Определение № 96 от 23.06.2025, Районен съд - Нови пазар

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Нови пазар, 23.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Частно наказателно дело № 20253620200160 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК.

Постъпила е жалба от пострадалото лице Й. Г. И. чрез повереник против постановление на Районна прокуратура- Шумен за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 21/ 2024г. по описа на РУ- К., пр. вх. № 204/2024г. по описа на ШРП, което счита за неправилно, необосновано и в нарушение на закона. Мотивите му са следните: намира решенията на прокурора от РП-Шумен за неадекватни, а разследването по досъдебното производство за образувано в нарушение на закона, проведено в нарушение на закона, необективно, повърхностно и неправилно.

Изразява недоумение защо досъдебното производство е било образувано за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НПК, доколкото никога не е ставало въпрос за държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, като акцентира върху факта, че на 07.01.2024г. св. В. подал сигнал на тел. 112 за това, че съседът му З.Г. е прескочил оградата на имота му, ударил го със сабя по гърба и го заплашил, че ще го убие и изкорми, но досъдебно производство не е било образувано, никой не е направил оглед на местопроизшествие, съответно да се осъществи претърсване в дома на Г., за да се изземе сабята, за която е съобщил пострадалия.

Било е осъществено претърсване два дена след подаването на сигнала, но за да се търси огнестрелно оръжие. Не е съгласен с изводите на прокурора, направени без анализ на събрания доказателствен материал, че не е осъществен състав на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК. Настоява, че от събраните по делото доказателства може да се направи извод за осъществено престъпление спрямо И.. Акцентира върху показанията на пострадалия И. и неговата съпруга, които намира за последователни и непротиворечиви и следва да бъдат кредитирани, като същевременно тези на Г. и неговата съпруга за нелогични, поради което следва да бъдат игнорирани.

Не е съгласен с позоваването от страна на прокурора на разпоредбата на чл. 303 от НПК, като счита, че е следвало да бъде повдигнато обвинение на Г. и без да са били събрани достатъчно доказателства за виновността му.

Моли постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено.

1

Настоящата съдебна инстанция намира, че жалбата е подадена в законоустановения 7- дневен срок, тъй като е била изпратена на 05.05.2025г., а обжалваното постановление е връчено на 29.04.2025 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне. Поради това тя подлежи на разглеждане по същество, тъй като е подадена от лице, имащо право на обжалване, а именно физическо лице в качеството му на пострадало такова.

Районна прокуратура- Шумен е прекратила на основание чл. 243 ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК с Постановление от 25.04.2025г. наказателното производство водено за престъпление по чл. 339, ал.1 от НК и чл. 144, ал.3, т. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от НК.

Мотивите да направи това са следните: няма доказателства за поведение, съставомерно както по чл. 339, ал. 1 от НК, така и по чл. 144, ал. 3, т. 1 от НК. Относно деянието по чл.

144, ал. 3, т. 1 от НК наблюдаващият прокурор е приел, че в хода на разследването са били обособени две групи свидетелски показания, които взаимно си противоречали-на Г.и , от една страна, и на И.и, от друга и въпреки извършването на всички възможни и необходими действия, не били открити независими свидетели-очевидци на случилото се, извън страните по спора, които да потвърдят едните или другите твърдения, поради което не можело да се кредитират безусловно твърденията на което и да от двете групи лица. Не били доказани заплахите с убийство, тъй като категорично се били отричали от св. Г. и св. Г.а.

Противоречието в свидетелските показанията на двете групи свидетели не било преодоляно от проведените очни ставки. Същевременно сочи съдебна практика, според която, когато е налице закана, тя би следвало да бъде отправена по такъв начин, че съобразно обстановката би могла да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението ще бъде осъществено.

Настоящата съдебна инстанция намира депозираната жалба за основателна, макар и не на всички, посочени в нея основания, по следните съображения:

Наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което означава, че деяние изобщо не е било извършено или при установената фактическа обстановка не съставлява престъпление. От мотивите, съдържащи се в постановлението, става ясно че наблюдаващият прокурор счита, че заплахи с убийство не били доказани и не може едно обвинение да почива на предположения. Характеризира деянието като възникнала битова свада.

