Определение № 723 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 723 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20268002900187 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „БСС груп“ ЕООД, гр. Благоевград срещу решение № 349 от 18.06.2025г. по в.т.д.№ 151/2025г. на САС. С него е потвърдено решението по т.д.№ 1804/2023г. на СГС и на основание чл.51,ал.3 ЗМТА (понастоящем ал.4 на чл.51 от Закона за арбитража, съгласно изменението ДВ бр.63/2025г.), във вр. с чл.119,ал.1 КМЧП и чл.3 Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, е уважена молбата на Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/ЛТД, със седалище в **********за признаване и допускане до изпълнение на територията на Република България, на решение № 4778 от 20.02.2023г. на Арбитражния трибунал по арбитражно дело на Международната федерация на асоциациите за масла, маслодайни семена и мазнини (F0SFA) №1122 - Астън Еф Еф Ай (Швейцария)СА / БССС груп ЕООД, с което продавачът „БСС груп“ ЕООД е осъден да заплати на купувача „Астън Еф Еф Ай (Швейцария)“ СА/ЛТД, обезщетение за вреди от неизпълнение на договор № 000108-22/10.02.2022г. за продажба на слънчогледово олио на едро, ведно с лихва за забава и разноски за арбитражното производство. Решението е постановено в състав госпожица Сара Кей (арбитър посочен от ищеца), господин Филип Нойс (арбитър, определен от Федерацията от името на ответника) и господин Брус Тапи (определен за трети арбитър от Федерацията), с място на арбитража в град Лондон.

1

В касационната жалба са изложени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и неправилност на обжалвания акт. Наведени са твърдения за необсъден доказателствен материал и неразгледани оплаквания на въззивника; за отсъствие на изложени от състава на САС собствени мотиви; за неизвършено ново разпределение на доказателствената тежест при оплакване в жалбата за допуснато в този смисъл нарушение от първоинстанциония съд при изготвяне на доклада; за неправилен отказ да се допусне съдебно техническа експертиза за проверка на оспорената истинност на електронен документ (попълнен формуляр, озаглавен „опознай своя клиент“), на който съставът основал решението си.

Изложени са съображения за необоснованост на решението на САС във връзка с кредитирането на този документ; за нарушение на разпоредбата на чл.117,т.2 КМЧП и на чл.V, т.1, б. „б“ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Твърди се, че въззивният съд е разгледал „възражения на ответника, незаявени в процеса“ в противоречие с диспозитивното начало. Поддържа се доводът, че домейнът @bessarabiagroup.com е на трето лице и дори да е налице електронна кореспонденция, не е доказано, че неин адресат е ответникът или негов упълномощен представител.

Искането е за отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и оставяне без уважение на искането за екзекватура на арбитражното решение.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, с оглед наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите:

1/ „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по съществото на спора и да даде отговор на доводите и възраженията на страните, а не да извършва единствено оценка на изводите на първоинстанционния съд?

Представлява ли това нарушение на чл.236 ГПК и на правото на справедлив процес?“ поради твърдяно противоречие с цитирани решения по чл.290 ГПК – допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК.

2/ „Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, приети и относими към конкретния спор или може да обоснове изводите си по съществото на спора с произволно избрани от него доказателства при пълно пренебрегване на останалите доказателства?“ при аналогично въведена 2 допълнителна предпоставка.

3/ „Допустимо ли е въззивният съд да разглежда и приема за релевантни възражения, които не са направени от страната и представлява ли това нарушение на диспозитивното начало по чл.6 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, които не са спорни между страните?“ при твърдяно противоречие с практика по чл.290 ГПК.

Според касатора, изводът на съда, че управителят на дружеството е уведомен за арбитражното производство, почива на възражения, които ответникът никога не е правил. Поддържа се, че в отговора на исковата молба, ответникът е изложил напълно противоположни твърдения, които не са били обсъдени поради неправилно разпредЕ. доказателствена тежест - изрично е заявил, че не е уведомен за образуваното арбитражно производство, не е уведомен за посочване на арбитър от негова страна, не е получил препис от исковата молба, не е бил редовно призован и така са нарушени основни принципи на българското право, свързани с неговата защита; че участието на „БСС груп“ ЕООД в арбитражното производство се свежда до представяне на становище от 28.10.2022г., което той прави веднага след узнаване за висящото производство срещу него. Възразява, че от тези изявления ясно следва, че ответникът изрично твърди липса на уведомяване за назначаването на арбитър, липса на връчване на препис от искова молба, късно узнаване за арбитражното дело, както и невъзможност да организира своевременно защитата си. Посочва, че подаденото от него становище по арбитражното дело от 28.10.2022г. е било „при крайно ограничено време, без възможност за подготовка, без да са известни доказателствата на другата страна и без ангажиране на професионален защитник“.

4/ „Длъжен ли е съдът при направено оспорване на документ и при поискване на оригинал, първо да установи неговото естество (дали представлява електронен, хартиен или хартиен препис от електронен документ), за да определи приложимите процесуални правила относно доказателствената му сила и реда за проверка на автентичността му?

Допустимо ли е съдът да откаже проверка на документ с мотив, че няма хартиен оригинал, без да изиска електронния му оригинал по чл.184 ГПК и без да назначи експертиза? Неподписаният с електронен подпис оспорен 3 документ притежава ли обвързваща съда сила относно неговото авторство?“ при аналогично въведена допълнителна предпоставка. Въпросът е насочен към представения от ищеца в съдебно заседание пред СГС документ - въпросник „Опознай своя клиент“, който според касатора е електронен документ на хартиен носител, ответникът е оспорил автентичността му, тъй като не изхожда от управителя на дружеството, и е поискал задължаването на ищеца да представи оригинала на документа, след което да бъде назначена експертиза, но съдът отхвърлил искането по чл.183 ГПК; искане за допускане на такава експертиза е направено и с въззивната жалба, съставът на САС го отхвърлил отново с аргумента, че не съществува на хартиен носител в оригинал, поради което изпълнението на съдебно-графическа експертиза е невъзможно. Изложени са аргументи срещу правилността на последните съображения.

