 2 ЗН ; чл. 30, ал. 3 ЗС; чл. 61, ал. 1 ЗЗД или чл. 59, ал. 1 ЗЗД . В случая съделителят К. П. има процесуалната позиция на ищец в производството по сметки и в молбата си за предявяване на претенции, както и в уточняващата молба излага твърдения, че е направил подобрения в делбения имот още приживе на общите наследодатели на страните П. и М. П., през периода 1987-1989 година.

Предвид на това ХОС приема, че правилната правна квалификация на претенцията на К. П. за тези подобрения е по чл. 12, ал. 2 ЗН .

4

По същество, предявеният от К. П. иск по чл. 346 ГПК във връзка с чл. 12, ал. 2 ЗН е неоснователен. По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява, че строежът и на двата жилищни етажа в процесната сграда са били осъществени с общи усилия на цялото семейство, но главно със средствата на П. и М. П.. Така, според св. Х. И. М., строежът е бил управляван от К. П. – той набавял материали, намирал транспорт и като цяло организирал строителството. Но и неговите родители – П. и М. П. са помагали „с каквото могат“, н.п. П. П. е измазал и двата жилищни етажа.

Според свидетелите Г. П. П. и Х. И. Х., наемането им като майстори за работа в къщата било чрез К. П. и в края на работата последният им плащал. Св. М.

К. Г. (първи братовчед на ищеца) твърди, че е единственият човек, присъствал на строежа от началото до края му, както и че ролята му в строежа е тази на бригадир. Свидетелят твърди, че строежът на къщата е започнал още през лятото на 1986 година. Тогава са били положени основите, а през 1987 година е построен и първият етаж. Свидетелят е категоричен, че наливането на основите и строежът на първия етаж са били осъществени с парите на П. и М. П.: те са му осигурявали средствата за майстори и строителни материали, в семейството им се е знаело, че родителите на М. П. са им дали 20 000 лева за строежа. От показанията на св. М. Г. следва, че строежът на втория етаж на сградата е започнал през 1988 година, като и тогава в строителството са взели участие родителите на К. и Д. П.. Св. Д. К. Г. потвърждава заявеното от св.

М. К. Г., като настоява, че всичките пари, и за двата етажа на къщата, са били осигурени от П. и М. П., които са се трудили през целия си живот. П. П. ходил в командировки в Съветския Съюз, живеели много пестеливо и вложили всичко в създаването на процесната къща. Отрича К. П. да е давал пари за строежа. Напротив, в семейството им се знаело, че семейството на М.

П. било заможно и те предоставили на зетя и дъщеря си 20 000 лева за строежа на къщата.

При така събраните доказателства се налага да се приеме, че строежът на жилищната сграда, в която се намира делбеният имот, е започнал през 1986 година, като тогава са били положени основите. До 1987 година е бил завършен първият етаж от сградата, а строежът на втория етаж е започнал през 1988 година. При това положение, всички представени от ищеца К. П. писмени доказателства за направени разходи за закупуване на строителни материали в периода 1988-1989 година се явяват ирелевантни, тъй като се 5 отнасят за строежа на собствения на К. П. жилищен етаж. На второ място, от така събраните гласни доказателства следва, че макар и се е разплащал при закупуването на строителни материали и за труда на майсторите, К. П. е оперирал с паричните средства, предоставени от неговите родители. ХОС стига до този извод, като дава приоритет на показанията на свидетелите М. К.