Тези изводи на прокурора не се споделят от настоящата инстанция, която намира, че те са необосновани, тъй като не е направена правилна преценка на събраните по делото доказателства, не са били събрани всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, а част от тях са били събрани при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

От събраните в хода на разследването доказателства се установява следното: свидетелят Й. Г. И. и съпругата му –св. Е.Ж.К.-И.а, които живеели в гр. В., притежавали недвижим имот-къща с двор, находящ се в с. Л., общ. К., обл. Шумен, ул. „Г. Д.“ № 4.

Имотът посещавали най-вече в почивните дни. Техни съседи били свидетелите З.М. Г. и М.Л. Г.а, които също притежавали имот- къща с двор. Отношенията между двете семейства не били добри, което било породено от желанието на И. да има интимни отношения със св.

Г.а, за което разбрал св. Г.. Семейството на Г. живеело трайно в къщата, която била разположена на същата улица, но на номер 6. Между двата имота имало ограда с височина 2

1,50 метра, изградена от бетонни блокчета. На 07.01.2024г. около 18,30 часа свидетелите Й.

И. и Е. И.а се намирали в имота си в с. Л.. Тъй като св. И. имал имен ден, излязъл на двора, където бил паркиран автомобила му, и изстрелял няколко сигнални ракети с газов пистолет.

При изстрелването на ракетите присъствала и св. И.а, която му осигурявала видимост с мобилния си телефон, тъй като уличното осветление не работело, а там, където застанал И., за да изстреля сигналните ракети, имало слабо осветление, осигурявано от електрическа крушка. Докато изстрелвал една от ракетите св. И. видял, че в двора му, прескачайки оградата между двата имота, е влязъл св. З. М. Г.. Г. държал в ръката си сабя, която И. преди време видял, закачена на стена в механата в дома му при едно от гостуванията, които със съпругата си осъществявали назад във времето. Той бягал със сабята с насочен връх към И. изричайки следните фрази: „***? ***! ***“. Изплашен И. започнал да бяга обикаляйки около паркирания в двора му автомобил, а Г. да го следва. И. усетил удар в гърба, а св. И.а успяла да хване Г. и да го накара да спре, след което той напуснал дома им.

След като св. Г. напуснал дома на И., той се обадил на кварталния инспектор-св. ***, с който споделил, какво се е случило. И. го посъветвал да се обади на тел. 112. И. сигнализирал на тел. 112 и разказал за случилото се. Същото направила и св. М. Л. Г.а, която станала свидетел как св. Г. напуснал дома им, тъй като бил ядосан за това, че И. стрелял със сигнални ракети. Тя съобщила на оператора, че И. стрелял с нещо, но не знаел с какво и найвероятно било с нещо незаконно, тъй като бил далавераджия и мърляч, както и че мъжът й скочил през оградата и се скарал с И. и можело да стане някоя тъпа ексцесия, а можело и да стане разправия с фатален край.

Съдът установи тази фактическа обстановка въз основа на показанията на св. Й. Г. И., Е.Ж.К. И.а, М.Л. Г.а, *** и З.М. И. и приобщените веществени доказателства- запис на двата сигнала, подадени на „Национална система-112“, диск, обективиращ видеоклип, правен в дома на св. Г., както и протокол за оглед на местопроизшествие.

Настоящата инстанция не се съгласява с изводите на наблюдаващия прокурор, че не били открити независими свидетели-очевидци на случилото се, извън страните по спора, които да потвърдят едните или другите твърдения, поради което не можело да се кредитират безусловно твърденията на която и да от двете групи лица. Анализът на доказателствата, преценени поотделно и съвкупност, сочи, че показанията на свидетелите И. и И.а са последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, както и на останалите, събрани по делото доказателства-веществени такива и оглед на местопроизшествие. Прави впечатление, че пострадалият И. и св. И.а са били разпитвани многократно / св. И. е бил разпитван шест пъти, а св. И.а –три пъти/като техните показания не са се променили, както и че това, което св. И. е споделил с оператора на Национална система „112“ и на св. И. напълно кореспондира с показанията му пред разследващия орган.