5/„Кой носи доказателствената тежест за установяване връчването на преписа от исковата молба и редовното уведомяване в производството по екзекватура – молителят или ответникът? Достатъчно ли е формално твърдение за уведомяване, или съдът е длъжен служебно да изиска и да установи чрез категорични доказателства, че ответникът действително е получил исковата молба и уведомлението за назначаване на арбитър съгласно чл.117,т.2 КМЧП и чл. V, т.1, б.„б“ от Конвенцията?“ Тезата на касатора е, че съдът има служебно задължение да изследва и провери предпоставките по чл.V, т.1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция и това задължение възниква независимо дали страната е въвела конкретни възражения. Позовава се на допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК.

6/ „ Може ли съдът да приеме, че изискванията на чл.117,т.2 КМЧП и чл. V, т.1, б.„б“ от Нюйоркската конвенция са изпълнени единствено въз основа на подадено от ответника становище, без да обсъди направеното възражение за липса на връчване и липса на уведомяване за назначаването за арбитър и достатъчно ли е формалното изпращане на електронно съобщение, ако страната не е могла своевременно да узнае за производството и да организира защитата си?“ Позовава се на решенията на състави на ВКС и на СЕС по дела С-283/05, С-619/10; С-7/98.

При допълнителната предпоставка, заявена като „обуславящи материалноправни въпроси, свързани с развитието на правото“, са поставени 4 въпросите:

7/ „Какъв е приложимият начин за доказване на надлежно уведомяване по чл.117, т.2 КМЧП и чл. V, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция в условията на електронни форми на комуникация (имейли, ел. адреси, куриерски услуги)?

Кои минимални граници следва да бъдат изпълнени, за да се приеме, че страната действително е получила препис от исковата молба и е имала ефективна възможност да организира защитата си? Следва ли цифровата или електронната форма на уведомяване да поражда правни последици само при доказано авторство, автентичност и достигнало до адресата съдържание, или е достатъчно формалното изпращане без доказателства за фактическо получаване?“

8/ „Допустимо ли е съдът да приеме за доказани авторството и съдържанието на електронен документ, който не е подписан с квалифициран или с обикновен електронен подпис, при своевременно оспорване, без да приложи процедурите по чл.193-195 ГПК и без да допусне съдебнотехническа експертиза? Задължително ли е при направено оспорване и поискване на оригинал представянето на електронния документ на електронен носител по смисъла на чл.184,ал.1 ГПК?“

Иска се допускане на касационното обжалване и поради очевидна неправилност на обжалвания акт със съображенията: „ На стр. 8 от решението САС приема, че не съществува съмнение относно редовното уведомяване на управителя на дружеството - жалбоподател за арбитражното производство, като основава този извод единствено на факта, че е подадено становище в арбитража и че управителят в него е изложил съображения по съществото на спора. Този извод е не само неправилен, но и очевидно необоснован по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради следните съществени нарушения на формалната логика и опитните правила и в пряко противоречие със закона. САС е приел, че след като е подадено становище по арбитражното дело, това означава, че управителят е бил надлежно уведомен. Подаването на становище не доказва връчване на препис от исковата молба, нито уведомяване за назначаване на арбитър. Това е забранена презумпция, която е в противоречие с чл. 117, т. 2 КМЧП, чл. V, т. 1, б. „б“ от Нюйоркската конвенция и трайната практика на ВКС. Съдът не е извършил служебната проверка, която законът изисква по чл. 120, ал. 1 КМЧП. Не е 5 анализирал имейлите (в които липсва прикачена искова молба), не е анализирал куриерските разписки

(с неизвестен получател, адрес, съдържание), не е проверил дали документът „Опознай своя клиент“ е автентичен, не е изискал доказателства от молителя, което е задължението на съда по екзекватура. Това прави извода на съда очевидно необоснован.

Съдът е подменил оценката на доказателствата с предположение, не е установил реално уведомяване, а само предполагаемо „узнаване“. Всичко изложено по-горе води до еднозначния извод, че правната констатация на САС относно редовното уведомяване е не само неправилна, но и очевидно необоснована, тъй като е постановена в нарушение на закона, при пълно игнориране на релевантните доказателства и в отклонение от задължителната практика на ВКС и СЕС.“

В писмен отговор ответникът в касационното производство оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената касационна жалба.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Изложените в касационната жалба оплаквания, на които кореспондират и поставените в изложението въпроси, засягат и имат значение единствено по отношение на въведеното от ответника възражение за отказ за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на арбитражното решение, постановено в Лондон, - възражението, че българското дружество като ответник в арбитражното производство не е уведомено за образуването му, за възможността да посочи арбитър, не е получило препис от исковата молба, не е било редовно призовано, не е получавало писма по куриер или по поща, и по независещи от него причини не е могло да вземе своевременно и пълноценно участие в арбитражното производство и да защити правата си, т.е. въведените в обхвата на касационното производство правни проблеми касаят единствено основанието за отказ, визирано в чл.V, т.1, б. „б“ от Конвенцията, ратифицирана 1961г., обнародвана в Държавен вестник бр.2/08.01.1965г.