Решение № 348 от 21.08.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Плевен, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. М. Димитров при участието на секретаря Петя Сп. Каракопилева като разгледа докладваното от К. М. Димитров Административно наказателно дело № 20264430201344 по описа за 2026 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

Постъпила е жалба от страна на К. Е. К., с ЕГН: ********** от гр.

*********, ул. „*** ******“ № * против Наказателно постановление № 260940-000082 от 28.05.2026 на ВПД Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ - Пордим, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложил на К. Е. К. административно наказание – глоба в размер на 51,13 евро/100 лв./ и на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 8 точки.

За така установеното нарушение на жалбоподателя К. Е. К. е съставен акт, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като моли съда да 1 отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

За ответната страна по жалбата ВПД Н. РУ в ОДМВР – Плевен, РУ Пордим, редовно и своевременно призована, представител не се явява.

В изпратено до съда писмо, ведно с цялата административнонаказателна преписка се депозира бланкетно становище, в което се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана, като се моли съда да се остави без уважение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, ДОПУСТИМА Е.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА!

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3985531 от 29.04.2026 г., съставен от актосъставителя Е. К. М. – мл. автоконтрольор.

В АУАН-а, актосъставителят М. е отразил следното:

„На 29.04.2026 г. в 09:00 часа в обл. Плевен, общ. Пордим, с. Каменец, ********** ******* № *.

Както и че, цитат:

„На 26.03.2026 г. около 15:00 часа в с. Каменец, ул. „******** ******“ до № *, с посока на движение с. Одърне, управлява лек автомобил „Фолксваген Поло, с рег. № *********, като извършва следното нарушение, ЦИТАТ:

„Управлява горепосоченото МПС, който използва мобилен телефон по време на движение без наличието на устройство позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му . Водачът пътува сам в автомобила.

Настоящия АУАН е съставен по повод съставен фиш за глоба номер GТ17269867. Постъпило възражение с рег. № 940000-1184 от 31.03.2026 г.

2 редовно връчена покана с рег. № 940000-1396/15.04.2026 г. и на осн. чл. 39, ал.

3 от ЗАНН“.

-нарушение на чл. 104А от ЗДвП.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН за запознаване със съдържанието му и подписване.

Спазено е и изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН за връчване на препис от акта на жалбоподателя.

В хода на проведеното съдебно производство е разпитан актосъставителят Е. К. М.. В показанията си същият заявява, че на жалбоподателя е съставен фиш за говорене по мобилен телефон по време на управление на МПС. Впоследствие жалбоподателят е депозирал възражение въз основа на така съставения му фиш, въз основа на което е издаден процесния АУАН.

В тази насока са и показанията на свидетелите Т. П. и Б. С..

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде ОТМЕНЕНО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Преюдициален въпрос, по който съдът следва да се произнесе при преценката за законосъобразност на наказателното постановление, за който съдът следи и служебно, е - дали в административно-наказателното производство по съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, са спазени императивните изисквания на разпоредбите, които гарантират правото на защита на нарушителя.

При тази проверка, съдът констатира, че в административнонаказателното производство в първата му фаза, са допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Съгласно тези разпоредби, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление трябва да съдържат датата на извършване на нарушението. По своята същност, актът за установяване на административно нарушение има обвинителна функция и следва да съдържа всички съществени характеристики на извършеното нарушение, в т.ч. и датата 3 и мястото на извършването му, като същият поставя и началото на административно-наказателното производство. В противен случай, той загубва тази си функция и не е годен да установи нарушението.

В случая, административно-наказателното производство е започнало със съставяне на АУАН от длъжностно лице при Сектор „Пътна полиция“ Плевен, по повод разпределена преписка нарушение на ЗДвП.

В АУАН-а е описано, за това че на дата „ 29.04.2026 г. около 09:00 часа“ и място на извършване в обл. плевен, общ. Пордим, с. Каменец, ********** ******* № *,

Като в АУАН-а е посочено също, че нарушението е извършено при следните обстоятелства - На 26.03.2026 г. в 15:00 часа, в с. ********, ул.

„******* ******“ № *…“

Съдът констатира, че от така съставения АУАН не става ясно, на коя точно дата е извършено нарушението от страна на жалбоподателя.

Съдът счита, че АУАН-а е съставен в грубо нарушение на разпоредбите на ЗАНН, а именно – чл. 42, ал. 1 от ЗАНН - Актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа – т. 3 датата и мястото на извършване на нарушението.

Същото процесуално нарушение - непосочване на точна дата и място на извършване на нарушението е допуснато и в издаденото въз основа на АУАН-а, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ.

Датата на извършване на нарушението, не може да бъде извеждана чрез тълкуване на волята на административно-наказващият орган. Това е така, тъй като датата и мястото на извършване на нарушението, е съществен реквизит на наказателното постановление, регламентиран в императивната норма на чл.

57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Допуснатото нарушение в АУАН - непосочване датата на извършване на нарушението, не може да бъде преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като същото е пренесено и в наказателното постановление, в което също липсва посочване на датата и място на извършваното нарушение. Липсата на дата и място на извършване на описаното в АУАН-а и НП-то, поставя нарушителя пред невъзможност да организира защитата си в пълен и адекватен обем.

От друга страна, непосочването на дата на извършване на нарушението, 4 препятства съда да следи за сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са регламентирани абсолютните пречки за образуване на административно-наказателно производство, както и основанията за неговото прекратяване.

Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са преклузивни и за спазването им съдът следи служебно.

Актосъставителят и административно-наказващият орган са били длъжни да посочат точна дата на извършване на нарушението, с оглед последващата възможност на нарушителя да се защитава срещу вмененото му нарушение, от една страна и от друга, възможността за последващ съдебен контрол относно сроковете по ЗАНН.

Допуснатите нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, съставляват съществени процесуални нарушения на императивни правни норми, осигуряващи правото на защита на привлечения към административно-наказателна отговорност, в чието съдържание се включва и правото му да знае, кога, къде и точно какво административно нарушение му се вменява, че е извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем.

От друга страна, точното и ясно посочване на датата на извършване на нарушението, осигурява възможността на съда да следи за спазването на преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, за които следи и служебно и чието неспазване е пречка за реализиране на административно-наказателна отговорност. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на вмененото нарушение на жалбоподателя, предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение, съобразно всички изисквания на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и за следене на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

На следващо място, при издаването на атакуваното НП, административно-наказващият орган е нарушил изискването на чл. 57, ал. 1, т.

6 от ЗАНН, като не е посочил конкретната законова разпоредба, нарушена виновно от жалбоподателя.

В АУАН е посочено, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

104А от ЗДвП.

5

В НП-о се сочи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, която разпоредба е санкционна.

Според съда това несъответствие между сочените като нарушени законови разпоредби е недопустимо, тъй като се нарушават процесуалните права на лицето.

Посочването на нарушената разпоредба както в АУАН, така и в наказателното постановление, са задължителни реквизити съгласно съответно чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Не изписването им, както и погрешното им изписване, винаги са основания за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

Строго формалният характер на административно-наказателното производство по ЗАНН цели да се гарантира в пълна степен правото на защита на нарушителя.