Решение № 8991 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8991 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г.А при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело № 20251110140020 по описа за 2025 година

Производство е образувано по искова молба на Е. М. С., ЕГН **********, и Н. М. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес: *****************************, срещу **************, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ************************************, с която са предявени в условията на активно субективно съединяване установителни искове с правно основание чл.

439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Е. М. С. и Н. М. Г. не дължат на ************** сумите по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени на 16.11.2012г. по ч.гр.д. № 8289/2012г. на Районен съд – Перник, които са, както следва: сумата от 1634,63 евро, с равностойност в лева от 1

3 197,05 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 23.04.2007г. и Анекс № 1/14.04.2020г., сумата от 2,94 евро, с равностойност в лева от 5,75 лева, представляваща лихви, както и сумата от 3157,21 евро, с равностойност в лева от 6 174,97 лева, представляваща неолихвяемо вземане, поради изтекла погасителна давност.

Ищците твърдят, че по силата на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени на 16.11.2012г. по ч.гр. д. № 8289/2012г. на Районен съд – Перник, са осъдени да заплатят на ******************* в условията на солидарност сумата от 3 197,05 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 23.04.2007г. и Анекс № 1/ 14.04.2020г., сумата от 574,92 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2010г. до 11.09.2012г., сумата от 391,90 лева – наказателна лихва за периода от 20.04.2011г. до 14.11.2012г., сумата от 84,38 лева – разноски за заплатена държавна такса, както и сумата от 266 лева – юрисконсултско възнаграждение. Поддържат, че въз основа на така издадения изпълнителен титул на 29.01.2013г. е образувано изп. д. № 2013***0400193 по описа на ЧСИ С.Б., рег. № ***. Посочват, че в погашение на процесното задължение извършили две плащания, които датират от 17.06.2013г. и 25.06.2013г. като до 26.06.2015г. погасителна давност за процесните вземания не е текла.

Излагат, че в хода на изпълнителното производство като взискател бил конституиран **************, 2 легитимирайки се с Договор за цесия от 22.05.2015г. с *******************. На 30.01.2023г. изпълнителното дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 26.02.2025г. въз основа на изпълнителния лист от 16.11.2012г. и по инициатива на ответното дружество било образувано изп. д. № 2025***0400654 по описа на ЧСИ С.Б., в хода на което на длъжниците били изпратени покани за доброволно изпълнение, а принудителното изпълнение било насочено върху вземанията на Е. М. С. по банковите сметки, открити при ************. Считат, че главницата, обективирана в изпълнителния лист е погасена поради изтекла погасителна давност на 26.06.2020г., вземанията за лихви – на 26.06.2018г. Молят за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че по силата на договор за цесия от 22.05.2015г. с ******************* е придобило процесните притезания, както и че за тяхното принудително удовлетворяване са образувани изп. д. № 2013***0400193 и изп. д. № 2025***0400654 по описа на ЧСИ С.Б.. Релевира възражение, че в хода на изпълнителните производства са поискани и предприети множество изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност. Поддържа, че за процесните вземания е приложим 5-годишният давностен срок, тъй като същите са установени със заповед 3 за изпълнение. Навежда доводи, че до 26.06.2015г. не е текла погасителна давност, тъй като до този момент са действали съжденията на ППВС №3/1980г. Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение погасителна давност не е текла. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищците Е. М. С. и Н. М. Г., редовно призовани, не се явяват лично, представляват се от адвокат Д., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание, ответникът **************, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по 4 изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищците се позовават на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след издаването на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 8289/2012г. по описа на РС Перник, при висящо изпълнително производство, поради и което исковите претенции с правно основание чл. 439 от ГПК са допустими.

По делото се установява, че по молба на взискателя ***********************“ с вх. № 29.01.2013г. въз основа на издадения по гр.д. № 8289/2012г. по описа на РС - Перник в негова полза изпълнителен лист от 16.11.2012г. срещу ищците солидарно да заплатят на кредитора сума в размер на 3197,05 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 23.04.2007г. и Анекс № 1/14.04.2010г., сумата в размер на 574,92 лева, представляваща лихва, за периода от 20.07.2010г. до 11.09.2012г., сумата в размер на 391,90 лева, представляваща наказателна лихва, за периода от 20.04.2011г. до 14.11.2012г., включително сумата от 55,12 лева, представляваща лихва, съгласно чл. 9, във вр. с чл. 2, буква „в“, буква „г“ и буква „д“ от Анекс № 1 от 14.04.2010г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от 15.11.2012г. до окончателното плащане, както и сума за разноски в размер на 350,38 лева., първоначално е образувано изп.д. № 2013***0400193 по описа на ЧСИ С. В.

Б.. По това дело се установява, че на 05.03.2013г. е наложен 5 запор върху трудовото възнаграждение и пенсията на длъжника Е. С., като на същата дата е наложен запор и върху банковите сметки на длъжника Н. Г. в *************.

На 09.07.2015г. по делото е постъпила молба от ************** за конституиране на дружеството като взискател по делото на основание договор за цесия от 22.05.2015г., като с постановление от 01.08.2025г. молителят е конституиран като взискател в изпълнителното производство. Изпълнително дело № 2013***0400193 се установява, че е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК на 30.01.2023г. По това дело са постъпили плащания, за които е налице надлежна отметка на гърба на изпълнителния лист, съответно на дата 17.06.2013г. и на дата 25.06.2013г.

Впоследствие по молба на взискателя ************** с вх. № 10655 от 26.02.2025г. и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп.д. № 2025***0400654 по описа на ЧСИ С.Б.. По това дело се установява, че единственото извършено същинско изпълнително действие е наложен запор върху вземанията на Е. М. С. в *************** на 01.04.2025г.

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото изп.д. № 2013***0400193 и изп. № 2025***0400654 по описа на ЧСИ С. Б., като извежда следните правни изводи:

6

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен.

Ищеците, предявили отрицателни установителни искове, са този, в чиято тежест е да докажат своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Настоящият съдебен състав приема, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както е в настоящият случай, 7 изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, като приложима е общата петгодишна давност по отношения погасяване на вземането.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са 8 съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнително дело № 2013***0400193 е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980, следователно е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните. Поради това давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 29.01.2013г., като до дата 26.06.2015г. давност не е текла, а след тази дата давността се прекъсва с предприемане на конкретни изпълнителни действия, от категорията да я прекъснат.

В конкретиката на случая съдът приема, че давността е започнала да тече от датата на издаване на изпълнителния лист – на 06.11.2012г. и е прекъсната с подаване молбата на взискателя на 29.01.2013г., като впоследствие давност не е текла до 26.06.2015г. След тази дата по изп.д. № 2013***0400193 няма извършени конкретни изпълнителни действия от категорията да прекъснат давността, поради което тя е изтекла на 26.06.2020г. по отношение и на двамата длъжници. С оглед възражението на ответника, следва да се посочи и че при определяне на сроковете следва да се вземат предвид разпоредбите на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, както и съответните изменения на цитираната разпоредба. Поради обявяване на извънредно положение с решение на 9

Разпечатката съдържа 28 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1940ea7-59dd-4d7d-8c98-3c6234b7d94a