Не е така с показанията на св. М. Г.а-същата пред оператора на Национална система „112“ е посочила, че не знае съседът й с какво стрелял, само предполагала, че е нещо незаконно и се е оплакала, че се вдигал много шум, докато пред разследващия орган е споделила, че бил стрелял със сигнални ракети, които били насочени към автомобилите им. Наред с това в показанията си същата не е посочила какви опасения е споделила, когато е разговаряла със служител на РУ-К., с който е била свързана след подаване на сигнала на тел. 112, че е можело да стане разправия с фатален край. Тези непоследователност в показанията на св. Г.а сочат, че същата се стреми да изгради защитна версия на св. Г.. Такива са и показанията на 3 самия Г.-целящи да изгради защитна версия и да омаловажи действията си. Съпоставяйки двете групи свидетелски показания относно обстоятелството отправял ли е Г. закани за осъществяване на престъпление спрямо личността на И. и държал ли е сабя, когато е отишъл в дома му, следва да бъдат кредитирани показанията на пострадалия и неговата съпруга, докато тези на свидетелите Г. и Г.а –не.

В хода на разследването са били разпитани свидетели, чиито показания по никакъв начин не допринасят за разкриването на обективната истина. Такива са показанията на свидетелите П.Б.П.-бивш служител на МВР, живеещ в с. Л. и Н.В.П.-също жител на с. Л..

Същите свидетелствайки са изнесли данни за родителите на св. Й. И. и направили оценка на моралните му качества, в частност отношението му към противоположния пол през 80-те години на миналия век. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че в наказателния процес се доказват не само фактите, свързани с деянието, но и такива, свързани с личността на дееца, които ще бъдат от значение при определяне на наказанието като вид и размер. Такива факти могат да бъдат тези за обществено, социално и семейно положение, професия, образование, здравословно състояние. Общественото мнение за извършителя обаче е без значение за наказателния процес. Да, то е факт, но доколкото не може да бъде индивидуализиран по време и място, не може да служи като доказателство.

Същото се отнася и за слуховете и мълвата.

Относно показанията на тримата полицейски служители-С.И.С., С.С.И. и Я.М.В., отзовали се на подадените от свидетелите И. и Г.а сигнали на телефона за спешни повиквания, съдът намира, че същите кореспондират с казаното от свидетелите И. и И.а относно обстоятелствата било ли е осветено местопроизшествието и какво им е съобщил пострадалият. Прави впечатление, че и тримата свидетели в показанията си са направили констатацията, че И. не бил изплашен, а св. И. дори е съобщил, че св. И. се мъчел да го заблуди, че е изплашен. В тази им част показанията на тези свидетели не следва да бъдат кредитирани, тъй като представляват изводи и заключения, които са от компетентността на специалисти в съответната област-психиатри и психолози.

Тук е моментът да бъде обсъден и въпросът с назначените по делото съдебнопсихиатрични-психологични експертизи на свидетелите З.Г., Й. И. и М. Г.а. Съдът намира за недопустимо на експертите да бъдат поставяни задачи да дават заключение по правни въпроси, какъвто е случая с назначената по делото съдебно-психиатрична-психологична експертиза на пострадалия И.. На вещите лица е била поставена задача могло ли е възприемането на отправените към него заплахи да предизвикат основателен страх от осъществяването им. Съответно вещото лице е отговорило, че декларираните от освидетелствания страхови изживявания към момента на деянието не покривали правното понятие основателен страх. Преценката за това дали заканването би могло да възбуди основателен страх от осъществяването е правен въпрос, който следва да се реши от съда и изслушването на експертиза по такъв въпрос е недопустимо/ Решение № 189 от 19.03.2014 г. по нак. д. № 274/2014 г. на Върховен касационен съд /. Допустимо е назначаването на експертиза относно това какво е било психичното състояние на пострадалия. В тази връзка съдът намира, че постановлението на прокурора се явява необосновано, доколкото е налице противоречие в мотивите му-от една страна е посочил практика, според която, за съставомерността на деянието по чл. 144 от НК е необходимо отправената закана да е от естество такова, че да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението може да 4 бъде осъществено, а от друга, че по делото не са събрани доказателства такава да е била отправяна към пострадалия. Щом като е била назначена експертиза, която да посочи какво е било психичното състояние на освидетелствания И. към момента на извършеното спрямо него деяние, дори и дали е изпитал основателен страх, в която са били изследвани показанията на разпитаните свидетели, означава, че е било прието, че все пак закани към него са били отправени.