Решение № 5652 от 13.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5652 гр. София, 13.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Й. Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Й. Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100510676 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 13554 от 09.07.2024 г., постановено по гр. д. № 17247/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 85-и състав, Прокуратура на Република България, с адрес: гр.

София, бул. „Витоша“ № 2 е осъдена да заплати на Д. П. Б. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.

1 ЗОДОВ следните суми: 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 42452/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с присъда № 378996/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното плащане; 450 лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени от повдигането на обвинение по ДП № ЗМ 2021/2008 г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр. пр. № 42452/2008 г. по описа на СРП, за което впоследствие е оправдан с присъда № 378996/28.03.2018 г. по НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 23 състав, ведно със законната лихва от 16.01.2021 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв. – разноски по делото, като е отхвърлен частично иска за обезщетение за неимуществени вреди – за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.; частично иска за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 450 лв. до пълния предявен размер от 750 лв.; искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за периода от 27.03.2019 г. до 15.01.2021 г.

Срещу така постановеното решение, в осъдителната му част, е депозирана въззивна жалба от ответника – Прокуратурата на Република България, в която са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите на СРС. Въззивникът твърди, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата, тъй като по делото не е установено претърпените неимуществени и имуществени вреди да са в причинноследстевна връзка с процесното обвинение. Излага подробни оплаквания касателно определеното обезщетение, като акцентира върху това, че през значителен период производството е било в съдебна фаза на процеса, за което обстоятелство прокуратурата не следва да отговаря. Сочи, че определеният размер се явява прекомерен с оглед извършените 1 процесуално-следствени действия. Моли съда да отмени обжалваното решение в осъдителната част.

Въззивникът ищец в законоустановения срок е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в отхвърлителната му част касателно неимуществените вреди и излага доводи за неоснователност на подадената от ответника въззивна жалба. Излага доводи за неправилно приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението. Моли съда да потвърди обжалваното решение в осъдителната част, както и да уважи насрещната въззивна жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената от ищеца въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок, като с оглед приетото в Тълкувателно решение № 7 от 2015 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС Прокуратурата на Република България е освободена от държавна такса като ответник по иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ.

Насрещната въззивна жалба е подадена в законоустановения срок от насрещната страна по въззивната жалба, чрез адвокат Й. К. – САК, с надлежно учредена представителна власт (пълномощното се намира на л. 8 от гр.д. № 17247/2024 г. по описа на СРС), като е платена дължимата държавна такса, поради което насрещната въззивна жалба е редовна.

Решението, в частта, с която е отхвърлен частично искът за обезщетение за имуществени вреди – за разликата над 450 лв. до пълния предявен размер от 750 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и 4) причинените неимуществени и имуществени вреди да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т.е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат.

Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест - чл. 154, ал.1, изр.1-во ГПК.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители.

Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.

2

От приетите по делото доказателства се установява, че на 08.09.2008 г. е започнато по реда на чл. 212, ал. 2 НПК ДП № 2021/2008 г. по описа на 05 РПУ – СДМВР, пр. пр. № 42452/2008 г. по описа на СРП, срещу И.С.М., П.Е.И. и Д. П. Б. за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК. На същата дата ищецът е задържан за срок до 24 часа по реда на ЗМВР и му е извършен личен обиск във връзка със задържането. С постановление от 08.09.2008 г., предявено му същия ден, той е привлечен като обвиняем в извършването на престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, след което е извършен разпит на обвиняем, а с постановление на прокурор от 08.09.2008 г. е задържан за срок от 72 часа, считано от 08.09.2008 г. На същата дата е извършено разпознаване с негово участие.

С протоколно определение от 11.09.2008 г. по НЧД № И-2876/2008 г. по описа на СРС, НО, 105 състав, потвърдено с протоколно определение от 19.09.2008 г. по ВНЧД № 2691/2008 г. по описа на СГС, НК, 6 въззивен състав, е взета по отношение на Б. мярка за неотклонение задържане под стража. Извършена е по досъдебното производство съдебнопсихиатрична експертиза с негово участие. На 13.11.2008 г. му е предявено ново постановление за привличане на обвиняем за същото престъпление, извършен е разпит на обвиняем и му е предявено разследването.

На 05.12.2008 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу И.С.М., Д. П. Б. и П.Е.И., като обвинението срещу Б. е за престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл.

18, ал. 1 НК. Въз основа на него е образувано НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НО, 5 състав. С протоколно определение от 17.12.2008 г. е изменена взетата по отношение на Б. мярка за неотклонение задържане под стража в домашен арест. Насрочено е открито заседание на 17.02.2009 г., на което Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради неявяването на защитник на друг подсъдим. В откритото заседание на 11.03.2009 г. Б. се е явил, даден е ход на делото, но то е отложено поради необходимостта от събиране на доказателства, както и е оставено без уважение искането му за изменение на мярката за неотклонение от домашен арест в по-лека.

С разпореждане от 23.03.2009 г. е разрешено на Б. да напусне адреса си на 25.03.2009 г., за да закара детето си П.А. с автомобил до клиника, а с разпореждане от 07.04.2009 г. му е разрешено да напуска адреса си в периода 02. – 10.04.2009 г., за да придружава детето си Петър за провеждане на курс по физиотерапия. Проведено е открито заседание на 17.04.2009 г. с участието на Б., като делото е отложено за събиране на доказателства. С разпореждане от 08.05.2009 г. е разрешено на Б. да напуска адреса си в периода 11.05.2009 г. – 19.05.2009 г., за да придружава детето си П.А. за провеждане на рехабилитация.

