Решение № 569 от 07.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. Добрич, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Христина Г. Христова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20263230100226 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „***“ **, вх. Б, ет. 8, ап. 29 срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с която се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 5578249/10.10.2025 г., сключен между страните.

За разглеждане в производството е предявен и иск от И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ **, вх. Б, ет. 8, ап. 29 срещу „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5578249/10.10.2025 г., сключен между страните.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № 5578249/10.10.2025 г.

Сочи се, че ищцата е получила сумата от 300, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 46, 50 % и ГПР от 58, 80 %.

С процесуалния документ се заявява, че ищцата е била задължена да сключи договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД, за да обезпечи задълженията по главния договор. По това правоотношение е уговорено възнаграждение в полза на дружеството в размер на 179, 25 лева.

В исковата молба се настоява, че и двата договора са недействителни.

Заявява се, че ГПР е неправилно изчислен, тъй като в него не е било включено възнаграждението по договора за гаранция. Уточнява се, че това 1 възнаграждение увеличава печалбата на кредитора. Според ищцата, ако бъде включено, действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по ЗПК.

Излагат се твърдения, че договорът за гаранция само формално представлява отделна гаранционна сделка. В действителност се явява част от кредитното правоотношение, като целта е уговаряне на допълнително възнаграждение.

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор в законоустановения срок.

Излага аргументи, че възнаграждението гаранцията не трябва да бъде включвано при изчисление на ГПР. Уточнява, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаването на заемната сума от заемодателя.

Договора за гаранция влиза в сила в тридневен срок от сключване на заемния договор и ако заемополучателят не предостави друго обезпечение на кредитора. Оттук извежда, че възнаграждението по договора за гаранция е хипотетичен разход, който не е известен на заемодателя към момента на сключване на договора за заем и не може да бъде взет предвид при изчисление на ГПР.

Прави искане за отхвърляне на исковете на ищцата. Претендира разноски и изразява становище по искането на ищцата за присъждане на адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД е подал отговор в законоустановения срок.

В отговор на твърденията от исковата молба заявява, че договорът за заем е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Настоява, че ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва. В тази връзка заявява, че възнаграждението на гаранта на трябва да бъде включвано при изчисление на ГПР. Подчертава, че процесното възнаграждение не е включено в общата дължима сума по кредита, тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя, дадена в т. 1, пар. 1 от ДР на ЗПК. Счита, че предоставянето на обезпечение не е условие за предаването на заемната сума от заемодателя. Оттук извежда, че разходите за обезпечаване на задълженията по договора за заем не са били известни на заемодателя към момента на сключването му.

Прави искане за отхвърляне на исковете на ищцата и претендира разноски.

Страните не се представляват в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

2

По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, е в тежест на ищцата да установи, че е сключила Договор за паричен заем № 5578249/10.10.2025 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на гаранция № 5578249/10.10.2025 г. с „Файненшъл България“ ЕООД; че ГПР (годишен процент на разходите) надхвърля пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Съгласно дефинитивната норма на чл. 9 от ЗПК, „Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.“ Настоящият случай е именно такъв, защото кредиторът „Изи Асет Мениджмънт“ АД, който е финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, е предоставил кредит под формата на заем на потребителя И. В..

Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се установява от представения Договор за паричен заем № 5578249/10.10.2025 г.

(Договора). Между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало заемно правоотношение, по силата на което ищцата е получила сумата от 300, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 46, 50 % и ГПР от 58, 80 %. Задължил се е да върне общо дължима сума в размер на 335, 75 лева на пет вноски до 12.03.2026 г.

Разпоредбата на чл. 4 от Договора гласи, че в срок до три дни, считано от деня на сключване на договора, кредитът трябва да бъде обезпечен с едно от посочените обезпечения: одобрено от заявителя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки; банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които да отговарят кумулативно на следните изисквания – нетният размер на трудовото им възнаграждение да не е в размер по-нисък от 1500, 00 лева; да работят по безсрочни трудови договори; да не са поръчители по други договори за паричен кредит: да не са кредитополучатели по други договори за кредит; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има такива да е със статус не по-лош от „редовен“.

Приложен е и договор за предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и И. В. на 10.10.2025 г. Според уговорките в договора, „Файненшъл България“ ЕООД се е задължило да обезпечи изпълнението на задълженията, произтичащи от договор за потребителски кредит № 5578249/10.10.2025 г., като издаде гаранция за плащане на паричните задължения по договора за заем. Последният, от своя страна, се е 3 задължил да заплати на гаранта възнаграждение от 179, 25 лева, платимо на вноски, всяка по 35, 85 лева.

Приложимият за процесното заемно правоотношение ЗПК установява множество императивни изисквания към финансовите институции при сключването на договори за потребителски кредит. Същите са въведени с цел защита на икономически по-слабата страна, която във всеки случай е потребителят. Такова е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където ясно е посочено, че „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Санкцията за неизпълнение на това задължение от страна на кредитора е възможно най-тежката – договорът се обявява за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

С отговорите се признава, че процесната гаранция не е включена при изчисление на ГПР по кредита. Оттук може да бъде направен извод, че годишният процент на разходите по процесния договор не е коректно посочен.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК сочи, че „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“ Такъв разход е и възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, който не е взет предвид при изчислението на ГПР.

Това възнаграждение от 179, 25 лева се дължи по друго правоотношение, което е пряко свързано със заемното и е условие за съществуването му. Без обезпечението кредитодателят не би сключил договора. Оттук става ясно, че задължавайки потребителя да сключи договор за предоставяне на гаранция, кредиторът си гарантира допълнителен приход от възнаграждението по този допълнителен договор. Ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК като е пропуснал да включи процесното възнаграждение при изчисление на ГПР по кредита.

Въз основа на всичко изложено следва да бъде прието, че Договор за паричен заем № 5578249/10.10.2025 г., сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Договор за предоставяне на гаранция № 5578249/10.10.2025 г., сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора в полза на ищцата се поражда правото да бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от претенциите.

Представен е списък по чл. 80 от ГПК, с който се претендира 4 държавна такса от 51, 13 евро в полза на ищцата, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА в полза на адвокат Г..

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено адвокатското възнаграждение на адвокат Д. Г. в размер на 200, 00 евро с ДДС (100, 00 евро с ДДС за защита по всеки иск).

Съдът счита, че адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА може да бъде под минималното по НВАР. В подкрепа на този извод е Решение на Съдът на Европейският съюз по дело C‑438/22 (втори състав) от 25 януари 2024 година. Основание за такова разрешение дават няколко обстоятелства: делото е без фактическа и правна сложност; не са разпитвани свидетели; не е изслушвано вещо лице; проведено е едно открито съдебно заседание; адвокатът не се е явявал по делото и евентуално определяне на адвокатско възнаграждение съгласно НВАР би довело до злоупотреба и би се превърнало в източник на генериране на съдебни разноски, надхвърлящ материалния интерес по делото.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответниците, при условията на разделност (по ½ всеки) следва да бъдат възложени за плащане дължимата по делото държавна такса от 51, 13 евро и адвокатското възнаграждение на адвокат Д. Г. в размер на 200, 00 евро с ДДС.

При тези мотиви, Районен съд Добрич

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, нищожността на Договор за паричен заем № 5578249/10.10.2025г., сключен между И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“ **, вх. Б, ет. 8, ап. 29 и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, по предявения иск от И. Д. В. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

ПРОГЛАСЯВА, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, нищожността на Договор за предоставяне на гаранция № 5578249/10.10.2025г., сключен между И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

Добрич, ж.к. „***“ **, вх. Б, ет. 8, ап. 29 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.