Решение № 281 от 25.07.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Добрич, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230200489 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от СТ. Д. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******, съдебен адрес: ******, срещу наказателно постановление № 23-0001739 от 01.11.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 (две хиляди) лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява.

По делото е депозирана молба от жалбоподателя СТ. Д. СТ., чрез пълномощниците му адвокат Г.Н. и адвокат Г.Г., и двете от Адвокатска колегия - Варна, с която се изразява желание при липса на процесуални пречки да бъде даден ход на делото, като с изрична молба се излагат и доводи по съществото на делото. Иска се отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено 1 становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2021 № 294639 от 27.09.2021 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице, съобразно разпоредбата на чл. 91 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) и съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на нарушителя. При съставяне на акта, нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „Ще представя възражение в 3 днев срог“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не се е възползвал от правото си на писмени възражения по акта. В акта изрично (чрез подчертаване е посочено), че свидетелят К. Н. К. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка 2 чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Обжалваното наказателно постановление (НП) е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП, наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определените от него длъжностни лица.

Видно от приложената по делото Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, същият, съгласно дадените му правомощия по чл. 92, ал. 2 от ЗАвтП е определил директорите на дирекции „Автомобилна администрация” да издават наказателни постановление за установени нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. В настоящия случай, ноторно известен факт е, че Пламен Иванов Цолчовски както към датата на издаване на наказателното постановление, така и към настоящия момент изпълнява длъжността Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Варна, т.е, същият притежава материална компетентност да издава наказателни постановления за нарушения на регламенти на Европейския съюз, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.

Както в АУАН, така и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал.

1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г.

(Наредба № 41 от 4.08.2008 г. на МТ) е предвидено, че водачите на моторни превозни средства, за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории С1, С1+Е, С, С+Е, D1, D1+E, D или D+Е, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Т.е., нормата на чл. 2, ал. 1 от 3

Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ съдържа състав на нарушение.

Следва да се отбележи, че както в акта, така и в наказателното постановление нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г., като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че СТ. Д. СТ. извършва обществен превоз на товари с товарен автомобил марка ****** с рег. № ******, кат. N3, с прикачено полуремарке с рег. № ******, кат. О4, за чието управление се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) от кат. „СЕ“, без да притежава карта за квалификация на водача, като наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, съгласно която водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение. Т.е., пределно ясно е, че водачът е санкциониран за това, че извършва дейността, без да притежава карта за квалификация на водача, а не за това, че не е представил същата в момента на проверката, което би било нарушение по чл. 89, т. 9 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, подлежащо на санкциониране на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, за която се твърди, че е нарушена, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П.

4

В действителност, както в акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, нарушението е квалифицирано по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ, като в НП нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвт.П, т.е., без да е изписан пълния текст на наредбата и на ЗАвтП, а именно - Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. и Закон за автомобилните превози.

Съдът намира, че в конкретния случай тези нарушения не следва да се приемат като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице по следните съображения:

Първо: Както вече бе посочено, при съставяне на акта, жалбоподателят е изписал, че ще представи възражение в 3-дневен срок. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта. В последствие обаче, жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление.

Горните съображения на съда обосноваха извода, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това за какво нарушение, както и въз основа на кой нормативен акт, същият е бил наказан, та това да рефлектира върху ефективното реализиране на правото му на защита против наказателното постановление.

Второ: Управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.

Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач, преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност. С други думи – с непълното изписване на нарушения нормативен акт в акта и в наказателното постановление, както и с непълното изписване на нормативния акт, въз основа на който е наложено административното наказание глоба, за наказаното лице не е възникнало затруднение в индивидуализирането им, а именно, че се касае за Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и 5 товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от министъра на транспорта, обн., ДВ, бр. 73 от 19.08.2008 г. и Закон за автомобилните превози.

В настоящия случай, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение и по кой нормативен акт е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.