В откритото заседание на 10.06.2009 г. Б. се е явил, но делото е отложено за събиране на доказателства. В откритото заседание на 19.06.2009 г. той се е явил и в него е одобрено постигнатото споразумение по отношение на подсъдимия М., наказателното производство е прекратено по отношение на този подсъдим, изменена е мярката за неотклонение на Б. от домашен арест в парична гаранция в размер на 1 000 лв. и съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото. С определение № 2270/27.07.2009 г. по ВЧНД № 3024/2009 г. по описа на СГС, НК, 1 въззивен състав, е изменено протоколно определение от 19.06.2009 г. по НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, НК, 5 състав, с което е изменена мярката за неотклонение на Б. от домашен арест в парична гаранция, като е намален размерът на определената парична гаранция в размер на 500 лв.

С разпореждане от 05.03.2010 г. на новия съдия-докладчик делото срещу другите двама подсъдими е насрочено за 06.04.2010 г. Откритото заседание на 06.04.2010 г. е проведено с участието на Б. и в него е даден ход на делото, но то е отложено за събиране на доказателства. В откритото заседание на 07.06.2010 г. той се е явил, но поради неявяване на неговия защитник не е даден ход на делото. В откритото заседание на 16.06.2010 г. Б. се е явил и е даден ход на делото, като е одобрено споразумение по отношение на подсъдимия И., след което съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото. С разпореждане от 24.06.2010 г. на новия съдия-докладчик делото срещу Б. е насрочено за 13.08.2010 г. В насроченото открито заседание той се е явил, но ход на делото не е даден поради непризоваване на предпочитания от него защитник и поради неявяване на свидетели. В откритите заседания на 01.10.2010 г., 24.11.2010 г., 04.02.2011 г., 12.04.2011 г. и 08.07.2011 г. подсъдимият се е явявал и е даван ход на делото, събирани са доказателства, но то е 3 отлагано за събирането на още доказателства. В откритото заседание на 07.10.2011 г. Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради неявяване на неговия защитник. В откритото заседание на 30.11.2011 г. подсъдимият се е явил и след събиране на доказателства съдът е обявил присъдата си, с която го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение, след което е отменил мярката му за неотклонение гаранция в пари в размер на 500 лв.

За проверката на присъдата е образувано по жалба на частния обвинител и по протест на прокурора ВНОХД № 1921/2012 г. по описа на СГС, НО, 8 въззивен състав, по което е проведено едно открито заседание, в което Б. не се е явил. С Решение № 798/25.06.2012 г. на въззивния съд е отменена изцяло присъдата от 30.11.2011 г. по НОХД № 13765/2008 г. по описа на СРС, поради липса на мотиви и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. След това е образувано НОХД № 12048/2012 г. по описа на СРС, НО, 106 състав, по което е насрочено открито заседание на 29.09.2012 г., но делото е пренасрочено за 06.12.2012 г. поради липса на титуляр на състава. В откритото заседание на 06.12.2012 г. Б. се е явил, но съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. На 04.02.2013 г. е внесен в съда обвинителен акт срещу Д. П. Б. за престъпление по чл. 346, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 2049/2013 г. по описа на СРС, НО, 106 състав. С разпореждане от 12.03.2013 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, но с определение № 1993/24.06.2013 г. по ВНЧД № 2900/2013 г. по описа на СГС, НК, 16 въззивен състав, разпореждането е отменено и делото е върнато на СРС за продължаване на съдебното производство. Насрочено е открито заседание на 18.11.2013 г., за което подсъдимият е бил нередовно призован и не се е явил и на което съдебният състав се е отвел от разглеждането на делото. На 15.01.2014 г. делото е преразпределено на друг съдия-докладчик. С разпореждане от 09.05.2014 г. то е насрочено за 03.11.2014 г., но в откритото заседание ход на делото не е даден поради нередовно призоваване и неявяване на подсъдимия. В откритото заседание на 16.03.2015 г. Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради неполучаване на препис от обвинителния акт и желанието му да има упълномощен защитник. В откритото заседание на 17.06.2015 г. подсъдимият се е явил и е даден ход на делото, но то е отложено за събиране на доказателства. В откритото заседание на 25.11.2015 г. Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради неявяването на упълномощения му защитник. В откритите заседания на 16.03.2016 г., 20.06.2016 г. и 02.11.2016 г. подсъдимият се е явявал, събирани са доказателства, но делото е отлагано за събиране на още доказателства. В откритото заседание на 01.03.2017 г. Б. се е явил, но ход на делото не е даден поради внезапно заболяване на съдебен заседател, както и поради неявяване на защитника по уважителни причини. В откритото заседание на 31.05.2017 г. подсъдимият и неговият защитник не са се явили и ход на делото не е даден. В откритото заседание на 11.12.2017 г. Б. се е явил, събирани са доказателства, но делото е отложено за събиране на още доказателства. В откритото заседание на 28.03.2018 г. подсъдимият се е явил, събирани са доказателства и съдът е обявил присъда № 378996/28.03.2018 г., с която го е признал за невиновен и го е оправдал по повдигнатото му обвинение. Против нея е подаден протест на 02.04.2018 г., но с разпореждане от 05.03.2019 г. той е върнат. Присъдата е влязла в законна сила на 27.03.2019 г.